Решение № 70 от 18.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Р. С. Ц. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600089 по описа за 2022 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от защитника подсъдимия И. А. И. – адв. П. А., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 450/20 г. по описа на районен съд – Б..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. А. И. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за това че на 21.04.2019 г., около 02,00 ч. през нощта, в дискотека „Нощ и ден“, находяща се в централната градска част на гр. Б. Софийска обл., е нанесъл удар със свита в юмрук ръка в областта на долната челюст на К. П. П., с което причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в двуполюсно счупване на долната челюст, което реализира медикобиологичния признак „счупване на челюст“, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото и за разноските, като е осъдил подс. И.

1

И. да заплати по сметка на ОД МВР – София обл. сумата в размер на 241,57 лв. за направените разноски в досъдебната фаза на процеса, както и да заплати по сметка на районен съд – Б. сумата в размер на 28,51 лв. за разноски, направени в съдебната фаза.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. И. И. – адв. П.

А., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. С жалбата се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението. В тази насока се твърди, че решаващият извод за авторството на подсъдимия на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е постановен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са установени лицата, участвали в побоя, нанесен на пострадалия, и почива на предположение. В подкрепа на последното се поддържа за недоказано обвинението инкриминираната средна телесна повреда, получена от частния обвинител К. П., да е причинена от подсъдимия с удар с юмрук, тъй като при изложената фактическа обстановка, възприета и първоинстанционният съд, е установено, че много други лица, неустановени по делото, са ритали частния обвинител по главата и тялото, при което вероятността някой от тези неустановени лица да е нанесъл фаталния удар с крак, счупвайки челюстта на пострадалия, е по-голяма отколкото подсъдимият да е сторил това, нанасяйки удар с юмрук.

С жалбата на защитника не се предявява искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Намира, че първоинстанционният съд е анализирал в необходимата степен всички доказателства и е достигнал до правилни изводи относно обективната и субективната съставомерност на деянието.

Повереникът на частния обвинител – адв. Б., счита че присъдата е правилна и законосъобразна и почива на обосновани правни изводи.

Защитникът адв. А. се позовава на развитите във въззивната жалба доводи. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен, поддържайки твърденията за недоказаност на 2 обвинението и необоснованост на присъдата.

Подсъдимият И. поддържа становището на защитника си. В последната си дума твърди, че не е извършил престъплението и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

От фактическа страна се установява следното:

На 21.04.2019 г., около полунощ, частният обвинител К. П. П. се намирал в дискотека „Нощ и ден", находяща се в централната градска част на гр. Б. заедно със свои приятели. По същото време в дискотеката се намирали и свидетелите К. П. П. и Антим П. П., които се познавали бегло с пострадалия и прекарвали вечерта със свои приятели, отделно от компанията на пострадалия.

Малко след полунощ на 21.04.2019 г. пострадалият П. отишъл до тоалетните на заведението, където по същото време се намирали подсъдимият и свидетелите Атанас А. А. и Ангел И. И. – полицейски служители при РУПирдоп, както и свидетелят И.С.М. позната на пострадалия. При разминаването си с подсъдимия, двамата се спречкали и си разменили няколко остри реплики, при което подсъдимият ударил шамар на частния обвинител в областта на лицето. Виждайки удара, А. и И. веднага се намесили и преустановили конфликта между двамата, след което частният обвинител се върнал при своята компания в дискотеката.

Около 02:00 часа на 21.04.2019 г. частният обвинител се приближил до подсъдимия и го попитал защо се е скарал с него и го е ударил по-рано. В отговор подсъдимият ударил П., който също отвърнал и така конфликтът бързо ескалирал, като двамата се сдърпали и си разменили удари. Настанала суматоха, в конфликта се включили и други неустановени по делото лица, а блузата на пострадалия била свалена и захвърлена на пода. В този момент се 3 намесили охранители от заведението, които преустановили сбИ.ето и извели подсъдимия навън.

Частният обвинител решил, че с това конфликтът е окончателно преустановен и започнал да търси блузата си по пода на заведението. В този момент подсъдимият се върнал в дискотеката, насочил се с бърз ход към пострадалия и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на долната челюст.

От удара частният обвинител почувствал силна болка и изместване на челюстта, като изпитвал силни затруднения да движи долната си челюст.

Непосредствено след този удар охранителите на заведението отново се намесили и извели двамата извън дискотеката. Полицейските служители А., И. и П. потушили конфликта и задържали подсъдимия.

Непосредствено след това частният обвинител се обадил на баща си свид. П.Д. П. - и му съобщил, че е бил ударен. Свидетелят П. пристигнал на място и след като установил причиненото увреждане, откарал сина си в Многопрофилна болница за активно лечение „С.А.“ АД в гр. София, където К.

П. бил прегледан и приет за оперативно лечение.

От заключението на изготвената на ДП и приета в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд съдебномедицинска експертиза /л.

80 от ДП/ се установява, че на К. П. П. са причинени следните травматични увреждания: двуполюсно счупване на долната челюст, което увреждане е реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст и е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок, по-голям от 30 дни.

Установяват се и множество хематоми и охлузвания в лицевата област, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Морфологичните характеристики на констатираните телесни увреждания са обосновали и извода на вещото лице относно възможния механизъм на причиняването им, а именно от удари, нанесени със или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при нанасяне на побой по начина, описан по-горе – от силен удар с юмрук, нанесен в областта на долната челюст.

От заключението на изготвената на ДП видеотехническа експертиза /л.

132-140 от ДП/ се установява, че на изследвани видеозаписи, обхващащи периода от 02:32 до 02:36 ч. на 21.04.2019 г., са заснети две лица от мъжки пол, между които възниква спречкване (бой). Вещото лице твърди, че 4 качеството на видеозаписите не позволява категорична идентификация на лицата, а само „евентуално разпознаване“.

Подсъдимият И. А. И., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр.

М., общ. М., обл. Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес: с.

В. общ. Б. обл. Софийска, ул. „В. Л.“ № 3, със средно образование, безработен, неосъждан.

Установената фактическа обстановка се доказва несъмнено от събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд свидетелски показания, кредитирани от първоинстанционния съд, и се потвърждава от данните, събрани чрез приобщената по делото съдебномедицинска експертиза.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.

3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им съдържание. Съдът правилно е констатирал, че гласните доказателствени средства следва да се кредитират в цялост, тъй като са еднопосочни и кореспондират помежду си. Показанията на свидетелите К. П., К. П., Антим П., Десислава П.а, Ирина Микова, Станой Пеев (вкл. частта от дадените на ДП показания, приобщена по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), Атанас А., Ангел И. (вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.

5 НПК показания, депозирани от него на ДП) и Пламен П. представят достатъчно конкретно и пълно фактическата обстановка, включена в предмета на доказване по делото. Съображенията на първоинстанционния съд в тази връзка се ценят от въззивната инстанция като изчерпателни и напълно се споделят от въззивния съд. В изложения анализ на доказателствата съдът е дал правилен и изчерпателен отговор на наведените в съдебните прения пред първия съд възражения на защитника, поддържани и пред въззивната инстанция, които въззивният съд споделя и поради това не намира за нужно да ги преповтаря. Не се констатират противоречия между показанията на разпитаните свидетели, които да налагат подробното им обсъждане. В заключение, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен състав е формирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл. 301 НПК при съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка 5 на доказателствата, в съответствие на изискванията по чл. 14 НПК.

Упрекът във въззивната жалба на защитника за недоказаност на обвинението не може да намери фактическа и доказателствена подкрепа при обективен анализ на събраните доказателства. Доказателства по делото в своята съвкупност водят до еднопосочни и категорични изводи по релевантните факти. По делото по несъмнен начин е установено времето и мястото на извършеното деяние, механизма на извършването му и причинените увреждания, както и авторството на деянието. Не са налице доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд, довели до постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Изложеното налага извода, че възраженията за недоказаност на обвинението и в насока, че инкриминираната телесна повреда е била причинена от други лица, а не от подсъдимия, са неоснователни. Тези доводи почиват на хипотези, следствие от неправилна, пристрастна интерпретация на доказателствената съвкупност по делото. Съвкупната оценка на анализираните доказателствени източници налага несъмнен и убедителен фактически извод за авторството на подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, като на 21.04.2019 г., около 02,00 ч. през нощта, в дискотека „Нощ и ден“, находяща се в централната градска част на гр. Б. Софийска обл., е нанесъл удар със свита в юмрук ръка в областта на долната челюст на К. П. П., с което причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в двуполюсно счупване на долната челюст, което реализира медикобиологичния признак „счупване на челюст“.