Определение № 768 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Благоевград, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500672 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Екатерина Костадинова, против Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 836/2025 г. по описа на Районен съд – гр.

Благоевград, с което се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. П. Н. за вземанията за неплатена главница в размер на 4257,91 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1615,18 лева, дължимо за периода от 21.06.2015 г. до 21.12.2016 г.; законна лихва в размер на 7 814,88 лева, дължима от 21.12.2016 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025 г.

Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. - управители, чрез юрисконсулт, срещу длъжника М. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 5009861506 от 19.11.2014 г.: - 4257,91 лв. - главница; -1615,18 лв. договорно възнаграждение за периода от 21.06.2015 г. до 21.12.2016 г.; 1 2667,70 лв. - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 21.12.2016 г.; - 2,77 лв. - лихва за забава за периода от 22.12.2014 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 21.12.2016 г.; - 7814,88 лв. - законна лихва за периода от 21.12.2016 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, депозирано от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. - управители, чрез юрисконсулт, срещу длъжника М. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 5009861506 от 19.11.2014 г.: - над уважения размер от 30,40 лв. до пълния предявен размер от 4257,91 лв. - главница; - 1615,18 лв. - договорно възнаграждение за периода от 21.06.2015 г. до 21.12.2016 г.; - 2667,70 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 21.12.2016 г.; - 2,77 лв. - лихва за забава за периода от 22.12.2014 г.

/датата на изпадане на длъжника в забава/ до 21.12.2016 г.; - 7814,88 лв. законна лихва за периода от 21.12.2016 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025г. до изплащане на вземането, както и сторени по делото разноски.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Според чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. До такъв извод е достигнал РС - Благоевград, за да откаже издаването на исканата заповед. За отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността по исков ред да докаже правата си по потребителския договор, в който случай спорът ще бъде решен със сила на присъдено нещо.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Според чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т. 3 от същата разпоредба /нова, приета ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./ предвижда такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, а длъжникът несъмнено има качеството на „потребител“, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил тези свои задължения, районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил 2 съдопроизводствените правила.

Съгласно практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство (§ 13а т. 9 от ДР на ЗЗП), националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а в ал. 2 е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на Договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.

Според чл. 3 от нея неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Неоснователни са и останалите възражения в жалбата, касаещи договорното възнаграждение и лихвата за забава.

В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита. Според съда посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита ( легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК е, че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р.№ 153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема, че договорът ще противоречи на добрите нрави /сключена е в нарушение на принципа на добросъвестността/, когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР 3 на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Благоевградският окръжен съд намира, че възнаграждението за допълнителните услуги, се явява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото предоставените услуги са тясно свързани с договора за кредит и в частност с неговото усвояване и управление. Това не е сторено и по този начин е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Според съда това възнаграждение в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума /т. нар. скрита възнаградителна лихва/ и е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Разминаването между посочения в договора и действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, което от своя страна, на основание чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.