Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 24.01.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Частно наказателно дело 406/2022
Вид
Решение № 2
Подписан
24.01.2024
В сила
12.03.2024
Състав
ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, Ивайло Христов Родопски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Перник, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора КРАСИМИР В. ТРЕНЧЕВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20221700200406 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.465, ал.3 НПК.

Образувано е по молба (искане) № Ik-81/21 от 10.08.2022 г. от Основен съд Враня, Република Сърбия за признаване и изпълнение от РБ на постановената от него присъда 2К № 49/20 от 29.10.2020 г., влязла в сила, с която българския гражданин С. Н. С. е осъден за престъпление по чл.350, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.33 от Сръбския Наказателен кодекс на 1 година лишаване от свобода.

По време на съдебните прения представителят на Пернишката окръжна прокуратура е изразил становище за уважаване на молбата на ОС-Враня РСърбия за признаване и изпълнение на постановената от този съд присъда, доколкото са налице всички предпоставки по чл.463 НПК и не са налице условията за отказ за признаване изпълнение на присъдата, визирани в чл.464 НПК, като се приспадне и времето през което осъденият е бил задържан под стража.

Адв. М. от ПАК, като защитник на осъдения не е изразил становище по същество, а се е противопоставил по даване ход на делото, тъй като според него С. е нередовно призован.

Осъдения С. в хода на процеса се е укрил, поради което по отношение на него е било постановено общодържавно издирване, но след щателно такова същия не е 1 установен. Не е изразил становище по същество на искането от сръбска страна.

Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Осъденият в Република Сърбия С. С. българин, български гражданин, неженен, с постоянен адрес *** и установен друг адрес- *** с ЕГН**********. Неосъждан на територията на Република България.

Видно от приложената в превод присъда № 2К. 49/20 от 29.10.20 на Висш съд Враня в Р Сърбия, влязла в сила на 14.06.2022 г., за престъпление по чл.350, ал. 3, вр. ал.2 от НК на Р Сърбия на 1 години лишаване от свобода, като в това време е включено и времетраенето прекарано в ареста от 31.08.16 г. до 14.11.16 г.

Осъждането е за това, че заедно с други лица през нощта между 29/30.08.16 г., в периода 00.00 до 03.50 ч. на локалния път в с.*** по предварителен сговор, съзнавайки забраната на деянията си, поради придобиване на материална полза на стойност 250 евро са дали възможност за неразрешен транзит на повече хора чуждестранни граждани- 22 мигранти от Сирия по пътя Босилеград- Белград, обезпечили полза другиго под форма на транзит през Р Сърбия в посока на държави от ЕС, нелегални мигранти от Сирия, които са контрабандирали предварително с помощта на неизвестни лица извън място определено за минаване на държавната граница на Р България към Р Сърбия, без валидни документи за пътуване, за влизане и престой.

От мотивите на присъдата се установява, че производството пред Основния съд е протекло в присъствието на С., негов защитник /адв.М.В./ и преводач.

Присъдата на Висшия съд във Враня е обжалвана от защитника на подсъдимия пред Апелативния съд Ниш, който с решение № Кж-кре 19/2022 от 14.06.2022 г. е отхвърлил въззивната жалба и потвърдил изцяло присъдата.

По време на съдебното производство пред настоящия съдебен състав на Окръжен съд-Перник Висшия съд във Враня е отхвърлил искането на С. изпълнение на наказанието една година затвор да бъде проведено в помещение, където осъдения пребивава /домашни условия хотел ***/, без електронно наблюдение. В утвърждение на това е прието влязло в сила решение № Ик Кз № 19/22 от 26.01.23 г.

Преценявайки горните обстоятелства ПОС счита искането (молбата) за признаване и изпълнение от РБългария на присъдата на Висш съд Враня в РСърбия, с която е осъден българския гражданин С. С. за процесуално допустима, тъй като е подадена по надлежния ред от държава- РСърбия, ратифицирала на 26.04.2007 г. Европейската конвенция за международно признаване на присъди от 28.05.1970 г. (ЕКМПП), влязла в сила за РСърбия на 27.07.2007 г.

Искането по чл.465, ал.1 НПК е и основателно, тъй като са налице визираните в Европейската конвенция за международно признаване на присъди и в чл. 463, т.1-6 от НПК условия за признаване и изпълнение на процесната присъда, представляваща 2

"Европейско съдебно решение по наказателно дело" по см. на чл.1, б."а" от част І от ЕКМПП, а именно:

1/деянието, за което е направено искането съставлява престъпление и по българския НК, описано в чл.279- 281 НК на Р България, като максимално предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е от 3 до 10 години. Правната квалификация на деянието на осъдения по НК на РБ, настоящият състав на ПОС прецени въз основа на фактическите обстоятелства, приети за установени и посочени в мотивите към присъдата на сръбския съд, от които съдът в производство по чл.465, ал.1 НПК е обвързан- арг. чл.42 от ЕКМПП;

2/деецът е наказателно отговорен по см. на чл.31, ал.1 от българския Наказателен кодекс, тъй като е извършил престъплението като пълнолетно лице–навършило 18 годишна възраст и е действал в състояние на вменяемост;

3/присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Р България е страна, предвидени в чл.1 до чл.7 и чл.14;

4/деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо, или за военно престъпление;

5/по отношение на осъдения за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;

6/ присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно право, каквито са принципа на законността, принципа на демократизъм и принципа на хуманизъм. Същата не противоречи и на основните принципи в наказателнопроцесуалното ни право, визирани в чл.6 до чл.22 от НПК.

По време на наказателното производство срещу С. сръбските разследващи и съдебни органи са осигурили на осъдения процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Бил му е назначен защитник и преводач, които са присъствали при извършване на процесуално-следствените действия срещу него. Възползвал се е от правото си да отнесе въпроса и пред въззивен съд.

Не са налице и 6-те условия по чл.464 НПК за отказ за признаване и изпълнение на присъдата, предвид следното:

1/ наложеното наказание подлежи на изпълнение по българския НК и по сръбския НК, тъй като и по двата кодекса не е изтекла предвидената давност за това, която според чл.82, ал.1, т.4 от българския НК е 5 години, считано от влизане на присъдата в сила2022 г.

2/ Срещу осъденият по време на извършване на престъплението е могло да бъде започнато наказателно производство в Р България.

3/ Спрямо осъдения за същото престъпление в Р България няма незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила 3 определение или разпореждане за прекратяване на делото;

4/ Няма основания да се счита, че присъдата е наложена по расови, религиозни, национални или политически съображения;

5/ Изпълнението на присъдата не противоречи на международните задължения на Р България- в случая поетите такива по Европейската конвенция за международно признаване на присъди от 28.05.1970 г., в сила за РБ от 01.07.2004 г.

6/ Престъплението не е извършено извън територията на Р Сърбия.

Предвид на изложените съображения следва да бъде уважено искането на сръбската страна.

Не са налице основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, тъй като наложеното наказание не надвишава максималния размер на предвиденото наказание за извършеното престъпление по НК на Р България.

Наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален режим "общ" съгласно чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.

При изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 31.08.2016 г. до 14.11.2016 г. вкл.

Воден от горното и на основание чл.465, ал.4 от НПК, ПОС

РЕШИ:

УВАЖАВА искането на Министерството на правосъдието на Република Сърбия, като ПРИЗНАВА за изпълнение присъда 2К № 49/20 от 29.10.2020 г. на Висшия съд в гр.Враня, влязла в сила на 14.06.22 г., като потвърдена с решение № Кж-кре 19/2022 от 14.06.2022 г. на Апелативен съд Ниш, с която С. Н. С. българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес *** и установен друг адрес- *** с ЕГН********** понастоящем в неизвестност е осъден на 1 (една) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за това, че заедно с други лица през нощта между 29/30.08.16 г., в периода 00.00 до 03.50 ч. на локалния път в с.*** по предварителен сговор, съзнавайки забраната на деянията си, поради придобиване на материална полза на стойност 250 евро са дали възможност за неразрешен транзит на повече хора чуждестранни граждани- 22 мигранти от Сирия по пътя БосилеградБелград, обезпечили полза другиго под форма на транзит през Р Сърбия в посока на държави от ЕС, нелегални мигранти от Сирия, които са контрабандирали предварително с помощта на неизвестни лица извън място определено за минаване на държавната граница на Р България към Р Сърбия, без валидни документи за пътуване, за влизане и престойпрестъпление по чл.350, ал.3 вр.ал.2 от НК на Р Сърбия /чл.281, ал.2 вр. ал.1 НК на Р България/.

ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наложеното наказание 1 (една) ГОДИНА

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с горецитираната присъда.

4

На основание чл.468, ал.6 НПК вр. с чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС определя първоначален режим "общ" на изтърпяване на наказанието.

ПРИСПАДА от изтърпяване на наказанието, на осн. чл.468, ал.4 НПК, времето през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 31.08.2016 г. до 14.11.2016 г. вкл.

Решението подлежи на жалба и протест пред САС в 7-дневен срок считано от обявяването му.

На основание чл.465, ал.7 НПК препис от влязлата в сила присъда да се изпрати на Министерството на правосъдието по компетентност.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5