Определение № 1756 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501257 по описа за 2026 година

Производство по чл.274, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№19806/27.05.2026 г. от Г. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Б. Л., против определение №5077 от 24.04.2026г., постановено по гр.д.№2213/2026г. на Районен съд- Пловдив-25 гр.с., с което е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производстото по гр.д.№2213/2026г на ПРС,25 гр.с. и е върната исковата му молба по предявените против „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕАД искове с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на договор за паричен заем №***/07.09.2018 г. срещу първия ответник, а по отношение на втория ответник – че не дължи сумите по заповед за изпълнение /*** по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2020 на ПРС,4 гр.с.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответниците по ч.жалба не са постъпили отговори.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена на 19.05.2026 г., а обжалваното опредение е получено на 13.05.2026 г. -в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че исковата молба срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕАД е подадена при липса на правен интерес тъй като в полза на кредитора „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу длъжникът Г. К. по отношение на 1 процесното вземане има влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която има сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшавана.Съдът е приел, че ищецът няма правен интерес и по отношение на отрицателния установителен иск срещу цесионера „ЕОС Матрикс“ЕАД, по арг. от чл.299,ал.1 ГПК.

В ЧЖ се излагат съображения, че определението е неправилно тъй като има правен интерес от иска срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД, тъй като има правен инетерс да се признае за нищожен договора за потребителски скредит, сключен с този ответник счита също, че има правен интерес от уставителния иск срещу ответника-цесионер, че не дължи сумите по издаденаната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения ИЛ поради нищожността на договора за потерибителски кредит.

ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ПРС е приел от представените доказателства, че преди завеждане на делото вземането на първият ответник се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземането си, по която няма данни да има подадено възражение и която е влязла в сила; преди завеждане на делото вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от цедента „Ти Би Ай Банк“ЕАД с договор за цесия на цесионера „ЕОС Матрикс“ЕАД, поради което ищецът няма правен интерес да установи спрямо цедента, че този договор са недействителни, тъй като решението няма да обвърже цесионера, който не е страна по делото.

ПОС намира доводите на РС за правилни –не се спори, че с договор за цесия, сключена между първия и втория ответник, вземането по процесния договор е цедирано на „ЕОС Матрикс“ЕАД, при което ищецът няма правен интерес от завеждане на иск срещу първоначалния кредитор – цедента, който вече не е носител на материалното спорно право, поради което той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, поради което искът срещу цедента е недопустим поради липса на правен интерес.По отношение на отрицателния установителен иск срущу „ЕОС Матрикс“ЕАД е нА.це абсолютна процесуална пречка за предявяването му, тъй като този въпрос е разрешен с влязлата в сила като необжалвана заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по която длъжникът не е подал възражение за недължимост по чл.414 ГПК и съгласно чл.299 ГПК не може да бъде пререшаван, поради което правилно РС е прекратил делото поради липса на правен интерес.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№19806/27.05.2026 г. от Г. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Б. Л., против определение №5077 от 24.04.2026г., постановено по гр.д.№ 2213/2026г. на Районен съд- Пловдив-25 гр.с.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението прд Апелативен съд-Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3