Решение № 15724 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15724 гр. С., 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110103558 по описа за 2026 година намери следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1 от КЗ.

Предявени са обратни искове с правна квалификация чл. 54 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.З. против С.О. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 624,84 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, с включени ликвидационни разноски, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.09.2022 г., в резултат от което били нанесени щети по лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ***, предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 183,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 08.02.2026 г. Ищецът твърди, че на 27.09.2022 г. в гр. С., в локалното платно на бул. Р., до № 16, настъпило ПТП, при което л.а. „Волво ХЦ 60“ с рег. № ***, управляван от К. В. В. преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която била пълна с вода, вследствие на което настъпили материални щети по автомобила. Увреденото имуществено било предмет на сключен договор за застраховка „Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ***, поради което пред ищеца била заявена претенция за изплащане на обезщетение. В тази връзка, пред дружеството била образувана преписка по щета № ***, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1207,09 лева (617,18 евро), като били реализирани и ликвидационни разноски на стойност 15 лева. Определеното обезщетение в полза на собственика на увреденото МПС било платено на 08.09.2023 г. по сметка на автосервиз М.П., където били извършени необходимите ремонтновъзстановителни работи по автомобила. Пътят, по който се движил автомобилът при настъпване на произшествието бил част от общинската 1 пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. В тази връзка, ищецът поканил ответника да му възстанови стойността на платеното обезщетение с писмо, получено от него на 12.10.2023 г., като ответникът отказал да погаси задължението си. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 624,84 евро, представляваща дължимото регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, както и сумата от 183,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 08.02.2026 г. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Намира за недоказани твърденията на ищеца относно наличието на застрахователно правоотношение и настъпването на ПТП при посочения механизъм, от което са последвали вреди за автомобила. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на процесния автомобил, който не съобразил скоростта и поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.

Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. С отговора на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответникът е предявил срещу В.К. обратен иск за стойността на претендираните от ищеца вземания. Излага доводи относно сключен между С.О. и В.К. договор № ***, по силата на който възложил на дружеството дейностите по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в гр. С. – Зона 4, в чийто обхват попадал и процесният пътен участък. Твърди, че С.О. възложила упражняването на контрол спрямо ремонтните работи на В.К. на А.Т., състоящо се от А.П.П. и Р., съгласно договор № ***. Излага доводи, че на 29.09.2022 г. било установено, че пътното платно не отговаряло на изискванията, поради което абонаментната поддръжка на булеварда не била приета, а на изпълнителя - В.К. била наложена санкция. Навежда съображения относно неточното изпълнение на задълженията на В.К. във връзка с поддръжката и ремонта на процесния пътен участък. Моли съда, в случай че уважи предявените от Д.З. искове, да осъди В.К. да плати на С.О. сумата от 808,45 евро, предмет на главните искове, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяването им, както и дължимите в полза на Д.З. разноски. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на сключен със С.О. договор № ***, както и твърдението на ищеца по обратния иск, че при извършена месечна инспекция на 29.09.2022 г. било установено, че нивото на поддръжка на пътния участък не било постигнато.

Счита, че плащането на претендираните от Д.З. вземания не следва да бъде възложено в негова тежест. За последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава становище, в което поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си. Третото лице-помагач, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна по отношение на главния иск:

Безспорен между страните са фактите, че в изпълнение на договорните 2 си задължения ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 617,18 евро, за определянето на което сторил ликвидационни разходи на стойност 15 лева, във връзка с настъпило ПТП на 27.09.2022 г., за възстановяването на което отправил регресна покана, получена от С.О. на 12.10.2022 г.

По делото е представено копие от застрахователна полица № *** за застраховка „Каско“ на МПС (л. 11 от делото), сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, по отношение на същия. Тази полица е с валидност от 16.02.2022 г. до 15.02.2023 г.

По делото е представен препис от искане за оценка на вреди по застраховка, подадено от собственика на процесния автомобил (л. 29 от делото). Посочено е, че на 27.09.2022 г. в гр. С., по време на движение по бул.

Р. 16 дясната предна гума на автомобила попаднала в дупка, вследствие на което били увредени гумата и джантата. От представения по делото протокол за извършен оглед на МПС (л. 32 от делото) се установява, че предна дясна гума и предна дясна джанта са били определени за подмяна. Нови части са били закупени от трето по делото лице, за което собственикът на автомобила е заплатил сумата от 1207,09 лева, видно от представеното по делото платежно нареждане от 08.09.2023 г. (л. 40 от делото).

По делото като свидетел беше разпитан К. В. В. – водач на увредения автомобил. Заявява, че е управлявал процесния автомобил, помни пътен инцидент с него. Да управлявал съм Волво ХС60. В момента не управлявам този автомобил. Автомобилът бил тестов и му бил предоставен от Мото-Пфое за един или два дни. Било дъждовно и на тръгване от работа попаднал с него в една дупка. Случило се на бул. Р., в локалното, докато излизал от офиса.

Предно дясно колело попаднало в дупката. Свидетелят спрял и изчакал, понеже валяло силно. Успял да види състоянието на автомобила. ПТП не било посетено от КАТ. Нямало други свидетели. Свидетелят не помни дали е имало други МПС-та паркирани. Видимостта била, като в дъждовно време.

Свидетелят се движел в рамките на регламентираната скорост. Не бил ползвал спирачната система. Не се обадил на репатрак и на пътна помощ.

Автомобилът продължил на собствен ход, без използването на репатрак или на пътна помощ.

Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като липсата на спомени за отделни детайли, като точната дата на ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на човешката памет.

По делото е изслушана и приета съдебно автотехническа експертиза.

Установява, че най-вероятният механизъм на осъществяване на ПТП е посоченият в уведомлението и свидетелските показания. Причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Всички ремонтни дейности са били необходими за възстановяване на уврежданията по автомобила. Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 1207,09 лева с еврова равностойност 617,18 евро.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е 3 сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Наличието на застрахователно правоотношение се установява от представената полица Каско на МПС. Механизмът на ПТП, настъпилите вреди, както и причинната връзка между двете, съдът намира за установени от приетата експертиза и свидетелските показания.

С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1207,09 лева с еврова равностойност 617,18 евро. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са публична собственост на С.О.. На това основание именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.

По делото не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на Закона за движението по пътищата, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.