Решение № 283 от 01.07.2022, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 174/2022
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 01.07.2022
- В сила
- 07.09.2022
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.172,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И E
№ 283
01.07.2022 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №174 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Аква Флауър“ЕООД, представлявано от управителя В.С.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-31-0375569/22.02.2022 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Аква Флауър“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – градински център, находящ се в гр. Стара Загора, ***и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че не е следвало да се разпорежда запечатване на цялото пространство, стопанисвано от дружеството и липсата на мотиви за това е съществено нарушение.
Излагат се доводи, че наложената ПАМ следва да е съразмерна и да е в съответствие с целта на закона. Запечатаното пространство в по-голямата си част има характера на производствена част и в нея се отглеждат различни растения.
Самата търговска част е сграда с офис и склад, където се помещават компютъра и фискалното устройство. Касае се за инцидентно извършено нарушение, представляващо изолиран случай. Продължителността на наложената ПАМ не съответства на тежестта на извършеното административно нарушение, представляващо изолиран случай, а и стойността на закупената стока, респективно неотчетената такава е на стойност едва 4.00 лв.. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената ЗНПАМ №ФК-31-0375569/22.02.2022 год., да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-31-0375569/22.02.2022 год. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Нa 13.02.2022 год. в 13:30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC - градински център, находящ се в гр. Стара Загора, ***, стопанисван от „Аква Флауър“ЕООД“, ЕИК *********, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 год. на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. При извършена контролна покупка на едно цвете в саксия на стойност 4 лв. на 13.02.2022 год. платени в брой на Т.Г.Г.
– продавач от Е.П.С. – проверяващ преди легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY
EXPERT SX с ИH на ФУ DY 525251 и ИH на ФП 36683724, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.12.2006 год. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установената положителна разлика в размер на 4.60 лв. между фактическата наличност в касата и регистрирани във ФУ оборот към момента на проверката. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон №008301/13.02.2022 год. Нарушението води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. AA №0375569/13.02.2022 год. на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от Е.П.С., на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.
От констатацията следва, че „Аква Флауър“ с EИK *********, не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДC. Горното изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. AA №0375569/13.02.2022 г.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-31-0375569/22.02.2022 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „Аква Флауър“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – градински център, находящ се в гр. Стара Загора, ***, стопанисван от „Аква Флауър“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 13.02.2022 год. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – градински център, находящ се в гр. Стара Загора, ***, стопанисван от
„Аква Флауър“ЕООД, при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката е установено, че за извършената от Е.П.С. /проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на един брой цвете в саксия на стойност 4.00 лева, платени в брой на лицето Т.Г. – продавач, не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Извършеното нарушение се доказвало и от установеното наличие на касова разлика в размер на 4.60 лева между наличните парични средства в касата и тези, отразени във ФУ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. AA №0375569/13.02.2022 год. год., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Аква Флауър“ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Аква Флауър“ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – градински център, находящ се в гр. Стара Загора, ***и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-31-0375569/22.02.2022 год., в т.ч. ПИП сер. АА №0375569/13.02.2022 год., копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен оборот, Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото са представена и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /лист 22 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-31-0375569/22.02.2022 год. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна мярка по чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя, излагането на отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“, не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.