Решение № 214 от 26.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Несебър, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101225 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „А*****" *** срещу М. С. К., подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4***/**** г., дължи на ищеца, следните парични вземания: главница в размер на 550.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането;

Претендират се и съдебно-деловодните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че „С*****" *** сключва по реда на ЗПФУР с ответника процесния договор за кредит от разстояние № 4***, по силата на който ответникът получава сумата от 550.00 лева, която следва да върне в срок до 09.09.2020 г. на пет месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с ГЛП от 40,05 % и ГПР от 47,97 %.

В тази връзка се твърди, че ответникът не изпълнява в срок задълженията си по договора за кредит. Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от **** г. „С*****" ***, ведно с приложение № 1 прехвърля вземанията си на ищеца „А*****" ***, като се заявява, че ако не е надлежно връчено уведомлението за цесията, то следва да се счита за извършено с настоящата исковата молба. По същество се моли за уважаване на претенцията. Претендират се и разноски.

В подадения от особения представител писмен отговор, се навеждат възражения за следното: изтекла в полза на длъжника петгодишна погасителна давност; липса на възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит; че заемната сума е усвоена 1 от ответника; че вземането за главница е прехвърлено на ищеца и че ответникът е уведомен редовно за това, тъй като ищецът не е имал представителна власт за уведомяване. По същество се моли за отхвърляне на претенцията.

В о.с.з. ищецът не се представлява, депозира писмена молба, която посочва, че поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Особеният представител на ответника се явява в о.с.з., поддържа предявения иск, моли отхвърляне на исковите претенции.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Съгласно разпределената от съда тежест на доказване ищецът следва да установи пълно и главно прехвърлянето на вземанията по договора за кредит в полза на ищеца и уведомяването на ответника за това.

Видно от приетия по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г. между ищеца, в качеството му на цесионер, и „С*****" ***, в качеството му на цедент, вземанията предмет на договор за цесия не се посочват в самия договор, а в Приложение 1 към него.

След преглед на всички материали по делото, вкл. приложените към исковата молба писмени документи, както и партидата на електроното заповедно ч.гр.д. № 376/2025 г. по описа на РС-Средец, не се установява наличието на цитираното от ищеца приложение № 1 от 21.07.2021 г.

В тази връзка съдът изрично указва на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че ищецът не сочи доказателства, че процесното вземане за главница е предмет на сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г., респ. приложение № 1 от 21.07.2021 г.

Указанията на съда така и не се изпълняват от ищеца, тъй като същият не представя цитираното от него приложение № 1 от 21.07.2021 г. В подадената от ищеца молба с вх. № 3695/26.03.2026 г. се посочва, че извадка от приложение № 1 от 21.07.2021 г. е приложено към исковата молба, но това не е вярно, тъй като липса такъв документ.

Предвид липсата на Приложение № 1 към договора за цесия не може да се приеме за доказан пълно и главно основният юридически факт, че вземането за главница по процесния договор за кредит се прехвърля на ищеца по силата на представения договор за цесия от **** г.

Ето защо, не може да се приеме, че цесията обхваща процесното вземане по договора за кредит, респ., че цесионерът „А*******" **** има качеството на кредитор по отношение на ответника М. С. К..

С оглед горното, искът се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „А*****" ***, ЕИК:2***** със седалище и адрес на управление: гр. С****, р-н Т****, бул. „Б*****“ № *** срещу М. С. К., ЕГН:********** с адрес: гр. О****, ул. „С****“ № ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М. С. К., в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4***/**** г., дължи на ищеца „А*****" *** главница в размер на 550.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед № 216/04.08.2025 г. по електронно ч.гр.д. № 376/2025 г. по описа на РС-Средец, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3