Определение № 1 от 02.01.2019, Районен съд - Ген. Тошево

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

Гр.Г.Т.,02. 01. 2019год.

Районен съд гр.Г.Т.в закрито заседание на втори януари две хиляди и деветнадесета година,в състав:

Районен съдия:Петър Петров

Като разгледа гр. д. № 00338/ 2017 год., констатира следното :

Производството по делото е приключило с поС.овено решение № 101 от 27. 11. 2018 год., с което предявените искове по чл. 124 ГПК и по чл. 88 ЗКИР и чл. 537 ГПК са били отхвърлени като неоснователни поради новонастъпили обстоятелства, като предвид факта, че двамата ответници с поведението си са дали повод за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца са били присъдени сторените съдебни разноски в размер на 50 лева за платени държавни такси и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 350 лева, като двамата ответници са били осъдени да заплатят на ищеца всеки един от тях по 175 лева.

В срока за обжалване на съдебното решение от двамата ответници са постъпили съответно молба вх. № 3779 от 11. 12. 2018 год. – от ответника М.В.И. и молба вх. № 3783 от 11. 12. 2018 год. от ответника С.С.С., с които молби се твърди, че не е налице поведение на двамата ответници, с което да са дали повод за завеждане на делото и се навеждат доводи, че производството по делото е било забавено не по вина на двамата ответници, а по причина, че ответника М.В.И., за който неправилно се твърди, че е бил конституиран като трето лице- помагач на ответника С.С.С., въпреки, че в определението за конституирането му изрично съдът е упоменал, че го конституира като ответник на по иска по чл. 537 ГПК, не е бил своевременно и точно призоваван на постоянния си адрес.

С отговори на двете молби ищецът е възразил, че двете са неоснователни и че следва да бъдат оставени без уважение.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Двете молби са неоснователни по следните причини:

- Съдът, видно от книжата по призоваване към делото е изпращал съобщения на новоконституирания ответник М.В.И. първоначално на постоянния му адрес, където не е бил намерен, а впоследствие и на други негови известни адреси, откъдето съобщенията са били връщани в цялост. Независимо от горното, не в това се изразява виновното поведение на двамата ответници, дало повод за завеждане на исковете срещу тях.

По делото съдът е признал за уС.овено в мотивите си , че към датата на завеждане на исковата молба- 21. 08. 2017 година, арендното правоотношение между ищеца „ С.- 1

„ ЕООД и ответника С.С.С. не е било прекратено, а от друга страна към същата тази дата между двамата ответници е бил налице сключен нов аренден договор за процесните земеделски земи, с което са били увредени интересите на арендатора „ С.-1 „ ЕООД по договора му с първия ответник. На това и основание към момента на завеждане на иска съдът е констатирал, че арендното правоотношение между ищеца и първия ответник съществува. Това правоотношение е било прекратено поради изтичането на срока на договора- 01. 10. 2018 год. и това се явява новонастъпил факт по смисъла на чл.

235, ал.3 ГПК, който факт е пречка за уважаване исковете по основание, а оттам и е причина за тяхното отхвърляне. Независимо от това, по причина, че както е приел съдът, към датата на завеждане на делото исковете са били основателни поради поведението на двамата ответници, то и съдът е приел, че същите следва да заплатят на ищеца сторените по делото от него разноски.

С оглед горното исканията на двамата ответници за изменение на съдебното решение в частта му за разноските се явяват неоснователни, поради което и съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответниците С.С.С. и М.В.И. срещу ищеца „ С.-1 „ ЕООД с.В., общ. Г.Т.за изменение на съдебно решение № 101 от 27. 11.

2018 год. по гр. д. № 00338/ 2017 год. на РС Г.Т.в частта му за разноските.

Определението подлежи на жалба пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Районен съдия :