Разпореждане № 109349 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 109349 гр. София, 04.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско дело № 20231110128942 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която да разпореди – длъжникът В. П. В., ЕГН **********, с адрес – град С да заплати на заявителя „П“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град С, управители на „П“ ЕООД следните суми:

- неплатена главница в размер на 200 лева по договор за потребителски кредит № 40012164383 от 19.09.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 30.5.2023 година до окончателното изплащане на сумата;

- неплатено договорно възнаграждение в размер на 25.79 лева, дължимо за периода от 15.10.2022 г. до 15.04.2023 г.;

- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80,00 лева, дължимо до 15.042023 г.;

- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 80,00 лева, дължимо до 15.04.2023 г.;

- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева, начислени на 30,10,2022 г.

- лихва за забава в размер на 30.63 лева, за периода от 16.10.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.04.2023 г.

- законна лихва за забава в размер на 5.23 лева, дължима от 15,04,2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.05.2023 г.

Твърди се, че сумите са дължими поради неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 40012164383 от 19.09.2022 година, като се описва и са твърди, че с договора кредитополучателят е закупил и допълнителен пакет от услуги – договорно възнаграждение за услугата „Фаст“ за сумата от 80,00 лева и за услугата „Флекс“ за сумата от 80,00 лева, за които се твърди, че се дължат и разноски за събиране на вземането извънсъдебно по Тарифата на заявителя в размер на 30,00 лева.

1

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника – потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията за това са следните:

Претендираните вземания от кредитора за незаплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ - съдът приема за уговорени по вероятно неравноправни клаузи, които за съда са и нищожни и вероятно неравноправни, поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:

Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и така посочените от заявителя възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и „Флекси“ изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на възнаграждението в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора.

Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

За съда уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор 2 за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.

Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.

Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С415/11, т. 44-т. 46/.

Както вече се посочи, така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и управление на кредита, а уговорените такива със споразумението за допълнителен пакет услуги по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се дължат претендираните по нищожна клауза – такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева и в тази част заявлението също следва ад се отхвърли.

На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси, и претендираните разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

3

Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя, в следния смисъл:

„Длъжникът В. П. В., ЕГН **********, с адрес – град С да заплати на заявителя „П“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление град С, управители на „П“ ЕООД следните суми:

- неплатена главница в размер на 200 лева по договор за потребителски кредит № 40012164383 от 19.09.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 30.5.2023 година до окончателното изплащане на сумата;

- неплатено договорно възнаграждение в размер на 25.79 лева, дължимо за периода от 15.10.2022 г. до 15.04.2023 г.;

- лихва за забава в размер на 30.63 лева, за периода от 16.10.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.04.2023 г.

- законна лихва за забава в размер на 5.23 лева, дължима от 15,04,2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.05.2023 г.,

- сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева като в останалата част за сумите – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80,00 лева, дължимо до 15.042023 г., - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 80,00 лева, дължимо до 15.04.2023 г., - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева, начислени на 30,10,2022 г. - отхвърля заявление с вх.№ 150043/30.5.2023 година депозирано от „П“ ЕООД, ЕИК ........., представлявано от управителите - .........

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.