Решение № 158 от 22.02.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 771/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 22.02.2022
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Галя Василева Белева, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 ал. 1 т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 ал. 1 т.3 б. В · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 433 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Галя В. Белева
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100500771 по описа за 2021 година П роизводството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на И.Ю.Х. от с. ***,общ.***
-ответник по гр.д. № 17
/2020 год. по описа на Карнобатския районен съд против решение №
260057/11.12.2020 год.,с което е осъден въззивникът да заплати на ищеца ЗАД“Булстрат Виена Иншурънс груп“АД сумата от 5000 лв.,представляваща частичен иск от общо платеното от ищеца застрахователно обезщетение от 14300,53 лв.,изплатено по четири щети за нанесени материални вреди от ПТП,предизвикано от ответника ,състояло се на 29.08.2017 г. в кв. Свети Влас,на ул.“Раковина“,до х-л“Родина“,ведно със законната лихва ,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ,като също е осъден и да плати на ищеца сумата от 820 лв. – разноски по делото Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при допуснати процесуални нарушения..
Сочи се на първо място ,че по делото са допуснати от съда съществени процесуални нарушения,които са нарушили правото му на защита и са попречили на законосъобразното развитие на производството :На първо място 1
,доколкото съм момента на образуване на производството постоянният му адрес е бил в гр. Свети Влас,нарушено е правилото за местната подсъдност ,тъй като делото не е подсъдно на РС-Карнобат.Освен това – въззивникът твърди ,че е бил нередовно призован за първото съдебно заседание ,проведено на 27.07.2020 г.Счита се ,е ищецът не е изпълнил в срок указанията на съда за представяне на въпросник с въпросите ,на които желае да дадат отговор посочените от него свидетели ,а и такъв въпросник не му е бил връчен и не му била дадена възможност да постави въпроси към тези свидетели ,поради което се счита ,че трябва да бъдат заличени /с исключ.на св.Н.С./.Нарушени са процесуалните правила с недопускане на доказателственото му искане за допускане до разпит на свидетели .
Оспорват се и изводите на съда ,като се счита ,че не кореспондират с доказателствата по делото .Оспорва се приетото ,че е нарушил чл. 123 ал. 1 т.3 б. В ЗДвП и че е напуснал мястото на ПТП и не е сигнализирал органите на пътната полиция.Счита се за неправилно възприемането от съда на констатациите на влязлото в сила наказателно постановление ,в което са посочени нарушения на ЗДвП.Не е дадена възможност на ответника да ангажира доказателства във връзка с твърденията по делото .Счита се ,че предявеният иск е недоказан по основание и размер.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго ,с кето да бъдат отхвърлени исковите претенциицПравят се доказателствени искания за събиране на гласни доказателства –разпит на двама свидетели .Моли се да бъде задължен ответникът да уточни какви факти и обстоятелства ще установи с показанията на всеки от неговите свидетели ,да му бъде връчен въпросник с въпросите към свидетелите ,като му се предостави възможност също да зададе въпроси и да бъдат допуснати сочените от ищеца свидетели .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Подробно се анализират доказателствата във връзка с редовното призававане и уведомяване на ответника за делото и съдебни заседание ,въпреки което не се е явил на нито 2 едно открито съдебно засаденаия,поради което се оспорват твърденията му за процесуални нарушения.
Моли се за потвърждаване на решението . Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 3 вр.чл. 433 т.1 вр.чл. 432 ал. 1 от КЗ ,вр.чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените доказателства, събрани в хода на делото, се доказ ва съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите "между ищцовото застрахователно дружество и „Инвест -2МР“ООД-като собственик на МПС“Мерцедес Е 350“ с рег. № А 5646 МВ/сключена с полица № BG/03/1170006033019,със срок на валидност 21.02.2017 г до 20.02.2018 г. / , а и това обстоятелство е безспорно между страните. Ищецът в изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на увредени т е лица обезщетение за причинените от възникналото на 29.08.2017 г. в кв. Свети Влас ,на ул.“Раковина „,до хл“Родина „ ПТП вреди на четири броя МПС-та-МПС „Мерцедес Е клас“ с рег.
№
РВ
89
60
РК;МПС
„Опел
Инсигния“,с рег.
№
СМ0117АХ;МПС“Мерцедес S 220“ с рег. № РВ 2882 КР и МПС“Тойота Авенсис „ с рег. № РК 5874 ВМ .
3
Съставени са били четири броя протоколи за ПТП от пол. Служители при РУ-Несебър .За причинените щети по автомобилите ищецът като застраховател е платил на собствениците на автомобилите обезщетения в общ размер от 14 300,53 лв.,като с исковата молба е предявен частичен иск за сумата от 5000 лв. –от общия размер от 14 300,53 лв. ,представляващо платено обезщетение за причинените от ответника вреди в резултат на предизвиканото от него ПТП .
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на пострадалия автомобил ; настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя- ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; ответникът да е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества или да е напуснал местопроизшествието .В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
От представените по делото писмени и гласни доказателства – четири протокола за ПТП от 29.08.2017г. ,издадени от ОДМВР ,РПУ-Несебър ;акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № 17-0304-003360 от 01.09.2017 г. на Началник на РУ МВР-Несебър за посочените в АУАН нарушения ,както и от показанията на полицействия служител –свид. Н.С.,изпратен на местопроизшествието ,включително и кореспондиращите с неговите показания на свид. Г.М. ,А.К. и В.М. , се е установило ,че на 29.08.2017 г.. ,около 2,15 часа ,в кв.Свети Влас ответникът като управляващ л.а. „Мерцедес Е 350“,с рег. № А 56 46 МВ ,по ул.“Раковина „,в члизост до хотел „Родина“,движейки се с несъобразена скорост се е ударил в паркираните на улицата леки автомобили „Мерцедес Е клас“ с рег.
№ РВ 89 60 РК;МПС „Опел Инсигния“,с рег. № СМ0117АХ;МПС“Мерцедес 4
S 220“ с рег. № РВ 2882 КР и МПС“Тойота Авенсис „ с рег. № РК 5874,в резултат на което са увредени и четирите автомобила .След ПТП-то водачът на автомобила – ответникът И.Х. не подал сигнал на тел. 112,не изчакал идването на полицейски служител ,на собствениците на автомобилите за съставянето на протоколи за ПТП , а напуснал местопроизшествието.Чак по-късно се е явил в полицеското управление ,като са били съставени 4 бр. протоколи за ПТП ,подписани и неоспорени от ответника.
За ПТП-то бил подаден сигнал до РУ –Несебър и на място бил изпратен полицейският служител –свид.Н.С. ,който установил ,че на четирите паркирани на местопроизшествието автомобили са били нанесени вреди ,а виновният водач за ПТП-то го е напуснал ,без да изчака идването на собствениците на автомобилите и на полицията .Свид. С. обяснява ,че след съприкосновението си с първия паркиран автомобил ,последният се е задвижил ,ударил е следващия паркиран автомобил и така последователно са нанесени вреди и на четирите автомобила /получил се е ефектът на „доминото „/
В съответствие с установените по вид и степен щети ,застрахователното дружество е изплатило на собствениците на увредените
МПС –та застрахователно обезщетение в размер на сочената сума от общо 14 300,53 лв. .Затова с настоящата претенция се иска осъждане на ответника дължимата сума,представляваща изплатено застрахователно обезщетение ,ведно с лихва за забава /като претенцията е предявена при условията на частичност /.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел основателни и доказани и ги е уважил изцяло. правилно . исковете за
Решението е
Твърдението на въззивника, че не е доказано по делото причиняването на вредите да е виновно и ответникът да е напуснал мястото на ПТП, преди идване органите за контрол на движение по пътищата, настоящият състав намира също за неоснователно.
По отношение на субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД същата се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни 5 доказателства за липсата й, каквито не са представени.В случая в протоколите за ПТП и акта за установяване на административно нарушение ,подписани и съставени от присъстващия на място полицейски служител /свид. С./ се сочи ,че ответникът не е останал на място до пристигането на контролните органи .В акта за адм.нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление от 01.09.2017 г./което не е било обжалвано и е влязло в сила / е прието ,че ответникът се е движил с автомобила с несъобразена скорост –съобразно условията ,релефа ,видимостта ,инт.на движението/свид. Са посочили ,че през мощта на произшествието е валял силен дъжд,имало е силни гръмотевици и явно видимостта е била слаба/ ,поради което е блъснал паркирания лек автомобил и нанася щети и по други три автомобила ,с което е нарушил виновно чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,създавайки опасност за участниците в движението ,без да се съобразява с тях,нарушени са и разпоредбите на чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП-водачът напуска местопроизшествието ,не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й ,за които нарушения му са наложени и административни наказания.Протоколъ т за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има материална доказателствена сила, за опровергаването на която не се представиха доказателства от страна на въззивн и к а , поради което същият обвързва съда относно факт за напускането на местопроизшествието от страна на въззивника ,доколкото този факт е настъпил в присъствието на автоконтрольора ,съставил протокола за ПТП и акта за адм.нарушение /вж. в този смисъл и показанията на свид. С.
,който заяви ,че при посещението на местопроизшествието не е заварил ответника ,последният по-късно се е явил в РУ-Несебър и подписал протоколите за ПТП без възражения/ .