Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1747 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 629/2024
Вид
Определение № 1747
Подписан
02.07.2024
В сила
02.07.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1747 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500629 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 3051/02.04.2024г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от И. Д. И., с постоянен адрес - гр. С. и настоящ адрес – гр. О. чрез неговия упълномощен представител – Л. И. И. – негов син – (пълномощно лист 34 от първоинстанционното производство) против Определение № 270 от 18.03.2024г., постановено гр. дело № 30/2024г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е оставено без уважение искането на ответната страна по предявения иск за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – София.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което делото да бъде изпратено по правилата на местната подсъдност на Районен съд – София.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Частната жалба е депозирана в едноседмичния преклузивен срок за атакуване на постановеното определение (съобщение е получено на 28.03.2024г., а депозираната частна жалба е постъпила в съда на 02.04.2024г.), дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало частната жалба разполага с 1 валидна представителна власт за първоинстанционното производство). това

(лист

80 и лист

81 от

В жалбата се посочва, че в обжалваната му част определението е незаконосъобразно. Посочва се, че законът разграничава делба на съсобствен недвижим имот по смисъла на чл. 109 от ЗС и делба на наследство по смисъла на чл. 110 от ГПК. Посочва се в жалбата, че в разглеждания случай ищцата е посочила, че съсобствеността между страните е възникнала единствено въз основа на наследствено правоприемство от общата им наследодателка П. В.

И., поради което и искът следва да се квалифицира като такъв за делба на наследство по смисъла на чл. 110 от ГПК и местната подсъдност следва да се определи по местооткриването на наследството, което е последното местожителство на починалия, а именно – гр. С.

Ответната страна по частната жалба – М. Д. И. депозира по делото писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че действително при делба на наследство, местната подсъдност съгласно правилото на чл. 110 от ГПК се определя по мястото, в което е открито наследството, а при делба на съсобствен имот е местонахождението на недвижимия имот, но в конкретния случай ищцата е съсобственик с ответника по делото на основание правни сделки, каквито са и твърденията в исковата молба. Посочва се, че възприетото от първоинстанционния съд, че се касае за делба на съсобствен имот на основание чл. 34 от ЗС е правилно и е правилен и извода на съда за местната подсъдност, определена по реда на чл. 109 от ГПК. С отговора на частната жалба се претендира същата са бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от М. Д. И. против И. Д. И., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти – застроено дворно място, находящо се в гр. О., Община Н., Област Б. с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-399 в кв. 38 по плана на гр. О., ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., състояща се от приземен етаж на площ от 74 кв.м., първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и мансарден етаж, при квоти между съсобствениците, както следва – ¾ ид.ч. за М. Д. И. и ¼ за ответната страна – И. Д. И..

2

На основание чл. 110, ал. 1 от ГПК исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 162 от 07.02.2023г., постановено по гр. дело № 4323/2022г. по описа на ВКС на РБ когато съсобствеността върху един имот има изцяло наследствен характер, ще се приложи правилото на чл. 110 от ГПК и искът за делба на имота ще се предяви по мястото, където е открито наследството. Когато обаче със смъртта на наследодателя възниква съсобственост, при която част от имота има наследствен характер, а друга част представлява дял от прекратената със смъртта на наследодателя съпружеска имуществена общност, правилото на чл. 110 от ГПК няма приоритет над това по чл. 109, ал. 1 от ГПК. Същото важи и в хипотеза, при която съсобствеността е възникнала от наследяване и друг юридически факт, различен от наследяване, например прехвърлителна сделка. В тези случаи ищецът може да избере дали да предяви иска си за делба по местооткриване на наследството или по местонахождението на недвижимия имот. Тогава и двете съдилища ще бъдат компетентни да се произнесат по така предявения иск.

В конкретния случай – ищцата М. Д. И. е предявила иск за делба на недвижим имот против своя брат – И. Д. И., като се посочва, че тяхната майка – приживе през 2005г. се е разпоредила със своя имот, като е дарила от по ½ ид.ч. от имота на всеки един от двамата съделители, а впоследствие – през 2006г. И. И. е дарил отново на своята майка дарената му от нея ½ ид.ч. от същия имот. При това положение (и с оглед само на изложеното в исковата молба) следва да се приеме, че съсобствеността е възникнала от прехвърлителната сделка през 2005г., а впоследствие и чрез наследяване на ½ ид.ч. от имота, която идеална част отново е била придобита от общия им наследодател – П. В. И., б.ж. на гр. С. през 2006г., а съответно – след нейната смърт през 2018г. само тази ½ ид.ч. е станала част от наследствената маса.

Действително в отговора на исковата молба от ответната страна се въвеждат редица възражения, свързани с възникването на съсобствеността между страните и притежаваните от всеки един от тях квоти в съсобствеността, но 3 по същество не се оспорва обстоятелството, че съсобствеността между страните не е възникнала само по реда на наследяването, което автоматично изключва приложението на чл. 110, ал. 1 от ГПК и делбата следва да се извърши с оглед правилото на чл. 109, ал. 1 от ГПК, по силата на което иск за делба на съсобствен недвижим имот следва да се предяви по мястото, където се намира имотът. В този смисъл, съдът намира, че изложените възражения в депозираната частна жалба са неоснователни, тъй като твърденията в исковата молба навеждат на съсобственост, която е възникнала от прехвърлителна сделка за част от имота и наследствена част за друга част от имота.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че имотът, който се претендира да бъде допуснат до делба се намира в гр. О., Община Н., то по правилата за местна подсъдност следва да се приеме, че местнокомпетентния съд е именно Районен съд – Несебър и правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение искането за изпращане на спора по подсъдност в Районен съд – София.

С оглед приетото в т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 3051/02.04.2024г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от И. Д. И., с постоянен адрес - гр. С. и настоящ адрес – гр. О. чрез неговия упълномощен представител – Л. И. И. – негов син – (пълномощно лист 34 от първоинстанционното производство) против Определение № 270 от 18.03.2024г., постановено гр. дело № 30/2024г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е оставено без уважение искането на ответната страна по предявения иск за изпращане на делото по подсъдност на Районен 4 съд – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5