Решение № 5 от 09.01.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Враца, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. П. при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело № 20221400500447 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№14426/04.10.2022г. по описа на ВрРС, депозирана от адв. М. Г., в качеството й на особен представител на И. Ц. С.ответник по гр.д. №332/2022г по описа на ВрРС, против Решение № 540/ 19.09.2022 г., постановено по посоченото гражданско дело, с което съдът е признал за установено по отношение на И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.*** общ.Криводол обл.Враца ***, че дължи на ”Електрохолд Продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от членовете на УС Х. Б. Б. и К. К., сумите по издадената по ч.гр. дело №3427/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение №1010/14.09.2021 г.,а именно : 494.89 лв. - главница/неплатена ел. енергия за имот с адрес: обл.Враца общ.Криводол с.*** *** клиентски номер *** за периода 26.08.2020 г.- 23.07.2021 г./; 16.64 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.- 26.08.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021 г. до окончателното заплащане на главницата. Както и ответникът е осъден да заплати на ищеца 90 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №3427/2021 г. на ВРС, и 780 лв. деловодни разноски по гр.д. №332/2022г.

С депозирана жалба назначеният особен представител на И. Ц. С. твърди, че в атакуваното решение на Районен съд – Враца е неправилно и незаконосъобразно по 1 следните съображения:

Счита за неправилен изложения в мотивите извод, че въпреки, че не се е доказало, ответникът да е собственик или ползвател на процесният имот, от наличието на сключени споразумения за разсрочване на заплащането на задължения следва да се приеме, че същият дължи сумите по фактурите.

Според изложеното в жалбата, въпреки указаната доказателствена тежест, ищецът не е представил доказателства, че между него и ответника има възникнали облигационни отношения, като ответникът има качеството на битов потребител.

Твърди се в жалбата, че подписаните от него споразумения нямат безспорна доказателствена сила, че ответникът заплаща именно лични задължения по тях, възникнали в резултат на потребление на електрическа енергия, доставена му от ищеца.

Изтъква, че съгласно приетото в мотивите на Решение на Окръжен съд - Враца по гр.дело № 552/2021, при актуалната редакция на ЗЕ купувач на доставената електрическа енергия е крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. Според легалното определение на §27г от ДР на ЗЕ „Краен клиент“ е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване, а съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. В редакцията на ЗЕ в сила от ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./приложима и към настоящия случай/, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ е клиент,който купува енергия за собствени битови нужди. Заплащането на пренесената през разпределителната мрежа ел. енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР - чл. 30, ал. 1 ЗЕ.

Внимателният прочит на цитираните разпоредби, налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества- мрежови оператори, са уредени от закона като договорни, сключени при публично известени общи условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към съответната електропреносната или електроразпределителна мрежа чрез сключването на договор с оператора, който извод следва и от разпоредбите на чл. 149, ал. 1 /където изрично е посочено това обстоятелство, както и са изброени страните по договора/, чл. 150 ЗЕ, като смисъл на закона остава непроменен въпреки извършените му редакции /такива са мотивите и на TP No 2/17.05.2018 г.по т.д. №2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване на правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването, показва, че както самото присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ. отношения по измерване на количествата потребявана ел. енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, произтичаща от вещните 2 права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател/ползвател на лицето - клиент, което иска да се присъедини към мрежата. Иначе казано клиенти на ел.енергия, съответно с които може да бъде сключен такъв договор, могат да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. Дори да се приеме, че клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба No 6, те могат да са само такива, които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за използване на електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените общи условия директно с ответното дружество. Сключването на такъв договор обаче не се презумира с установяване на факта на ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида /клиентски номер/ на ползвателя /арг. от TP No 2/17.05.2018 г.по т.д.Ио 2/2017 г.на ОСГК на ВКС/.

При тези доводи счита, че ищецът не е доказал безспорно в настоящето производство, че ответникът дължи процесните суми на годно облигационно отношение, възникнало между него и ищеца, като осъждането му да ги заплати не може да бъде основано единствено и само на подписани от него споразумения, които имат качеството на частни документи. При липса на доказателства, че ответникът е собственик, ползвател, както и че, в процесният период същият е живеел или ползвал процесният имот и потребявал електрическа енергия, дължимостта на сумите по процесиите фактури не може да се установява само с експертиза и представени писмени споразумения.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд Продажби” АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от членовете на УС Х. Б. Б. и К. К., чрез процесуалния му ад. Р. Д., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло подадената от процесуалния представител на ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Счита жалбата за необоснована и неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно .Счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е постановил обжалваното от въззивника решение.

Според изложеното в отговора жалбата по делото е установено по безспорен начин, че между страните са съществували облигационни отношения по продажба на електрическа енергия. По делото е приложена справка по местонахождението на имота, доказваща че г-н С. е собственик на процесния електроснабден имот. В кориците на делото се съдържат още заключенията на изготвената ССЕ, доказваща по безспорен начин размера на задълженията и коректносттта в отчитането на потребената ел. енергия.

Според изложеното в отговора твърденията в жалбата са бланкетни и неоснователни.

Ответникът е физическо лице, а електрическата енергия движима вещ и законът в този случай не предвижда форма за сключването на двустранната сделка. С битови абонати, които са присъединени към разпределителната мрежа не се сключват договори в хартиен вид, а само в електронен с посочен абонатен номер. В тази насока посочва изложеното в ТР 3

4 от 29.01.2013г. по тълк. дело No 4/2012г. ОСГТК на ВКС където е посочено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Друго обстоятелство, потвърждаващо наличието на валидна облигационна връзка, е откриването на партида на името на ответната страна в счетоводството на дружеството, на която е даден уникален ИТН-номер, по който да се начисляват всички дължими във връзка с доставката на електрическа енергия суми.

На следващо място ответника ежемесечно е получавал издадените от дружеството фактури за консумираната енергия в имота на адреса. Всеки клиент на дружеството може да извърши онлайн справка за неплатените си задължения на сайта на www.cez.bg, по предоставения му уникален клиентски номер. Процесните фактури са издадени по реда и начина и въз основа на приетите от ответника Общи условия за продажба на ел. енергия, единственият оригинален екземпляр е изпратен на потребителя. Представените по делото документи, въз основа на които е изготвена съдебно-счетоводната експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство. Следва да се отбележи и, че съгласно чл. 19 ал. 8 от ОУ за продажба на ел. енергия „Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.“ Безспорно е доказано по делото количеството на измерената ел. енергия в имота на ответника. От справката за абонат потребителя е видно консумираната електрическа енергия по всяка от представените фактури, измервателният уред, чрез който е отчетено това количество, както и конкретните дати, на които са извършени отчитанията му. От счетоводната справка на потребител на електрическа енергия се удостоверява качеството на И. С., като потребител.

С оглед на гореизложеното счита, че е налице валидно сключена и действаща между страните сделка за покупко-продажба на електроенергия, като фактурата не е основание за плащане - основанието е доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и недоказана и му присъди разноски за въззивната инстанция.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на 4 страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора ”Електрохолд Продажби”/АД,ЕИК ***/със предишно наименование ЧЕЗ Електро България/ срещу длъжника И. Ц. С..

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Враца е сезиран с искова молба, депозирана от ”ЧЕЗ Електро България”/понастоящем ”Електрохолд Продажби”/АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София, против И. Ц. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.*** общ.Криводол обл.Враца *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК,да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи сумите по издадената по ч.гр. дело № 3427/2021 г. по описа на ВрРС заповед за изпълнение както следва : сумата от 494.89 лв. - главница/неплатена ел. енергия за имот с адрес: обл.Враца общ.Криводол с.*** *** клиентски номер *** за периода 26.08.2020 г.23.07.2021 г./ и сумата от 16.64 лв. - мораторна лихва за периода 02.04.2021 г.- 26.08.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021 г. до окончателното заплащане на главницата.