Определение № 5812 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5812 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103288 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 16606/18.06.2024г., подадена от Е. Л. К., чрез процесуалния представител адвокат Я. Т. от САК, срещу решение № 571, постановено на 14.05.2024 г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, по в. гр. д. № 3333/2023г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4300/31.07.2023г. постановено по гр.д.№ 3561/2022г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. Б. С. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в коментар, направен в социалната мрежа „Ф.“ от 31.03.2022г., на страницата на г-н Г. Г., препечатано и разпространено от сайтове „Топспорт“ и „Спортал“, съдържащо изразите: „Задълженията му само към моето семейство са огромни. Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми за една „малка” и „незначителна“ сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян“, „... този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още.“, „Колко хора получават пари за спане, софри и далавери.“, „Голям футболист и изключително нисък човек!“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск 1 бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Противоречи ли със задължителната практика на Върховния касационен съд, решение на въззивна инстанция, при което съдът не е основал акта си въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност? Кои факти за установяване на авторството подлежат на доказване в съдебни производства за обезщетения за обида и клевета, чрез изявления в социални мрежи? Длъжен ли е съдът да прецени и обсъди всички събрани по делото доказателства, обосноваващи авторството на дадена публикация („коментар“) в социалната мрежа „Ф.“? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/ 2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 149/28.12.2017г. по т. д. № 1604/2016г. на ВКС, II т.о. и други.

2.Индиция за авторство ли е съзнателното бездействие на лицето, което е разгласило неистински позорни обстоятелства за адресата на публикацията си, с цел уронване на честта, достойнството и доброто име на последния? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на решение № 50110/25.10.2022г. по гр. д. № 4589/2021г., ГК, I г.о. на ВКС.

3.При какви обстоятелства, определени изказвания излизат извън обхвата на свобода на словото, под формата на оценъчни съждения, и представляват обида и клевета? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на определение №50485/ 25.12.2022г., II г.о. на ВКС по гр. д. № 1608/2022г., решение № 85 от 23.03.2012г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, IV г.о. на ВКС, решение № 86 от 29.01.2010г. по гр. д. № 92/2009г., ГК, II г.о., решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ГК, IV г.о. на ВКС, решение № 369/2015г. по гр. д. 2098/2015г. IV г.о. на ВКС, решение №73/05.02.2024г. по гр.д.

№679/2023г., II г.о. на ВКС, решение № 253 от 29.01.2014г. по гр. д. № 1251/2012 г., III г.о. на ВКС.

4.Необходимо ли е да се доказва установяването на конкретен брой лица, до които е достигнала публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“? Налице ли е критерий, който да е водещ при определяне на броя лица, до които е достигнала публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“, в зависимост от това дали коментара е направен от „Ф. страница“ или „Ф. профил“? Какво е съдържанието на термина „публично“ в правен смисъл, и какви доказателствени средства биха могли да се съберат за доказването му? Влияе ли върху определяне размера на дължимото обезщетение факта, че публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“, е достигнало до неограничен брой лица?

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5.Ограничава ли се правото на защита на лицата, търсещи закрила на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД, при нанесена обида чрез публикация във „Ф.“, поради фактът че потребителите на 2 социалната мрежа в качеството си на собственици на съдържанието, което споделят в платформата, биха могли във всеки един момент да променят публикациите си, включително да ги изтрият? Ако такава публикация бъде изтрита от нейния автор, то съдът приема ли, че тя никога не е съществувала в правния мир — въпреки че, многократно е препубликувана в електронни издания и периодичния печат, посредством „екранна снимка“, която е запазила автентичността на автора на публикацията и нейното съдържание? По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Б. С., чрез процесуалния си представител адвокат В. П.-С. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. Ищецът Е. Л.

К. в исковата молба е изложил твърдения, че на 31.03.2022г. ответникът А. С. е публикувал свой коментар на фейсбук страницата на Г. Г. с текст: „Пълна и точна истина. Заставам с името си зад всичко написано от г-н Г.. Само аз мога, без да се притеснявам, да приложа три Изпълнителни листа срещу г-н К.. Задълженията му само към моето семейство са огромни.

Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми. Върнал е част от задълженията си с дълги и тежки дела. А за една „малка” и „незначителна“ сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян вече 11 години. Това е непогасена част от заемите. Аз и съпругата ми сме работили и сме изстрадали тези пари. Не като този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още. Как се пуска този кокал. Колко хора получават пари за спане, софри и далавери. Ще попитат някои хора защо мълчах досега. Водихме дела, не трябваше да се шуми. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми. Нито за секунда не е съжалил за постъпките си. Този човек спи спокойно, без никакво чувство за вина и отговорност. Мога да покажа на заинтересованите официални документи. Нека всеки, който прочете този пост, да прецени иска ли бг футбола да бъде ръководен от такива хора. Голям футболист и изключително нисък човек!“. Твърдял, че ответникът още веднъж потвърдил думите си пред изданието „ТОПСПОРТ“ и добавил: „К. и К. П. ме измамиха“. Сочел, че горните изявления са публикувани на 31.03.2022г. на сайтове „Спортал” и „Топспорт“, като са препечатани и в други сайтове. Твърдял, че ответникът е направил публични изявления пред различни медии, 3 в които изложил абсолютно неверни и тенденциозни твърдения, които са обидни и клеветнически. Изложил съображения, че думите: „задълженията му към моето семейство са огромни, за една малка и незначителна сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян“ са неверни и целящи да засегнат доброто му име. Навел довод, че думите: „този господин няма нормален работен ден, съпругата му - също, но пък цял живот е бил на хранилка някъде, и сега е още”, също са неверни и накърняват личните права и интереси. Изразите, употребени от ответника: „как се пуска този кокал. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми” са възприети от ищеца като изключително неверни, клеветнически, обидни, тъй като са пряко адресирани към широк кръг публика именно с цел да го уязвят и засегнат. Навел е довод, че публикуваните изявления са възприети лично от ищеца като обидни и като засягащи честта, доброто му име, самочувствието му като човек, спортист и обществена личност. В резултат на изявленията изпитал нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството. Изявлението на ответника е широко разпространено, като е уронило престижа на ищеца, дискредитирало е доброто му име като футболист, футболен деец заемал ръководни длъжности и към момента член на ИК на БФС.

Претендирал сумата 26 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, накърняване на доброто име, от обидни и клеветнически твърдения съдържащи се в коментар на ответника във фейсбук страницата на Г. Г., препечатано и разпространено от сайтове „Топспорт“ и „Спортал“, ведно със законната лихва от 31.03.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът А. С. е оспорил иска по основание и размер, както и изцяло е оспорил авторството на коментара под изявление в чужда фейсбук страница, Оспорил да е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в негово присъствие. Позовавал се на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията, според която „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Поддържал, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Твърдял, че негативните оценки, направени при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. Посочил, че дори и да е направено процесното изказване, следва да се държи сметка в какъв контекст е направено и за евентуален метафоричен изказ, а не за твърдение за факт, поради което не се изследва неговата истинност. Навел е довод, че верността на мненията, които съдържат оценка не подлежат на доказване. Поддържал, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Поддържал, че твърдяната публикация не е целяла да обиди личността, а давала мнение относно живота и обществените събития и макар да не е добре приета от ищеца, не можела да се приеме за обида. Твърдял, че същата не надхвърля конституционно гарантираното право, тъй като липсва противоправно засягане на достойнството на ищеца. Твърдял, че страните са публични личности осъществяващи дейност в една и съща област, познавали се от години, както и семействата им. Били са в 4 приятелски отношения, които в последствие се влошили и към настоящия момент противоречията им са предмет на множество съдебни дела.