Решение № 260065 от 20.11.2020, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 20.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 424 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С.Х.В. срещу Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ –

Товарни превози” ЕООД за заплащане на следните суми: 7251,81 лв. (след допуснато в о. с. з. на 28.10.2020 г. увеличение на иска от сумата от 2896 лв. на сумата от 7251,81 лв.), представляваща сбор от допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., и 880,85 лв. (след допуснато в о. с. з. на 28.10.2020 г. увеличение на иска от сумата от 200 лв. на сумата от 880,85 лв.) – мораторна лихва върху главницата от настъпване на изискуемостта до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът работил по трудово правоотношение при ответника, като изпълнявал длъжността „пазач”. Поддържа, че трудовият му договор бил прекратен на 03.06.2020 г. Посочено е, че за периода 27.07.2017 г. – 03.06.2020 г. работил на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно графици при сумирано отчитане на работното време. Обичайно следвало да отработва една дневна и една нощна смяна, след което да почива два дни. Тъй като на изпълняваната от ищеца длъжност работели общо четирима служители, когато един от тях ползвал отпуск, работодателят им предоставял само един ден почивка вместо предвидените два.

Това водело до полагане на повече от 40 часа труд седмично. Счита, че часовете положен труд следвало да се определят след преизчисляването на нощния труд в дневен. По тези съображения намира, че през исковия период бил положил извънреден труд, който не му били заплатен от работодателя. Поради това моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Не се спори, че ищецът работил по трудово правоотношение при ответника до 03.06.2020 г., както и че изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа по график, като било въведено сумирано изчисляване на работното време. Посочено е, че през 2018 г. извънредният труд се отчитал на тримесечие. През 2019 г. периодът на отчитане на работното време на служителите, работещи на смени, бил тримесечен, а през 2020 г. бил въведен шестмесечен период. Твърди, че в книгата за отчитане на извънреден труд в ПТП Пловдив – Поименна справка за положения извънреден труд, не се съдържала длъжността „пазач”, тъй като служител, назначен на тази длъжност, не бил полагал извънреден труд. Цитираната Поименна справка за положения извънреден труд се изготвяла въз основа на Лична сметка, която се попълвала лично от работника или служителя. От представената с отговора Лична сметка за отчитане работното време на ищеца се установявало, че не е полагал извънреден труд. Твърди се, че на ищеца било заплащано възнаграждение за положен нощен труд. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните се спорят, а и от представените писмени доказателства се изяснява, че ищецът е работил от 20.01.2017 г. по трудово правоотношение с ответното поделение, като е заемал длъжността „пазач” в Локомотивно депо Стара Загора/ Локомотивен филиал Димитровград. Работното място на ищеца е било в ЕП Свиленград. Уговорено е пълно работно време при сменен режим на работа по график. Не е налице спор и че трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2020 г. по взаимно съгласие.

Видно от ангажираните от ответната страна доказателства за заеманата от ищеца длъжност е установено сумирано изчисляване на работното време. Със Заповед № 186/27.04.2016 г. работодателят е въвел изготвяне на графици за работа на всеки тримесечен период. С последващи заповеди от 28.03.2019 г. и 28.06.2019 г. е разпоредено работното време да се отчита сумирано на тримесечен период, а със Заповед № 12-01-330/30.12.2019 г. от 01.01.2020 г. е установен шестмесечен период за изчисляване на работното време. За исковия период са издадени заповеди от работодателя за изготвяне на поименни графици за работа за съответния период.

Указано е на ръководителите в поделението, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по предварителния график на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от четири часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Със Заповед № 12-00-2363/23.11.2028 г. на началника на Локомотивно депо Стара Загора е разпоредено да определи служители, които да изготвят месечни сведения за отработените дни по образец Приложение № 1 и лични сметки по образец Приложение № 2.

Представени са и лични сметки за отчитане на работното време на ищеца С.Х.В. за периода от м. юли 2017 г. до м. май 2020 г. Между страните не е налице спор, че личните сметки са подписвани от ищеца и преките му ръководители. В някои от личните сметки е отразено, че заработените от ищеца часове са равни на определената норма за месеца. Има и случаи, когато е записано, че ищецът е отработил няколко часа над или под нормата, като те са компенсирани през следващия месец. Така например, през м. януари 2018 г. при норма от 176 часа е посочено, че ищецът е работил 177 часа, т. е. с 1 час повече. През следващия м. февруари 2018 г. е отработил 159 часа при норма от 160 часа. През почти всички месеци (с изключение на м. декември 2018 г., м. май 2019 г. и септември 2019 г.) е отразено прекъсване на дванадесетчасовата смяна за няколко часа. За месец декември 2018 г. са описани единствено отработените нощни смени.

За същия този период работодателят е представил утвърдените от него графици на работа. Видно от съдържанието им ответното поделение е организирало всеки един от четиримата служители на длъжността „пазач” в ЕП Свиленград да полага труд на двусменен режим на работа, както следва: дневна смяна от 07 ч. до 19 ч. и нощна смяна от 19 ч. до 7 ч. Единствено за м. октомври 2017 г. са предвидени дневна смяна от 10 часа от 07 ч. до 12 ч. и от 14 ч. до 19 ч., дневна смяна от 11 часа от 07 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 19 ч., дневна смяна от 12 часа от 7 ч. до 19 ч., както и нощна смяна от 19 ч. до 01 ч. и от 02 ч. до 7 ч. При така въведената организация на работното време всеки един от четиримата служители е следвало да изработи една дневна и една нощна смяна, след което да почива два дни. При условие че някой от тях е ползвал платен отпуск, останалите са имали само един ден почивка.

Приложени са и фишове за работна заплата, от които се установява размерът на получаваното от ищеца трудово възнаграждение през исковия период.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено се изяснява, че при анализа на представените документи било констатирано несъответствие между първичния документ „таблица-график” и вторичните документи „лична сметка” и „фиш за работна заплата”. Установено е, че съобразно графика работникът следвало да полага труд на 12-часови смени, а в личната сметка съществувало прекъсване в различно време през деня и през нощта.

Било налице реално разминаване между графика и личната сметка. Според вещото лице липсвали данни за прекъсване на работното време при въведения непрекъсваем режим на работа. Поради това експертът приема, че представените графици, подписани и коригирани от съответните длъжностни лица, отговарят на действително положения труд от ищеца. Изрично е посочено, че при работодателя липсвала книга съобразно чл. 19, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред за регистриране на напускането на работното място. При тези данни вещото лице е изчислило, че след превръщане на нощните часове в дневни нормата се явява превишена с 1438 часа за исковия период от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., за които дължимото възнаграждение било в размер на 7251,81 лв. В случай че не се извърши превръщане на нощните часове в дневни часовете, положените часове извънреден труд били 1160 часа, като дължимото възнаграждение възлизало на 5869,56 лв. На база на личните сметки не се констатирало наличието на положен труд над определената норма. Посочено е още, че дължимата мораторна лихва от датата на изискуемостта до 27.07.2020 г. върху сумата от 7251,81 лв. възлизала на 880,85 лв., а върху сумата от 5869,56 лв. – на 700,57 лв.

От показанията на свидетеля М.П.– бивш служител на ответника със заведено идентично гражданско дело за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, непосредствени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства, се установява, че заедно с ищеца работили на длъжността „пазач“ при ответното поделение. Посочил е, че на тази длъжност работили общо четирима служители. Полагали труд на 12-часови смени – дневна и нощна, след което следвало да почиват два дни. Обяснил е, че когато един от тях отсъствал поради ползване на отпуск, другите поемали неговите смени.

Работодателят не изпращал друг служител, който да го замести. Работили по изготвен от работодателя график. Изяснил е, че личните сметки им ги изпращали попълнени от Локомотивен филиал Димитровград и те само ги подписвали. Само първия месец лично изготвили сметките, но когато ръководителите им видели, че часовете били повече от предвидената норма, започнали да им ги изпращат попълнени. Посочено е, че по време на 12-часовата смяна не напускали работното си място. Разказва, че имало само един график с предвидено прекъсване на работната смяна, като тогава от ръководството се обадили по телефона да им кажат, че не трябва да си тръгват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да възникне парично вземане за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, е необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговорената продължителност на работно време и 2) работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установената в трудовия договор продължителност на работно време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагане на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените изисквания. Без значение е и дали работодателят е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – (писмени, гласни свидетелски показания), заключения на вещи лица и др. (в този смисъл Решение № 228/24.06.2011 г. по гр. д. 1625/2010 г. на ВКС, III г. о.).

Съгласно чл. 136 КТ нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, с 40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през деня. Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и 7 часа за нощна смяна (чл. 140, ал. 1 КТ). Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа (чл. 142, ал. 4 КТ). Според чл. 9б, ал. 1 НРВПО нормата за продължителност на работното време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.