Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266 от 27.06.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 43/2023
Вид
Определение № 266
Подписан
27.06.2023
Състав
Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Смолян, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от М. А. Ю., чрез пълномощник адв. И. М., с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Излагат се доводи, че следва с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското възнаграждение да се определи за всеки един от предявените искове поотделно. Сочи се, че по иска за неимуществени вреди, уважен за 100 000 лева, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лева; за иска за имуществени вреди, уважен в размер на 50 960 лева, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 363, 40 лева; общо за защитата по двата иска се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 13 376, 80 лева. Прави се искане да се присъди като адвокатско възнаграждение и сумата от 6 204, 70 лева, с оглед присъдената с въззивното решение сума от 7 172 лева.

В срок не е депозиран отговор по молбата от другата страна.

Смолянски окръжен съд намира молбата по чл. 248 от ГПК за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:

С Решение № 155/12.05.2023 г. по В. гр. д. № 43/2023 г. Смолянски окръжен съд е осъдил „Горубсо – Мадан“ АД да заплати на М. А. Ю. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 960 лева. За настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА е осъдил ответното дружество да заплати на пълномощниците на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 7 172 лева.

Сумата от 7 172 лева е получена по формулата: полагащото се 1 минимално адвокатско възнаграждение за общата цена на предявените искове – 550 960 лева по чл. 7 ал. 2 т. 6 от Наредба № 1/2004 г. /24 650 лева + 3 % за горницата от 50 960 лева – 1 528, 80 лева = 26 178, 89 лева, което се умножава по стойността на уважените искове – 150 960 лева и се дели на цената на предявените искове – 550 960 лева.

Законосъобразно е искането да се приложи разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., при което по иска за неимуществени вреди, предявен за 500 000 лева, полагащото се минимално адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 8 650 лева, която сума умножена по 100 000 лева /уважената част от иска/ и разделена на цената на предявения иск – 500 000 лева, се получава дължимо адвокатско възнаграждение за иска за неимуществени вреди в размер на 1 730 лева. По иска за имуществени вреди се дължи пълния размер по чл. 7 ал. 2 т.

4. От Наредба № 1/2004 г. – сумата от 4 726, 80 лева. Сбора от сумите за адвокатско възнаграждение по двата иска в такъв случай е 6 456, 80 лева.

Съдът погрешно е присъдил сумата от 7 172 лева, вместо сумата от 6 456, 80 лева, но този пропуск би могъл да поправен по молба на другата страна, защото е недопустимо да се влошава положението на страната, сезирала съда.

Относно изчисленията в молбата по чл. 248 от ГПК следва да се посочи на първо място, че приложима за иска за неимуществени вреди е разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 0 1/2004 г., а не както се сочи в молба чл. 7 ал. 2 т. 5 от наредбата. Освен това, тези изчисления биха били верни само при положение, че е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, в какъвто размер е бил уважен иска за неимуществени вреди. Искът за неимуществени вреди е предявен в размер на 500 000 лева, с въззивната жалба се обжалва изцяло първоинстанционното решение и в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен изцяло за сумата от 500 000 лева. С оглед частичното уважаване на иска и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК няма основание да се присъди адвокатско възнаграждение за иска за неимуществени вреди в претендирания размер от 8 650 лева по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г., тъй като иска за неимуществени вреди за разликата от 100 000 лева до 500 000 лева е отхвърлен. Разноските, в това число и адвокатско възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК като неоснователна следва да се отхвърли, поради което Смолянски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх. № 1915/30.05.2023 г. на М. А. Ю., чрез пълномощник адв. И. М., за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 155/12.05.2023 г. по В. гр. д. № 43/2023 г. на ОС – Смолян, В ЧАСТТА относно разноските, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 6 204, 80 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3