Решение № 17 от 02.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500557 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт С., против решение № 702/26.06.2025 г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1687/2024 г. и с което Община Варна е осъдена да заплати на И. Д. И., ЕГН ********** обезщетения за претърпени вреди, следствие на инцидент от 09.01.2024 г. – подхлъзване и падане по време на придвижване по заледени стълби на централния подлез, находящ се в близост до Катедрален храм „Успение Богородично“ в гр. Варна, в посока от бул.“Владислав Варненчик“ към бул.“Княз Борис“, в резултат на което ищецът е получил травматично увреждане – счупване на левия глезен и скъсване на ставна връзка, както следва: сумата от 1 320 /хиляда триста и двадесет/ лева , представляваща стойността на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за заплащане на медицинско изделие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.08.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 82 /осемдесет и два/ лева , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 320 лева за периода 10.01.2024 г. до 20.06.2024 г.; сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева , представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства следствие на увреждането, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 185 1

/две хиляди сто и осемдесет и пет/ лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2024 г. до 20.06.2024 г., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, евентуално незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е изложил ясни и обосновани мотиви за наличието на предпоставките, ангажиращи отговорността на въззивната община по реда на чл.49 ЗЗД. Оспорва се присъдения размер за неимуществени вреди като прекомерен и несъответен на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при отчитане на релевантните фактически обстоятелства. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на исковете, евентуално определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищецът И. Д. И., с който по подробно изложени доводи жалбата се оспорва като неоснователна.

При разглеждане на жалбата в о.с.з. въззивникът, редовно призован, не е взел участие. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения от него писмен отговор.

За да се произнесе, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявени от И. Д. И. против Община Варна искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 22.08.2024 г., както и за заплащане на мораторни лихви върху претендираните обезщетения за периода от 10.01.2024 г. до 20.06.2014 г.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на 09.01.2024 г., около 14 часа, в гр. Варна, въззиваемият е претърпял инцидент – подхлъзване и падане по стълбите на централен подлез до Катедрален храм „Успение Богородично“, които към този момент са били непочистени и изцяло заледени. В резултат на падането е получил счупване на глезена /фрактура на латерален малеол и руптура на делтоиден лигамент/, наложило провеждането на оперативно лечение за поставяне на титаниева платка със седем винта и зашиване на скъсаната вътрешна връзка, след което и гипсиране на крака. За поставената му метална остеосинтеза е заплатил сумата от 1 320 лева. Твърди, че по време на престоя му в болницата, продължил до 15.01.2024 г., и 43 дни след това, е бил напълно неподвижен, не е можел да се обслужва и изцяло зависим от грижите на своите близки. За силните болки, които изпитвал, както и за предотвратяване на усложнения, следвало да приема множество лекарства, подробно посочени. На 27.02.2024 г. е бил повторно опериран за изваждане на винт. След отстраняването на гипса в продължение на повече от месец провеждал процедури по рехабилитация, за което трябвало отново да ангажира свои роднини и приятели, които да го водят. На 23.05.2024 г., поради настъпили усложнения /възпаление и отваряне на раната/, е претърпял нова хирургическа интервенция за зашиване. Твърди се, че независимо от 2 провежданата рехабилитация и лечение липсва пълно възстановяване на счупения крак – продължава да изпитва болки и трудност при ходене и движение, предстои му и нова операция за изваждане на пластината. Счита, че отговорна за настъпването на инцидента е ответната Община Варна, която не е изпълнила вменените й от закона задължения за поддръжка на процесния подлез, като част от техническата инфраструктура – общинска собственост, в състояние, обезпечаващо неговото безопасно ползване, поради което и същата му дължи обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. Направеното предложение за извънсъдебно и доброволно уреждане на спора не е било уважено. С оглед на това е предявил исковите си претенции за заплащане на сумата от 35 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания, неудобства и притеснения/, мораторна лихва върху тази главница за периода 10.01.2024 г. – 20.06.2024 г. в размер на 2 185 лева, сумата от 1 320 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и мораторна лихва върху тази главница за периода 10.01.2024 г. – 20.06.2024 г. в размер на 82 лева. Претендира се и следващата се законна лихва върху двете главници за периода от завеждане на исковата молба – 22.08.2024 г. до окончателното им изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност, навеждайки доводи за недоказаност на твърденията за неизпълнение на задължения от Община Варна вр. почистване на процесния подлез и на претендираните неимуществени вреди. Сочи се, че общината е сключила договор от 05.07.2021 г., по силата на който е възложила дейностите по почистване и поддържане на общинските пътища и инфраструктура, като съгласно приложен към отговора график към датата на инцидента подлезът е бил почистен. В условията на евентуалност оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен. Прави възражение за съпричиняване – неположена дължима грижа от страна на ищеца за безопасно придвижване, съобразено с условията. Оспорва претенциите за лихва за периода до завеждане на исковата молба, като счита, че съгласно разрешенията на ТР № 3/2004 г. на ОСГТК такава за този период не се дължи.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от ангажираните по делото доказателства /медицинска документация, гласни доказателства, аудиозапис от обаждане на тел. 112 и СМЕ/, че на 09.01.2024 г., след подхлъзване и падане на стълбите на централен подлез до Катедрален храм „Успение Богородично“, въззиваемият И. И. е получил фрактура на лява глезена става с разкъсване на връзки /счупване на външния малеол /глезен/, разкъсване на синдезмозата – връзка между малкия и големия пищял в областта на глезена и на връзката между глезен на стъпалото/. По повод на това, веднага след инцидента, същият е бил хоспитализиран в ортопедичното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, като на 11.01.2024 г. му е направена операция за наместване на счупването и задържане на костните фрагменти с метал /поставена е 1/3 табуларна плака на Фаркол, задържан посредством винтове и транссиндезмален винт/, последвана от гипсова имобилизация. Изписан е за домашно лечение на 15.01.2024 г.

3

За поставения имплант въззиваемият е заплатил сумата от 1 320 лева.

На 27.02.2024 г. е извършена нова хирургическа интервенция за отстраняване на транссиндезмалния винт, по повод на която въззиваемият е бил в болничното заведение в периода 26.02.2024 г. – 29.02.2024 г.

Провеждана е рехабилитация, в това число и в болнични условия за времето от 24.04.2024г. до 01.05.2024г.

На 23.05.2024г. е била проведена и интервенция по обработване на установена секреция и отваряне на оперативната рана /амбулаторен лист от същата дата за извършени манипулации/.

От 09.01.2024г. до 13.06.2024 г. въззиваемият е бил в отпуск поради времена неработоспособност.

Съгласно заключението на СМЕ и дадените в с.з. обяснения, в резултат на така полученото при падането травматично увреждане И. И. е претърпял физически болки и страдания, най-силни по интензитет в първите часове до поставянето на имобилизацията в Спешния център и приема на обезболяващи.

Счупването е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като обичайния срок за възстановяване е около 6 месеца. Извършената на 27.02.2024 г. операция по отстраняване на транссиндезмалния винт е обичаен етап от лечението, който се извършва и е извършен около 45 дни след първата операция, за да може да започне раздвижването. Предстои провеждане на нова операция за отстраняване на останалата част от остеосинтезата. Последното е осъществено след депозиране на заключението, в хода на първоинстанционното производство/видно от епикриза за извършена операция на 11.03.2025г./.

При извършения от вещото лице преглед, същото е констатирало, че походката при бавен ход е нормална, без накуцване, при забързване се наблюдава леко накуцване с левия крак, видими са оперативни белези по външната и вътрешната страна на лява глезенна става, налице е ограничение на движенията на същата става от 15 градуса в свиването в посока към гърба на стъпалото, което според експерта най-вероятно ще остане завинаги.

За търпени от въззиваемия болки и страдания свидетелстват и разпитаните по делото свидетели К.К., Я.И. и Т.Д., чиито показания съдът кредитира като взаимно кореспондиращи си и подкрепени от останалия доказателствен материал, а по отношение на свидетелката И./съпруга на въззиваемия/ и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.

И тримата свидетели свидетелстват за това, че след падането въззиваемият не е можел да стъпва на левия си крак, който в глезенната става бил неестествено изкривен, изпитвал силна болка. Св. К. и св. И. сочат, че по време на първия престой в болницата въззиваемият не е можел да става и да се самообслужва, поради което е бил обгрижван от тях, това е продължило и след изписването му от болницата, трябвало на три-четири дни да го водят на превръзки, до втората операция въобще не е можел да стъпва на счупения крак, едва след третата рехабилитационна процедура започнал да се придвижва сам с помощта на патерици, приемал много болкоуспокоителни и антибиотици, тъй като имал болки, кракът му се подувал и отичал, оплаквал се от изтръпване на пръстите /св.И.а/, появили се усложнения, тъй като винтът пробил кожата и шевовете се отворили. И двамата свидетели описват, че през 4 целия възстановителен период въззиваемият бил притеснен и отчаян, че няма да се оправи, на моменти изнервен от болките и от това, че е зависим от близките си, притеснен от невъзможността да се грижи за семейството си и да работи. Същите свидетелстват и за това, че и към настоящия момент въззиваемият все още изпитва затруднения и болки при движението на крака си.

Така установеното обуславя извода за доказаност на твърденията на въззиваемия за претърпените от него вреди вследствие полученото при инцидента от 09.01.2024 г. травматично увреждане.

Разпечатката съдържа 30 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec7e0688-c210-40d8-a0a9-d3324bf1e957