Решение № 261 от 02.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500734 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.

№ 270712/22.03.2021 г. на РС Бургас) подадена от адв.Галина Павлова, в качеството й на пълномощник на Т. Г. М. от ***, против решение № 260324 от 19.02.2021 г. по гр.д.6067/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на Н. Д. С., сумата от 8,95 лв, представляваща припадащата се на С. част от месечни наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2020 г. по договор за наем от 22.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба на 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 3,03 лв, представляваща законна лихва за периода 01.10.2020 г. – 25.11.2020 г. върху сумата от 195 лв, част от дължими на С. месечни наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2020 г., заплатена от М. в хода на процеса; и 220 лв разноски; КАКТО И В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати н а Д. Г. С., сумата от 26,87 лв, представляваща припадащата се на С. част от месечни наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2020 г. по договор за наем от 22.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба на 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 9,10 лв, представляваща законна лихва за периода 01.10.2020 г. – 25.11.2020 г. върху сумата от 585 лв, част от дължими на С. месечни наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2020 г., заплатена от М. в хода на процеса; и 220,06 лв разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл.30, ал.3 от ЗС, вмесно чл.284, ал.2 ЗЗД, чл.68 ЗЗД, чл.95 ЗЗД и чл.78, ал.2 ГПК. Твърди се, че решение е и необосновано и е постановено при 1 допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че в резултат от неправилно квалификация на правния спор, съдът е дал на въззивника-ответник неточни указания относно подлежащите на доказване факти, не е допуснал поискани от ответника доказателства, относими към правния спор, а събраните доказателства е анализирал неправилно. Твърди се, че независимо от това, че между страните не е сключен договор за поръчка, по силата на закона (ЗУЕС), между тях е възникнало мандатно правоотношение, поради което правното основание на предявения иск е чл.284, ал.2 ЗЗД, а не, както е приел първоинстанционният съд – чл.30, ал.3, вр.чл.93 ЗС. В тази връзка се твърди, че предвид разпоредбата на чл.285 ЗЗД, ответникът неправилно е осъден да заплати суми за обслужване на банковата сметка, по която са постъпвали наемите, както и за пътни разходи – по 4 лв на апартамент, т.е.разликата над определените за получаване суми и над действително заплатените общо 780 лв. На второ място се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.68 ЗЗД и на чл.95 ЗЗД. На следващо място се твърди, че решението е неправилно и в частта на присъдените на основание чл.86 ЗЗД лихви, тъй като не ответникът е изпаднал в забава, а ищците като кредитори, тъй като не са искали да получат предложената им от ответника сума. Претендира се отмяна на решението на БРС и в частта на разноските с твърдението, че ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваните части и постановяване на решение, с което искът се отхвърля.

Претендират се разноски. Претендира се, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, във връзка с Наредбата за адвокатските възнаграждения, на адв.Галина Павлова, в качеството й на пълномощник на Т. Г. М. от ***, да се присъдят разноските за изготвяне на въззивна жалба, процесуално представителство във въззивното производство, както и за изготвяне на отговор на молбата на ищците за изменение на решението в частта на разноските.

На основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата допълнителен разпит на св.И. П. М. и „допускане до разпит на въззиваемия Т. Г. М. на основание чл.176 ГПК“, който да отговори на 5 формулирани в жалбата въпроса, които искания са оставени от въззивния съд без уважение.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника.

Въззиваемите-ищци Н.Д. С. и Д. Г. С. оспорват като неоспователна подадената въззивна жалба с писмен отговор в законовия срок и чрез процесуалния си представител – в съдебно заседание. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявените искове за главница, тъй като спорът не е свързан с управлението на общи части, а с получени добиви от отдаването им под наем на трето лице.

Твърди се, че са неоснователни оплакванията на въззивника относно уважената част от исковете, тъй като ответникът не е направил в първоинстанционното производство възражение за прихващане с направени от него разходи като управител на ЕС. Твърди се, че претенцията на ответника за тези разходи е неоснователна и недоказана, както поради липсата на взето решение на ОС на ЕС (напр.за възнаграждение за извършването на съответните дейности), така и поради липсата на доказателства за извършването им и за необходимостта от заплащането им. По отношение на мястото на изпълнение, се посочва, че съгласно чл.68, б.“а“ ЗЗД, паричните задължения са носими, поради което се оспорва твърдението във въззивната жалба за наличието в случая на забава на кредитор. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваните части и присъждане на разноски за въззивното производство. Не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

По делото е депозирана и частна жалба от ищците Н.Д. С. и Д. Г. С., против 2 определение № 262006/18.03.2021 г. по делото, с което съдът е оставил без уважение искането им за изменение на решението в частта на разноските. Изложени са оплаквания за неправилни изводи на съда по присъждането на съдебни разноски при отказ от иска и при намаляване на иска, както и за неправилни изводи досежно присъденото на адв.Павлова възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на присъждане допълнително на разноски на ищците до пълния размер на претендираните от тях разноски. Евентуално се иска редуциране на присъдените на адв.Павлова разноски до размера от 38,56 лв, пропорционално на частта от исковете, за която производството по делото е било прекратено вследствие извършено намаление на исковете.

Против частната жалба е подаден отговор от ответника, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано исковата молба на въззиваемите Н. Д. С. и Д. Г. С. за осъждане на ответника Т. Г. М. да заплати на ищците, както следва: на Н.С. – 234,08 лв, от които 40,04 лв неразплатена част от наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2019 г., и 194,04 лв – неразплатена част от наемни вноски за периода 01.08.2019 г.-30.09.2020 г., ведно със законна лихва от завеждане на иска; а на Д.С. 702,08 лв, от които 119,68 лв неразплатена част от наемни вноски за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2019 г., и 582,40 лв – неразплатена част от наемни вноски за периода 01.08.2019 г.30.09.2020 г., ведно със законна лихва от завеждане на иска. Твърди се, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се в жилищна сграда ***, построена върху държавна земя в кв.88 по плана на с.Момина църква, Общ.Средец, в която сграда ответникът също притежава апартамент. Твърди се, че по силата на сключен на 22.11.2011 г. договор за наем между етажните собственици, представлявани от ответника като управител на ЕС, и от друга страна – „Българска телекомуникационна компания“ АД с ЕИК 831642181, етажните собственици са отдали под наем на „БТК“ ЕАД част от покрива на сградата за монтиране и използване от наемателя на електронно съобщително съоръжение и оборудване, срещу наемна цена в размер на 220 лв месечно. Сочи се, че впоследствие с допълнително споразумение от 31.01.2017 г. договорът за наем е бил продължен за още 5 години считано от 23.11.2016 г. при наемна цена 240 лв месечно. Твърди се, че договорът за наем е бил сключен след проведено общо събрание на ЕС, на което ответникът е бил упълномощен да сключи договора, както и да получава по собствената си банкова сметка дължимите наемни вноски. Твърди се, че на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, ответникът е следвало да предоставя на ищците ежемесечно припадащата им се, съобразно притежаваното от тях жилище, част от наема от отдаването под наем на покрива наемната цена, а именно – общо 55,46 лв, а съобразно квотите на всеки от ищците в собствеността на апартамента – 13,86 лв месечно на Н.С. и 41,60 лв месечно на Д.С.. Твърди се, че независимо от регулярно превежданите от наемателя наеми, ответникът не е предоставял на ищците дължимата им част от наема, като за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2019 г. им е заплащал само част от наема (48,20 лв общо на двамата ищци), а за периода 01.08.2019 г.30.09.2020 г. не им е заплатил никаква част от наема. Претендират се неизплатените части от наема за общата част на ЕС (покрив), ведно със законната лихва върху главниците от завеждането на иска.

При така заявените твърдения по фактите, съдът приема, че са предявени при условията на субективно и обективно съединяване, искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. По повод основанието на предявения иск следва да се отбележи, че според 3 настоящия състав, то е именно чл.284, ал.2 ЗЗД, тъй като ищците претендират суми, които са им дължими на основание сключен договор за наем, при който ищците, както и останалите собственици на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост, са били представлявани от изрично упълномощения от тях (на ОС на ЕС) управител на ЕС – ответника. Ето защо съдът приема, че процесните суми се дължат по мандатно правоотношение, по което ответникът като довереник е бил упълномощен от етажните собственици, от тяхно име и за тяхна сметка да сключи договор за наем с трето лице за съсобствения покрив (обща част на ЕС), както и да получава дължимия по договора наем на открита от него банкова сметка, „както и да се разпорежда с нея“.

Ответникът е оспорил исковете, като в законовия срок е депозирал отговор на исковата молба. На първо място се оспорва, че ответникът е получавал по банковата си сметка ежемесечно сумата от 240 лв, като се твърди, че в различни периоди сумата е била различно и е била по-малка от посочения в договора наем, поради което възразява, че няма виновно поведение от негова страна за неплащане на процесните суми (чл.81 ЗЗД).

Признава се, че за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2019 г. е заплащал на двамата ищци като част от наема, сумата от 48,20 лв общо на двамата ищци, но твърди, че ищците не са се противопоставяли на така определения им размер от наема. Сочи, че от м.август 2019 г. ищците са се дезинтересирали от получаването на наема, което следва да се квалифицира като забава на кредитор, поради което ответникът не дължи обезщетение за забава. На следващо място се твърди, че от така определените им части от наема, „за всяка година са се отделяли разходите за домоуправител, които са в размер на 3 лв месечно – 36 лв за 1 година; за касиер – 3 лв по 12 месеца – общо 36 лв; за транспорт – 8 лв за 12 месеца, общо 96 лв и за разпечатка от банката – 10 лв, или общо 178 лв, плюс 88 лв, които се оставят като резерв, ако е имало разходи по поддръжката на входа“. Твърди се, че така определената сума от общо 266 лв „се приспада от получения приход от наемателя“, поради което възразява, че не дължи сума над 780 лв. На последно място, с твърдението, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да дължи разноски.