Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260348 от 08.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19048/2019
Вид
Решение № 260348
Подписан
08.02.2021
Състав
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА КЪРПАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.50 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.36 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И

Е № 260348 гр. Пловдив, 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19048 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Н.Д.И. против Г.Н.С., за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца, като премахне и развали до основи масивна едноетажна постройка с размери дължина 3,05 м., ширина 1,16 м., височина – 2,8 м., със застроена площ от 3,54 кв.м., прилепена към двуетажната жилищна сграда, която се намира в собствения на ответника имот, представляващ УПИ ***** от кв.** по плана на село *****, общ. *****.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на УПИ ***** от кв.** по плана на село *****, общ. ***** с площ от 890 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., както и гараж с площ от 19,25 кв.м., с административен адрес на имота: село *****, ул. *****. Ищецът твърди, че е собственик на УПИ ***** от кв.**, съседен на собствения на ответника имот.

Сочи, че имотната граница между двата парцела минава между двете основни жилищни сгради, като имотът на ищеца се намирал на по-ниско надморско ниво от този на ответника. Излага твърдения, че дядото на ответника построил в собствения на ищеца недвижим имот каменна ограда с ширина около 0,6 м.; построени били в имота на ответника и къща и каменна ограда, а по-късно била построена и жилищната сграда на ищеца. Сочи, че със заповед № **** била одобрена поправка на кадастралната основа по посочената ограда, вследствие на която имотната граница между двата имота минавала по вече изградената ограда.

Посочва, че жилищната сграда в собствения му недвижим имот била на разстояние над 3 метра от имотната граница, а сградата на ответника се намирала в най-западната си част на 2,68 м., а в източната си част на 2,77 м. от сегашната имотна граница. Твърди, че ответникът е изградил постройка на входната врата на жилищната си сграда, като по този начин се намалявало отстоянието между жилищната сграда на ищеца и така построената допълваща постройка, като разстоянието от северната страна на постройката до регулационната граница било около 1,8 м. Поддържа, че процесната постройка била незаконна и нетърпима, като нито ищецът, нито неговите родители били давали съгласие тя да бъде изградена по този начин. Предвид денивелацията между двата имота, се затваряло визуално пространството между процесната постройка и жилищната сграда на ищеца и се намалявало разполагаемото пространство между сградите. С разположението на процесната постройка се закривал през есенните, зимните и пролетните месеци от годината достъпът до слънце и светлина до жилищната сграда и парцела на ищеца.

Постройката нямала добър външен вид, което допринасяло за негативното й възприемане в близост до входа на жилищната сграда на ищеца. Ищецът поддържа, че цялата постройка му пречила да упражнява пълноценно правото си на собственост върху сградата и притежавания терен. Поради това претендира ответникът да бъде осъден да премахне същата. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Г.Н.С., със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е собственик на УПИ ***** от кв.**, ведно с построените в него сгради, както и че ответникът е собственик на УПИ ***** от кв.** по плана на село *****, общ. ***** с площ от 890 кв.м., ведно с построените в имота сгради. Твърди, че постройката, която е предмет на делото, представлявала преддверие към входа на жилищната сграда, като за негов покрив служила козирка пред входа, която била изпълнена от самото построяване на жилищната сграда пред 60-те години на ХХ век. Причината за оформянето на преддверието били атмосферните условия, а то било изнесено пред жилищната сграда на около 1,2 м., а ширината му била около 2,8 м. Ответникът поддържа, че така описаното строителство по никакъв начин не смущавало правото на собственост на ищеца. Посочва, че сянката, която падала към имота на ищеца се дължала на габаритите на самата жилищна сграда – ограждащи стени и покрив, а не на изграденото впоследствие преддверие. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *****, се установява, че Г.Н.С. в придобил собствеността по отношение на 5/6 идеални части от УПИ *****, находящ се в село *****, общ. *****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 75 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ***** ответникът е наследник от първи ред на В. А. С..

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № **** ищецът Н.Д.И. е придобил собствеността по отношение на 1/10 идеална част от УПИ *****, находящ се в село *****, община *****, ведно с 1/10 идеална част от построената в имота жилищна сграда с площ от 148 кв.м., ведно с правото на ползване на южната половина от гореописаната сграда. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № **** ищецът е придобил собствеността по отношение а 2/5 идеални части от описаните имоти.

С протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 21.07.1969 г. е определена строителна линия и ниво, съгласно надлежно утвърдените дворищна и улична регулация, по отношение на двуетажна жилищна сграда с площ от 148,60 кв.м.

С протокол № **** е допусната поправка на кадастралната основа по данни на технически констативен протокол за изменение на парцел ****, кв. ** – село *****, по новозаснетата имотна граница.

Със заповед № **** е одобрена поправката на кадастралната основа по данните в скица – изменение на регулацията между парцели ***** и ****, кв.**, по новозаснетата граница, а регулацията о червено-защрихованите черти.

Със заповед

№ **** на Общински народен съвет ***** е одобрено изменение на застроителния и регулационен план на квартали 44 и 50 по плана на село *****.

От заключението на СТЕ на вещо лице В.Р. се установява стойността на разходите за премахване на процесното преддверие, изпълнено пред входната врата на двуетажната жилищна сграда на ответника, находяща се по североизточната фасада, а именно – сумата от 650 лв.

От заключението на СТЕ на вещо лице В.К., се установява дворищно-регулационната граница между имотите на двете страна, отразена графично на скица № 2 към заключението. Процесната постройка попада в УПИ *****, като е долепена до входа на двуетажната жилищна сграда в имота на ответника. Постройката е с размери 1,16 м/ 3,05 м., височина – 2,8 м. и застроена площ от 3,54 кв.м. Железобетонната плоча, покрив на процесната постройка в трите посоки – запад, север и изток, е със стреха, която се издава на 0,30 м от трите подпорни стени. Разстоянието на процесната постройка до двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ***** е 4,43 м., а до дворищно регулационната граница между двата имота – 1,61 метра. В откритото съдебно заседание при изслушване на заключението, вещото лице пояснява, че между двама имота има голяма денивелация, като имотът на ищеца е с 130 см. по-ниско от този на ответника.

От заключението на СТЕ на вещо лице Б.К. – Х. се установява, че процесната постройка от север към сградата в УПИ ***** е пристройка към сграда на основно застрояване и не е допълващо застрояване. Вещото лице дава заключение, че случаят не попада в приложното поле на чл.36 ЗУТ, както и на §16 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ЗИДЗУТ. В конкретния случай в УПИ ***** има сграда на основно застрояване – 2 МЖ, и пристройка към нея със значително по-малки размери приблизително по средата на северната фасада, т.е. два паралелепипеда с размери около 13м/10м./6м/1,16м/3,05м/2,8м. При построяване на хвърлените сенки от големия паралелепипед (сградата 2МЖ) малкият паралелепипед (пристройката) винаги ще бъде в сянката на големия и няма да хвърля собствена сянка, т.е. сградата 2МЖ в УПИ ***** ще хвърля сянка (защото е от юг) върху сградата 2МЖ в УПИ *****, в която винаги ще попада и сянката на пристройката към 2МЖ в УПИ *****. Вещото лице дава заключение, че пристройката към сградата на основно застрояване не е на определеното по ЗУТ разстояние и не съществува допустима по ЗУТ възможност за узаконяване.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката Т. Н. И., *** на ищеца, се установява, че постройката в имота на ответника е по-високо с около 1,5 м от сградата, построена в имота на ищеца.

Вследствие на тази денивелация при лоши метеорологични условия е налице пречене – при валежи, всичко, което пада на покрива на постройката идва в имота на ищеца; рони се мазилка, прозорците се замърсяват, създава се влага. Светлината се затруднявала, защото тази постройка била по-висока и засенчвала и затъмнявала етажа в жилищната сграда на ищеца.

От показанията на свидетелката Я. Г. С., ***на ищеца, се установява, че процесната постройка е изградена през 1989-1990 г., от северната страна на жилищната сграда, за да пази от дъжд и вятър. Постройката не била масивен строеж. Изяснява, че предвид габаритите на козирката, нямало как пристройката да хвърля сянка на къщата на ищеца.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с негаторен иск по реда на чл.109 ЗС.

За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;

2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС). В тълкувателното решение се приема, че с оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. В този смисъл, а именно, че само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е основателен и постройката да бъде премахната, е и постановената след приемане на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС – решение № 64/ 25.06.2020 г. по гр.д. № 2941/ 2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 53/ 30.04.2018 г. по гр.д. № 3540/ 2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 2/06.07.2018 г. по гр.д. № 1598/ 2015 г. на ВКС, II г.о. и др.