Протокол № 1793 от 23.02.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57431/2021
- Вид
- Протокол № 1793
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 23.02.2022
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1793 гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110157431 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. С. З. – редовно уведомен, явява се лично, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ М. Б. ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „К. К.“ - СОФИЯ ЕАД – редовно уведомен, представлява се от юрк. П. с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ М.В. – редовно уведомено, не се явява.
ВЕЩО ЛИЦЕ Р.Д. – редовно уведомено, не се явява.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Г.: Да се приемат представените от ВМА документи.
ЮРК. П.: Да се приемат представените от ВМА документи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите предоставени в открито съдебно заседание на 24.01.2022г. от ВМА – София.
ЮРК. П.: Моля, да укажете повторно или да изпратите на друг адрес искане за предоставяне на диска с образното изследване от ядрено магнитния резонанс, във връзка с постъпилото уведомление от Медико-диагностичен център „Спектър“, че те разполагат само с разчитането.
АДВ. Г.: Самият диск като носител на информация не е доказателство, а по отношение на разчитането на диска вече има представено от Медикодиагностичен център „Спектър“ доказателство, за това какво е разчетено в следствие на направеното изследване, безпредметно е да се търси диска.
Въпреки това не възразявам срещу това искане.
Доколкото искането е направено във връзка с приети в предходно съдебно заседание доказателства, същото не се явява преклудирано и може да бъде от значение за правилното решаване на делото.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗИСКВА от Медико-диагностична лаборатория „Спектър“ ООД, ЕИК: ********, разчитане и диск с изследването на Р. С. З..
Препис от протокола да се изпрати на юридическото лице на посочения в търговския регистър адрес.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца по делото, с представени документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.
ЮРК. П.: Запозната съм с молбата от ищеца, нямам възражения да се приемат. Във връзка с представеното експертно решение, представям уведомление, че въпросното експертно решение се обжалва.
АДВ. Г.: Да се приеме представеното от ответника днес уведомление.
СЪДЪТ НАМИРА, че с представените от ищеца документи дадените указания са изпълнени, представеното от ответника уведомление също следва да бъде прието.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца документи така, както са описани в молба Вх. № 15035 от 27.01.2022г., както и представеното от ответника в днешно съдебно заседание уведомление.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатия свидетел на ищеца.
3
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля:
Б. А. З.: роденa в [населено място], неосъждана, без дела със страните по делото. Дъщеря на Р.З..
Предупредена по чл.166 ГПК.
Свидетелят З.: Желая да свидетелствам.
Предупредена за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК.
Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Инцидента с майка ми се случи на 27.01.2021г. в болницата, в която тя работи. Получих обаждане от майка си, че е „убила“ рамото си. Тя се прибра след няколко часа вкъщи. Веднага щом се прибра я попитах как се чувства, дали се нуждае от спешна медицинска помощ, като тя ми каза, че в болницата са помогнали доколкото могат и трябва допълнително да се направят прегледи в последствие. Имаше силна болка в рамото, не можеше да го вдига, да го движи, бяха казал да го остави обездвижено, имаше сложена шина. Следващите няколко дни почти не можеше да движи ръката си, трябваше да я държи постоянно в шината, не можеше да се къпе, не можеше да се обслужва самостоятелно, не можеше да се преоблича сама, трябваше да се помага за всичко. В началото помагах аз, като помолих своя работодател да ми позволи да работя от вкъщи, за да осигуря помощ на майка си. В последствие, когато назначиха кинезитерапия, баща ми караше майка ми всяка сутрин на терапия, караше я и да я изчакваше да свърши, след което я връщаше вкъщи. В следващите няколко дни след инцидента, майка ми не можеше да спи, чувах вечер как плаче, стоеше будна и постоянно мислеше за това как не може да се върне на работа, няма да може да се пенсионира. Тя работи в болница К. К. - София от 36г. Притесняваше се, че инцидента ще повлияе за пенсионирането , тъй като беше получила информация от колеги от болницата – от управлението, че ако декларира злополуката като трудова може да настъпят проблеми – да не може да се пенсионира и да загуби заплатите, които трябва да получи като дългогодишен служител. Това го знам от нея, но и съм чувала разговор по телефона, в който се предлагат пари, заплашват я да не декларира инцидента. Тъй като аз съм завършила право, посъветвах майка си да декларира инцидента като трудова 4 злополука. Тя искаше да декларира инцидента като общо заболяване, но аз я спрях. Разговорът, проведен по телефона, на който аз бях свидетел, не беше на високоговорител. Аз дочух само част от него. Неин колега от болницата на по-висок пост от нейния беше казал, че е посъветвана да не го прави ако не иска да се създадат проблеми с пенсионирането. Аз работя в офис, в диспечерска фирма, като трябваше да говоря с моите шефове, за да мога да работя от вкъщи постоянно, през целия период на домашно лечение на майка ми. Нямаше как да се оправи рамото на майка ми без оперативна намеса, мина през ядрено магнитен резонанс и чак тогава назначиха операция, като това се случи през месец юни. Майка ми беше приета в болница два дни преди моето дипломиране и не можа да присъства на него. Също така тя беше много притеснена, защото самата операция беше с пълна упойка, тя много добре знае какво значи това и с оглед здравословното състояние за нея можеше да е фатално, затова отново не спеше дълго време, притесняваше се, че ще загуби живота си, имаше кошмари нощем, беше изпаднала в депресия мислейки, че повече няма да получи плащания от болницата и ще остане бреме за семейството си. Както е ясно, постоянно се обжалват болничните листове, майка ми сама не беше способна физически да ходи до НОИ или до ТЕЛК и НЕЛК. Нуждаеше се от помощ и там, най-основно баща ми я караше с кола, когато може, а когато се налагаше аз ходих. Два пъти съм пускала жалба в НОИ за неплатен болничен лист. В началото не се знаеше, че диагнозата е неправилна, нямаха такава информация от болницата.
Обжалваха с идеята, че ние сме пуснали дело срещу тях и това беше казано на майка ми, че причината е делото за обжалването и няма да спрат да обжалват болнични листове, докато ние не оттеглим исковата молба. В последствие се оказа, че има проблем с първоначалната диагноза и те твърдяха на следващ етап, че това е причината за обжалването от тук насетне. Всеки един от болничните листове е бил обжалван. Като в един момент дори преместиха ТЕЛК-а в тяхната болница, т.е ТЕЛК-а който трябва да вземе решение по нейния въпрос, беше прехвърлен в нейната болница. Пуснахме жалба срещу това, но ни беше отговорено, че няма конфликт на интереси и ние продължихме да ходим на ТЕЛК, както се налагаше по документи. Но на следващ етап, в който един от болничните листове беше обжалван, докторът, който беше в експертната комисия, беше казал на майка ми, че след такава операция не се нуждае от повече от един месец, за да се върне на работа и че 5 това са нейни допълнителни прищевки, за да си стои вкъщи и да почива. Това го знам от майка си след разглеждането пред ТЕЛК. От самото начало на инцидента нататък майка ми не можеше нищо да върши самостоятелно, не можеше да се облича, да готви, най-трудно беше да ходи до тоалетна и да си взима душ. За всичко трябваше да се помага. Като основно аз помагах, но помагаха и баща ми и сестра ми. На сестра ми се наложи да започне работа, за да помага финансово, макар че тя също е студент и беше се концентрирала над обучението си. Майка ми имаше физически проблеми дълго време – не можеше да прави обикновени неща, да се изкъпе, да сготви, да се облече.
Вечерно време се обръщаше на една страна, защото рамото много я болеше, сънуваше кошмари, не можеше да спи. Отделно натискът от болницата, упражнен върху нея, създаде проблеми, като тя започна да се депресира, започна да има неясна представа дали може да постигне нещо с исковата молба и делото. Операцията на майка ми се извърши във ВМА. Като след като беше приета в болницата, няколко дни не можа да се пристъпи към изпълняване на операцията, защото тя имаше твърде висока захар от притеснение и се следеше зорко дали влиза в нормата. Когато влезе в нормата, направиха операцията и я посъветваха да не натоварва рамото, защото при такива болести е възможно да настъпи второ разкъсване при възстановяването . След операцията имаше проблеми при движението, некомфортно беше, до ден днешен не може да вдига рамото. Например, когато простира съм я забелязала, че винаги ме моли аз да го правя, защото не може. Не е способна да достига високи места – шкаф, гардероб. За всяко нещо и трябва помощ дори и сега след успешна операция. В момента майка ми може да се храни с оперираната ръка, но към момента на инцидента не можеше. Злополуката повлия върху взаимоотношенията в семейството ни.
Имаше напрежение вкъщи. Аз като студен по право бях посъветвала майка си да декларира злополуката като трудова и в следствие на депресията, майка ми често споменаваше, че аз съм допуснала грешка, че не е трябвало злополуката да бъде декларирана по такъв начин и че много по-добре щяло да бъде същата да бъде декларирана като общо заболяване, защото всички проблеми и усложнения е нямало да ги има. От финансова гледна точка имахме проблеми, издържахме се основно на моята заплата. Това е причината, поради която не съм започнала да работя по специалността си, защото все още се нуждая от сегашната си работа.
6
Свидетелят на въпроси на юрк. П.: Основно живея с майка си, но моята сестра не, тя се премести при нас за да спестява от наем и сметки и за да започне работа. Освен мен и майка ми с нас живее и баща ми. Основната ръка, с която майка ми извършва дейности е дясната. Увреждането е на лявата ръка. Злополуката беше декларираната пред НОИ като трудова от майка ми и адвоката, те подадоха документите в НОИ. Но не съм виждала тази декларация и от кого е подадена. Майка ми има предишни операции, а именно на жлъчката, оперирана е от перитонит и херния. Като операциите са направени през дълъг период от време. Тези операции са извършени с пълна упойка и тогава майка ми е имала същите притеснения. Но след като минат няколко такива операции с пълна упойка става по-сложно и колкото повече са пълните упойки – толкова по-рисковано е. А и към момента е на по-голяма възраст. В деня на злополуката, в болницата в която работи е показана помощ и са я насочили за допълнителни прегледи, като направихме рентген на рамото, но не помня къде. Като преди това в болницата са направили 2 пъти рентгенова снимка. Но първият път я върнаха обратно, защото снимките не бяха ясни и направиха втора снимка и на база на втората снимка, бяха дали диагноза. Но веднага след инцидента тя беше в лошо състояние и нямаше как веднага да потърсим помощ, беше може би след месец, след като отиде да направи рентгеново изследване. Мисля, че беше издаден болничен лист непосредствено след злополуката от личен лекар за две седмици, с диагноза „счупване на ключица“. Рентгеновата снимка не мога да кажа какво е установила. Не съм я придружавала на всички прегледи, на които е ходила, нямах възможност, тъй като аз работих на пълен работен ден. Най-основно за онзи период бяха изписани лекарства за обезболяване и беше предписано да носи шина, която мисля, че те бяха дали, с която да обездвижи рамото.
Първоначално бяха дали шина на майка ми от болницата в която работи, впоследствие тя получи нова шина, но не знам от къде. Доста дълго време носи шина, повече от 1 месец. Извършената операцията беше спешна, защото лекарят имаше само една дата в която можеше да извърши същата и каза, че трябва спешно да се извърши и я приеха незабавно в болницата. Проблемът беше, че каквото и да правеше майка ми, колкото и да чакаше и да пиеше предписаните лекарства, и да носеше шината, болката не отминаваше. Тя потърси друга помощ от д-р П. – ортопед и той я беше насочил към ядрено 7 магнитен резонанс, за който тя не можа да се класира първия път по здравна каса, след което чака още два месеца за него и това беше забавяне. След това се срещна лично с професора който я оперира и той на базата на ядрено магнитния резонанс и на база на прегледа каза, че спешно се нуждае от операция. Не мога да кажа кога я уведомиха, че трябва да извърши изследване с ядрено магнитен резонанс. Но беше месец - месец и половина преди самата операция. Изчакването беше заради здравната каса. Тя се притесняваше, че финансово не можеше да поеме такова изследване. Преди посещението си при ортопеда, мисля че само в болница „П.“ е ходила на прегледи. Тя постоянно ходеше при ортопеда си, но за друго не мога да кажа със сигурност.
Разпечатката съдържа 53 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec7c7c34-6c05-4844-b376-dc5f4d8222da