Определение № 673 от 27.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. София, 14.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Л.а Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Л.а Цолова Касационно търговско дело № 20238002901026 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. №270005 от 24.03.2023г., подадена от името на „Корпоративна търговска банка „АД/н/ от И.А.З, Г.П.Х и А.М.П, в качеството им на изпълнителни директори, представляващи банката и по молба вх.№270006/24.03.2023г., подадена от „Бромак“ЕООД/н/ чрез адв.Л. А. и адв.Драгота Раков, упълномощени от З.Б.,в качеството му на управител на дружеството, с които е поискано на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК да бъдат отменени по извънредния способ за отмяна решение №664/22.04.2015г. по т.д.н.№7549/14г. по описа на СГС ТО VІ-4 състав и решение №1443/03.07.2015г. по в.т.д.н.№2216/15г. по описа на САС 3 състав, както и определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г. по описа на ВКС І т.о. и определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. по описа на ВКС ІІ т.о.

В молбите се твърди,че с решение от 30.08.2022г. по дела №46564/15г. и №68140/16г., което е придобило статут на окончателно на 30.01.2023г., Европейският съд по правата на човека е разгледал като допустими подадените от името на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ от бившите й изпълнителни директори О.Р, И.З Г.Х и А.П жалби, приемайки по същество,че е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл.6 §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като интересите на банката не са били надлежно представлявани в производството, образувано въз основа на искането на Българска народна банка за обявяването й в несъстоятелност и ликвидацията й /чрез недопускането в производството да се представлява от нейните изпълнителни директори/, както и, че е налице нарушение на правото на притежание по чл.1 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като решението на Българска народна банка за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД, което след това е довело до съдебното решение за обявяването й в несъстоятелност и постановяване на ликвидацията й, не е било придружено от никакви гаранции срещу произвол, включително в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банката. Тъй като „Корпоративна търговска банка“АД е била конституирана като страна – ответник в производството, образувано по искането на Българска народна банка за откриване на производство по несъстоятелност и обявяването й в несъстоятелност, а „Бромак“ЕООД/н/, като акционер,притежавал повече от 5% от капитала й, е встъпил в това производство по реда на чл.11 ал.4 ЗБН, молителите считат,че имат качества на заинтересовани страни по смисъла на чл.303 ГПК и правен интерес да искат отмяна на влезлите в сила решение №664/22.04.2015г. по т.д.н.№7549/14г. по описа на СГС ТО VІ-4 състав и решение №1443/03.07.2015г. по в.т.д.н.№2216/15г. по описа на САС 3 състав, както и определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г. по описа на ВКС І т.о. и определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. по описа на ВКС ІІ т.о. , постановени при нарушение на правата им. Подалите молбата от името на „Корпоративна търговска банка „АД/н/ - И.З Г.Х и А.П, в качеството им на изпълнителни директори на банката, считат, че притежават „остатъчна процесуална правоспособност“ да представляват същата, която включва защита интересите на самата банка, като все още съществуващ правен субект, независим от формираната маса на несъстоятелността и представляващите я по закон синдици, които са зависими от органа, издал решението за отнемане на лиценза й. Правния си интерес от подаването на молбата за отмяна молителите обосновават с частта от мотивите на решението на Европейския съд по правата на човека, в които се сочи, че формата на поправяне на последиците, ако бъде прието, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на „КТБ“АД е било невалидно, незаконосъобразно или необосновано следва да се осъществи чрез присъждането на обезщетение, тъй като анулирането на правните последици от решението за откриване на производство по несъстоятелност би било неподходящо с оглед принципа res judicata. В тази връзка молителите твърдят,че репарирането на вредите от нарушението би било възможно само при евентуално обявяване нищожност или незаконосъобразност на решението на Централната банка за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД; че правните последици за трети лица, които са настъпили вследствие изпълнението на решението на УС на БНБ за отнемането на лиценза на банката и обявяването й в несъстоятелност няма да бъдат засегнати в случай, че гражданските съдилища осъществят след отмяната и при новото разглеждане на делото косвен съдебен контрол относно валидността и законосъобразността на решението на УС на БНБ, без да се засяга действието на решението за обявяването на „Корпоративна търговска банка“АД в несъстоятелност и действието на 2 решението на въззивната инстанция по отношение началната дата на неплатежоспособност на банката и без да влече след себе си промяна или преуреждане на правните последици, които тези решения са породили за тези лица; че, въпреки предприетите от молителите по реда на чл.237 АПК действия пред Върховен административен съд за отмяна на влезлите в сила определения по административните дела, образувани въз основа на техни жалби срещу решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката, с които жалбите им не са били допуснати до разглеждане, молителите считат, че липсват каквито и да било гаранции за осъществяване на пряк административен контрол върху решението на УС на БНБ и поради това намират,че единственият начин „КТБ“АД/н/, чрез бившите му изпълнителни директори, да получат разглеждане на валидността и законосъобразността на това решение, е чрез осъществяване на косвен съдебен контрол от гражданския съд по реда на отмяната на влезлите в сила актове, постановени за откриване производството по несъстоятелност на банката и обявяването й в несъстоятелност и при новото разглеждане на молбата на Българска народна банка.

Българска народна банка, в качеството си на ответник по молбите, ги е оспорила по съображения за тяхната недопустимост и неоснователност.

Излага съображения, че определенията на Върховен касационен съд не подлежат на отмяна; че молбата на „Бромак“АД/н/ е подадена от лице без представителна власт, тъй като управителят на дружеството е бил с прекратени правомощия, а последното,към датата на подаване на молбата, се представлява от синдик; че подателите на молбата от името на банката не са легитимирани да инициират и водят от нейно име дела, тъй като са с окончателно прекратени правомощия,а обстоятелството,че Европейският съд по правата на човека в решението си е признал на същите „остатъчна процесуална правоспособност“ не означава,че такава следва да им се признае и от националния съд в производството по отмяна; че „Бромак“АД/н/ не е процесуален субституент, който би могъл да защитава правата на „КТБ“АД/н/ чрез подаването на молбата, с която се цели настъпване на правни последици за банката, а от свое име дружеството не може да предявява молба за отмяна, поради липса на качество на заинтересовано лице по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК; че същото дружество не е страна по делото пред Европейския съд по правата на човека, поради което решението не го обвързва. По същество счита,че отмяната не следва да бъде допусната,поради липса на възможност с нея да бъдат отстранени последиците от нарушението, каквото кумулативно изискване е поставено наред с изискването да е налице решение на 3

Европейския съд по правата на човека, за да е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК.Навежда доводи за несъстоятелност на тезата на молителите, обосноваваща правния им интерес от отмяната на решението на СГС за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД и свързаните с инстанционната му проверка съдебни актове на САС и ВКС.

По аналогични съображения, обосновани подробно в подадения от него писмен отговор, Фондът за гарантиране на влоговете в банките е оспорил молбите като недопустими и неоснователни. Направено е евентуално искане за спиране на производството по делото до влизането в сила на съдебните актове на Петчленни състави на ВАС по адм.д.№1971/23г. и адм.д.

№1972/23г., образувани по искане на същите молители за отмяна по реда на чл.239 т.6 АПК на влезлите в сила определения, с които са постановени откази жалбите им срещу решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката да бъдат разгледани.

Подаден е отговор на молбата на „Бромак“ЕООД/н/ от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ Ангел Донов и Кристи Маринова, в който също са оспорени представителната власт на подателите й, с оглед обявяването на това търговско дружество в несъстоятелност; процесуалната му легитимация на заинтересовано лице по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК, доколкото същото не е страна по делото пред Европейския съд по правата на човека; наличието на правен интерес от предявяване на молбата, както и основателността на направените в нея искания.

Останалите ответници по молбите за отмяна – „Бългериан акуизишън къмпани ІІ С.А.Р.Л.“ и Софийска градска прокуратура не са взели становище по тях.

Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на Второ търговско отделение, при осъществяване преценката по чл.307 ал.1 от ГПК, намира, че молбите са подадени в законоустановения срок по чл.305 ал.2 ГПК, но са недопустими по следните съображения:

И.А.З, Г.П.Х и А.М.П, предявили молбата за отмяна в качеството им на изпълнителни директори на „КТБ“АД/н/ с прекратени правомощия, не са направили искане за допускането им в процеса пред Софийски градски съд, иницииран по молбата на Българска народна банка за откриване на 4 производство по несъстоятелност на банката да я представляват, поради което и съобразно действащите законови разпоредби, банката е била представлявана от назначените й временни синдици. В качеството им на нейни представляващи, изпълнителните й директори са подали въззивна жалба срещу решението на съда, постановено под №664/22.04.2015г. по т.д.н.

№7549/14г., с което молбата на Българска народна банка е уважена. Тъй като с постановеното от него решение №1443/03.07.2015г. по т.д.н.№2216/15г. съставът на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане въззивната им жалба, същите, като страна в това производство са обвързани от въззивното решение единствено в тази му част, която има характер на определение. С определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г., образувано по тяхна касационна жалба срещу частта от решението, с което е изменена началната дата на неплатежоспособността на банката и по частна жалба срещу частта от решението на апелативния съд, с която е оставена без разглеждане въззивната им жалба, състав на Върховен касационен съд е оставил без уважение подадената от тях частна жалба и е отказал да разгледа касационната им жалба. Срещу частта от определението, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба, същите са подали частна жалба, която с определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. друг състав на Върховен касационен съд е оставил без уважение. Тези констатации налагат извод,че на молител „Корпоративна търговска банка“АД, чиито права се упражняват от бившите му изпълнителни директори, следва да се признае известна функционална правосубектност, с оглед формата, под която същият се е заявил и участвал като страна във въззивното производство пред Софийски апелативен съд, в касационното производство пред Върховен касационен съд, в производството пред Европейския съд по правата на човека и в настоящото производство, и в това му качество се явява обвързан единствено от посочените актове на въззивната и касационната инстанция – постановените в производството по несъстоятелност определения.