Решение № 816 от 01.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501006 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 чрез процесуалния и представител юрисконсулт М. срещу Решение №555/11.02.2025г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, първи гр.с., с което се признава за установено по предявения от К. И.

Ш., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 отрицателен установителен иск по член 439 ГПК за признаване за установено, че К. И. Ш., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 следните суми: 2 952,42 лева главница; 1 020,42 лева договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.; 99,05 лева наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр. д. № ***г. на РС Пловдив, като погасено по давност.С постановения съдебен акт в полза на К. И. Ш., ЕГН ********** са присъдени разноски пред първата инстанция в размер на 942,10 лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно 1 изложени в същата. Иска отмяна на обжалвания акт, като вместо това съдът постанови друг, с който да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски, юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв, прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Въззиваемата страна К. И. Ш., ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. С. М., оспорва жалбата като изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 ГПК, предявен от К. И. Ш., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: 131001375, за признаване за установено, че е ищецът не дължи на ответника следните суми: 2 952,42 лева главница; 1020,42 лева договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.; 99,05 лева наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр.д. № ***г.

Ищецът твърди, че на 22.04.2014 г. въз основа на издадени по чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № *** г. по описа на PC – Пловдив е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ П. И. с район на действие ОС - Пловдив за принудителното събиране на задължения по договор за кредитна карта от 17.05.2006 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД в размер на 2 952,42 лева за главница; 1 020,42 лева за договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.;

99,05 лева за наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

2

Твърди, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложените към същата преписи от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на ищеца на 02.12.2016г., като за периода от образуването на изпълнителното производство до 25.05.2018 г. от взискателя ОББ АД са били поискани и предприемани изпълнителни действия срещу ищеца, които се изразявали в налагане на запори на банкови сметки и дружествени дялове на ищеца в търговски дружества. С молба от 25.05.2018г. и на основание представен договор за цесия от 31.01.2018 г., ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД е конституирано като взискател. По искания на новоконституирания взискател ЕОС Матрикс ЕООД на 16.05.2019 г. и на 26.06.2019 г. са били предприети изпълнителни действия против ищеца, изразяващи се в запор върху трудово възнаграждение, от което удръжки обаче не са извършени. Твърди се , че след 26.06.2019 г. по изпълнителното дело не са били искани и не са били предприемани изпълнителни действия, поради което и на 25.06.2024 г., съдебният изпълнител е издал постановление, по силата на което е констатирано прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради перемпция. Твърди се, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност на 26.06.2024г.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: 131001375 оспорва исковете като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие по принудителното изпълнение е осъществено на 26.06.2019г., след която дата няма валидно предприети и извършени изпълнителни действия, като от това последно валидно изпълнително действие са изтекли повече от пет години, с оглед на което както главното, така и акцесорното вземане по смисъла на чл. 119 ЗЗД следва да се считат погасени по давност.С оглед това, е приел предявения отрицателен установителен иск за основателен и доказан, и като такъв го е уважил.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените 3 във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали в периода 26.06.2019г до 26.06.2024г е изтекла петгодишната давност и по точно действията по насрочения опис на движими вещи на 21.12.2020г на същия адрес: гр.*** и действията по насрочения опис на движими вещи на 21.12.2020г на същия адрес: гр.***, обективирани в изпратените до длъжника призовки за принудително изпълнение на 12.08.2020г., 27.08.2020г. и на 04.11.2020г. дали са валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността .

С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към 4 основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – взискателят е изпълнил.

Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредиторавзискател, то действията по насрочения опис на движими вещи на

13.10.2020г на адрес: гр.*** и действията по насрочения опис на движими вещи на 21.12.2020г на същия адрес: гр.***, чиято проекция дори и да не се осъществила чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, в каквато насока са направените от длъжника възражения, прекъсват давността, тъй като непредприемането им се отдава на причини, независещи от кредитора.

5

Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, поради което претенцията, че вземането се явява недължимо, е неоснователна.

Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това предявения иск следва да бъде отхвърлен..

С оглед изхода на спор, вземайки предвид фактическата, и правна сложност на делото, на жалбоподателят се дължат разноски пред настоящата инстанция в размер на 100лв юрисконсултско възнаграждение и 100лв юрисконсулско възнаграждение пред първата инстанция..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №555/11.02.2025г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, първи гр.с.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Ш., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 отрицателен установителен иск по член 439 ГПК, за признаване за установено, че К. И. Ш., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 следните суми: 2 952,42 лева главница; 1 020,42 лева договорни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г.; 99,05 лева наказателни лихви за периода от 08.03.2012 г. до 18.02.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр. д.

№ ***г. на РС Пловдив, като погасени по давност.

ОСЪЖДА К. И. Ш., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.*** / адв. С. М./ да заплати на „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: 131001375, с адрес на управление и кореспонденция: гр. София, п.к. 1766, район „Младост” ЖК „Младост“, ул.“Бизнес Парк София“ №1, сгр.15, вх.“А“, ет.4 сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща разноски пред въззивната 6 инстанция за юрисконсултско възнаграждение и 100лв/сто лева/, разноски пред първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.