Определение № 1021 от 03.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021 гр. Ловеч, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500772 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 4040/06.11.2024 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юриск.Боряна Димова, срещу Разпореждане № 1044/ 24.10.2024 г, постановено от Районен съд -Луковит по ч.гр. д № 610/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Т. С. от село Д., Ловешка област.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно заповедният съд е дал указания, тъй като подаденото от тях разпореждане отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 от ГПК. Изтъква, че не е необходимо в заповедното производство да бъдат представени доказателства за съществуване на вземането, тъй като съдът следва да провери само дали е спорно. Позовава се на практика на окръжни съдилища.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Т. С. от село Д., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.

1

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Д., Луковит, Ловешка област, ул. „Васил Левски“ № 164, за вземане в размер на 2 843.38 лв. - представляващи главница; 1 633.62 лева договорна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 30.10.2023 г., 1 000.42 лева обезщетение за забава от 16.05.2022 година до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 7053232221, сключен на 08.12.2021 година между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и С. Т. С., за сумата от 2 885.24 лева, цедирано на 30.10.2022 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ-ИФ/ 7053232221 от 14.05.2024 година АСВ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в размер на 2 178.15 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 5 063.39 лева, платима на 36 броя равни месечни вноски по 140.65 лева първите 35, а последната е в размер на 140.64 лева - 15.12.2024г. Изтъква се още, че съгласно условията към договора, при забавяне на плащане на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит, която в случая е начислена за периода от 16.05.2022 година до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1 000.42 лева. Посочва, че длъжникът е уведомен за предстолчана изискуемост на 14.05.2024 година. Претендира обща сума в размер 5 477.42 лева, от които главница 2 843.38лева; договорна лихва 2 178.15 лева, и законова лихва за забава в размер на 1 000.42 лева.

2

Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 109.55 лева д.т. и възнаграждение в размер на 50 лева.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 940/ 02.10.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи в т.12 от заявлението какви суми по договора са били изплатени от длъжника, каква част от нея е главница и каква допълнителни услуги, как е формирано задължението за възнаградителна лихва и на лихвата за забава.

С молба вх. № 3707 от 15.10.2024 година заявителят е посочил, че цялата претендирана сума посочена като главница е формирана от 2 000 лева главница и общ размер на застрахователната премия 885.24 лева, която е била предоставена в заем. Обезщетението за забава е начислено върху непогасената главница.

Изтъква се, че въпросът за извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото състезателно производство, поради което не е носима от ищцовата страна. Позовава се на практика на окръжни съдилища.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

3

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията чрез писмо с изх. № УПЦ-ПБНП/ PLUS-18664475 от 09.10.2023, от името на цедента, изпратено до 4 длъжника без в тази насока да е посочено кога и от кого е получено и без да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, на договорната лихва, като това не може да се извлече и от приложения договор, вкл. и погасителния план. Съгласно договора главницата е в размер на 2 000 лева, като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 31.95% като не е посочен размерът й за срока на договора. Съгласно договора да уговорени допълнителни услуги – застраховки, като общия размер на застрахователните премии е 885.24 лева. Общата сума по кредита е посочена в размер на 5 063.39 лева при ГПР 48.87 %. В договора и погасителния план е видно, че е уговорено погасяването да се извършва на 36 равни вноски всяка една от 140.65 лева, а последната 140.64 лева. Не е конкретизирано самата вноска от какви компоненти е формирана и в този смисъл какъв е размерът на застрахователните премии и върху какво е начислена договорната лихва, това не може да се извлече и от приложения договор и погасителен план, а от обстоятелствената част е видно, с оглед претендирания размер на главницата, че по договора е извършвано плащане. Няма яснота какво е платено и какво е погасено с извършеното плащане. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение. Това е необходимо и с оглед задължението на съда по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК да следи служебно за 5 наличието на неравноправни клаузи.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1044/ 24.10.2024 г, постановено от Районен съд -Луковит по ч.гр. д № 610/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Д., Луковит, Ловешка област, ул. „Васил Левски“ № 164, за вземане по Договор за потребителски кредит № 7053232221, сключен на 08.12.2021 година между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и С.