Решение № 250 от 10.03.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220103472 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) чрез пълномощника адвокат Г. твърди, че на 27.03.2020 г. е сключил с ответника Х. Г. А. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г., с който ответникът е избрал абонаментен план Тотал+ 39.99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на 35.99 лв., със срок на действие от 24 месеца.

На същата дата между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на които на ответника било предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy А20е 32GB Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.89 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 1.89 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Като абонат на дружеството ответникът получил мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена. Последната възлизала на 529.90 лв., а цената на лизинговата вещ – 157.85 лв.

Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 401.65 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца, а именно: за месец юли 2020 г., за месец август 2020 г. и за месец септември 2020 г. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги била ангажирана 1 договорната му отговорност чрез едностранно прекратяване на индивидуалните договори за ползваните абонаменти, считано от 14.08.2019 г.

Във връзка с прекратяване на договора на ответника била начислена неустойка в размер на 355.38 лв., формирана, както следва: неустойка в размер на 113.71 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, и неустойка за ползване на устройство Samsung Galaxy А20е 32GB Dual Black в размер на 241.67 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от абоната цена при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

Освен това ответникът дължал незаплатени лизингови вноски в общ размер на 34.02 лв., дължими за периода от месец октомври 2020 г. до месец февруари 2022 г., и една допълнителна лизингова вноска поради невръщане на мобилното устройство, както и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 401.65 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 14.08.2020 г. На абоната била изпратена покана за доброволно изпълнение, като му бил предоставен 10-дневен срок за доброволно плащане на задълженията с предупреждение, че в противен случай договорите ще бъдат прекратени.

За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2333/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като ищецът получил указания за предявяване на иск за установяване на вземането, моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане.

Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. Г. А. не е подал отговор на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС има правните последици на отговор на исковата молба. Със възражението се оспорва дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, но не се сочат конкретни доводи за това.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава, че е сключил договор за мобилни услуги и договор за лизинг с ищеца и че същият му е предоставил мобилни услуги и мобилно устройство Samsung на лизинг.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 18.10.2019 г. между „Теленор България“ ЕАД в качеството на оператор и Х. Г. А. в качеството на потребител е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който операторът се е задължил да предостави на потребителя мобилни услуги за номер ********** с абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 27.99 лв. и месечен 2 абонамент след изтичане на срока на договора в размер на 31.99 лв. С декларация-съгласие от същата дата потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.

На 27.03.2020 г. между „Теленор България“ ЕАД и Х. Г. А. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лв. и промоционален месечен абонамент в размер на 35.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, 10 000 МВ на месец мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ и зона ЕС в размер на и 300 минути към зона ЕС.

На същата дата между „Теленор България“ ЕАД в качеството на лизингодател и Х. Г. А. в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy А20е 32GB Dual Black, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 155.96 лв., както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 112.49 лв., платима към датата на сключване на договора за лизинг, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 1.89 лв. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.

За предоставените мобилни услуги „Теленор България“ ЕАД е издал на потребителя: фактура № 7306974692/15.07.2020 г. за отчетен период от 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г. на стойност 618.67 лв. с ДДС, в т.ч. задължения от предходен период в размер на 59.30 лв., фактура № 7308390281/15.08.2020 г. за отчетен период от 15.07.2020 г. до 14.08.2020 г. на стойност 662.04 лв. с ДДС, в т.ч. задължения за предходен период в размер на 618.67 лв., фактура № 7311029866/15.10.2020 г. за отчетен период от 15.09.2020 г. до 15.10.2020 г. на стойност 656.65 лв., представляващи задължения за предходен период, както и кредитно известие № 7309725960/15.09.2020 г. за отчетен период от 15.08.2020 г. до 14.09.2020 г. на стойност 656.65 лв.

По делото са представени два броя покани за доброволно плащане, адресирани до абоната, но няма данни същите да са достигнали до него.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.

3

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:

Основателността на този иск предполага между страните по делото да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, ищецът-оператор да е предоставил мобилни услуги на потребителя през исковия период и да е настъпил уговореният срок за плащане.

Съществуването на тези правнорелевантни факти не се оспорва от ответника, който признава, че е сключил договор за мобилни услуги с „Теленор България“ ЕАД и последният е изпълнил поетото задължение да му предостави мобилни услуги. Последното се установява и от издадените от ищеца фактури за месечно потребление, неоспорени от ответника, които установяват реалното потребление на мобилни услуги от телефонен номер ***. Поради това в тежест на ответника се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните допълнителни услуги. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги, установени с представените по делото фактури.

По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги:

За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.

Съгласно сключения на 18.10.2019 г. между страните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от 27.03.2020 г. в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

4

Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия.

По същество предсрочното прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 19б и чл. 75 от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора.

Ищецът не твърди, нито по делото има доказателства ответникът да е уведомен писмено за разваляне на договора за мобилни услуги преди изтичането му на 27.03.2022 г. Исковата молба и приложенията към нея, а дори и заповедта за изпълнение са връчени на ответника след изтичане на този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на развалянето. Следователно процесният договор за мобилни услуги не е предсрочно прекратен преди изтичане на 24-месечния срок, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.