Решение № 127 от 11.04.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. гр.Велинград, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100362 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация правно основание 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Агенция за събиране на вземания, ЕАД ЕИК 203670940, против А. В. К. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 800 лв. главница, ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до изплащане на вземането, 81, 85 лв. договорна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 11.11.2020г., 328,84 лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до 25.02.2022г. по Договор за паричен заем № 418893, сключен между него и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, които са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 04.03.2021г. и за които е издадена Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград.

Ищецът твърди, че ответникът А. В. К. на 11.05.2020г. сключил със „Сити кеш“ ЕООД Договор за паричен заем № 418893, по силата на който получил парична сума в размер на 800.00 лв., със задължение да я върне на шест месечни анюитетни вноски до 11.01.2020г. Погасителните вноски включвали главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можело да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 108.55 лв. Така общата 1 стойност на плащанията по заема възлизала на 908.55 лв.

Излага, че сумата била получена от заемателя в брой при сключване на договора, удостоверено с положения върху него подпис. С предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума заемодателят изпълнил задължението си да предостави заема. За заемателя обаче възникнало задължение да заплати задължението съобразно погасителните вноски, указани по размер и брой в Договора.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 328.84 лв. за периода от 12.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. б ЗМДВИПОРНС.

Сочи, че договорът бил сключен при спазване на ДПК.

Излага, че вземането на „Сити Кеш“ ООД спрямо ответника било прехвърлено изцяло на Агенция за събиране на вземания ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 04.03.2021 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор. Възможността да бъде прехвърлено на трети лица била предвидена Общите условия по договора за заем.

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. N2 УПЦ-ПСТК/418893 от дата 12.03.2021 г., изпратено с известие за доставяне, което отказал да получи.

Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. N2 УПЦ-П-СТК/41889З от 09.03.2021 г., което да бъде връчено на А. К., ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Позовава се на практика на ВКС, според която, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. З пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 33Д и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Счита, че дори уведомлението да не може да бъде връчено надлежно на 2 длъжника, това обстоятелство е правноирелевантно за основателността на предявените искове, ако задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, тъй като уведомяването по реда на чл. 99, ал. 4 33Д е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърлено вземане не бил от значение за основателността на иска, ако се установи, че претендираното с исковата молба задължение не погасено.

Твърди, че след цедиране на вземането се е снабдил със Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград за сумите 800 лв. -главница, ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до изплащане на вземането;

81, 85 лв. -договорна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 11.11.2020г., 328,84 лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до 25.02.2022г. по Договор за паричен заем № 418893.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК подал възражение срещу нея.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. В. К., за сумите 800 лв. главница, ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до изплащане на вземането; 81, 85 лв. договорна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 11.11.2020г.; 328,84 лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до 25.02.2022г. по Договор за паричен заем № 418893, сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и А. В. К., които са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 04.03.2021г. и за които е издадена Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника А. В. К. е издадена Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2022г. на РС Велинград. В срока по чл. 414, ал.

2 ГПК К. е оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение, което е идентично със съдебно предявеното в настоящия процес. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че на 11.05.2020 3 г. между А. В. К. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем, по силата на който ответникът заемодател предоставил на ищеца сума в размер на 800 лв. Сумата е предоставена на заемополучателя в брой при подписване на договора и е следвало да бъде издължена на 6 месечни погасителни вноски, първата в размер на 26,70 лв., дължима на 11.06.2020г., а останалите пет в размер на 176,37 лв., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено е за заемната сума да се дължи фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Уговорен е ГПР по кредита от 47,45 %.

Общата сума, която кредитополучателя се е задължил да върне е 908, 55 лв., платима до 11.11.2020 г.

Съгласно чл. 6 от договора заемателят се е задължил да предостави някое от следните обезпечения по чл. 9, ал. 2 от Общите условия на договора: 1/ поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ или 2./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

В чл. 8 от Договора е предвидено, че ако не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените обезпечения в тридневен срок от сключването му, дължи неустойка в размер на 549,45 лв., която се начислява автоматично към договора за кредит. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план на шест месечни вноски. С нея задължението по кредита възлиза на 1 458 лв.

Уговорено е в чл. 7, ал. 4 от Договора, че при настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведоми заемателя за това в размер на 20% от дължимата сума.

В договора за кредит е регламентирано право на предсрочно погасяване на кредита с право на намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се дължи обезщетение или неустойка, като заемателят връща на заемодателя получената заемна сума /главницата/ ведно с лихвата върху всеки ден на 4 ползването до връщането на сумата. Предвидено е право на заемодателя за прехвърли правата си по договора включително и да ги заложи, както и прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните.

Не е спорно, а и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 800 лв. е усвоена от заемателя при подписване на договора за кредит.

Длъжникът не е предоставил някое от предвидените в договора обезпечения, поради което размерът на уговорената неустойка е включен към размера на погасителните вноски по кредита.

Не изпълнявал редовно задълженията си по кредита, поради което изпаднал в забава

На 04.03.2021г. вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответника по Договор за потребителски кредит 418893/11.05.2020г. в общ размер от 1456,24 лв. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия, ведно с привилегиите и обезпеченията.

Договорът за цесия е в писмена форма, каквато е и формата на сключения договор за заем и за цесията длъжникът е надлежно уведомен от цесионера по пълномощие на цедента. Съдебната практика е константна, че е допустимо съгласно принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД / в този смисъл Решение № 114/07.09.2016г. по т. дело № 362/2015г. ТК, II, т.о. ВКС, Решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на III ГО на ВКС./.