Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19 от 07.01.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 550/2025
Вид
Определение № 19
Подписан
07.01.2026
В сила
07.01.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Враца, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх. № 6725/28.10.2025 г. на „Макроадванс“ АД чрез юрк. Т. В. срещу Определение № 743/10.10.2025 г. по гр.д. № 305/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С жалбата дружеството излага разбирането си, че в случая разноските следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца, а в случай, че бъдат възложени в тежест на „Макроадванс“ АД – адвокатското възнаграждение да се определи под минималния размер за един иск. Счита, че дружеството с поведението си не е дало повод за завеждане на иска. Подчертава, че дружеството е признало иска и е възстановило претендираните суми в пълен размер в хода на процеса, което било доказателство за това, че не е дало повод за завеждане на иск. В случая не била отправена покана за изпълнение предварително, а плащането било извършено едновременно с признанието, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Позовава се на практика на СГС и на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като от постулата, че при иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД обезщетение за забава не се дължи, ако няма покана, извежда извод, че понеже не е отправена покана за главницата, то с извънпроцесуалното си поведение дружеството не било дало повод за завеждане на делото. Излага, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. цели всички лица да имат достъп до правна помощ, от което не следвало, че адвокатът ще извлече икономическа изгода. Противоречало на добрите нрави чрез договор за правна защита и съдействие да се търси икономическа облага.

Подчертава, че предвид признанието на иска, в случая процесът се 1 характеризира като кратък, без необходимостта от събиране на множество доказателства и осъществяване на процесуална защита в пълен обем. Моли съда да отчете критериите за определяне на адвокатското възнаграждение, изведени от практиката на СЕС, и ако се присъжда адвокатско възнаграждение, то да е в размер, по-малък от минималния.

В писмен отговор вх. № 7541/04.12.2025 г., подаден от адв. Л. Б. като пълномощник на Ц. П. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че в конкретния случай не може да намери приложение изключението на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с факта на сключване на договор с нищожни клаузи се поражда и правото на потребителя да заведе иск за установяване на тази нищожност, от което следва, че именно търговецътответник е станал причина за предявяване на иска. Моли съда да отчете всички процесуални действия, които е извършила, и да остави без уважение жалбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок (определението е връчено на 21.10.2025 г.), от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, което я прави процесуално допустима. По същество съдът я намира за неоснователна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 237/03.07.2025 г. по гр. д. № 305/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина съдът е уважил предявения от Ц. П. П. срещу „Макроадванс“ АД иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2538,76 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса. Осъдил е ответника да заплати на адвокат Л. К. Б. 1120 лв. хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за предоставена безплатна правна помощ. „Макроадванс“ АД е поискало изменение на решението само в частта за разноските, но съдът е отхвърлил молбата като неоснователна с мотиви, че чл. 78, ал. 2 ГПК не се прилага при уважени установителни искове, при които ответникът е причина за делото, както и че съобразявайки размерите по Наредба № 1/1994 г. за възнагражденията за адвокатска работа, фактическата и правна сложност по делото, материалния интерес и извършената работа, определеното възнаграждение не е прекомерно.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски.

На първо място, не може да намери приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане тежестта на разноските върху ищеца. Невярно е, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, доколкото именно и поради завеждане на делото на практика се е стигнало до ефективно плащане. Логичната връзка между настоящия казус и мотивите на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС не се споделя от настоящия състав, доколкото 2 тълкувателното решение касае кредиторовата покана като предпоставка за търсене на обезщетение за забава върху главницата, а не като предпоставка за търсене на главницата. Изискуемостта на задължението и изпадането в забава могат да бъдат различни моменти. Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание (чл. 55, предл. 1 ЗЗД) е безсрочно, то става изискуемо от момента на получаването му и кредиторът може да иска изпълнение веднага. В този смисъл невярно е, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е следвало да бъде поканен да изпълни. Покана от кредитора е необходима единствено за да се начисли обезщетение за забава върху въпросното безсрочно задължение.

Що се касае до размера на възнаграждението, то следва да се има предвид следното. Делото, по което са присъдени разноските, е с предмет отрицателен установителен иск за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит № 211940/22.06.2023 г., който договор е с чиста стойност на кредита – 3500 лв. и обща сума ведно с лихвите и разноските – 4644,95 лв. Обективно съединеният осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е за заплащане на сумата от 2538,76 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор. Тоест в случая общият материален интерес по делото включва стойността на целия договор и стойността на осъдителния иск или 7183,71 лв.

Вярно е, че ответникът е признал иска, което предполага по-малко процесуални действия по защита, но в исковия процес основният обем от работа се струпва преди предявяване на иска. Адвокатът се е запознал с казуса и всички документи, изготвил е искова молба, събрал и представил е на съда ведно с нея всички необходими доказателства. Осъществил е защита в хода на производство по чл. 248 ГПК.

Съдът споделя изложените от жалбоподателя аргументи за съобразяване на принципите, установени от практиката на СЕС, а именно пропорционалност и разумност на присъдените разноски, но не смята, че в конкретния случай тези принципи са нарушени. „Типовият“ характер на подобни производства и признанието на иска не обезценяват вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност, отговорност и многопластово съдействие, което не може да бъде сведено до символични или обидно ниски стойности. Съдът, подобно и на първостепенния, се ръководи от необходимостта да отчете актуалната финансова реалност в държавата и конституционния статус на адвокатската професия като незаменим стълб на правовата държава, чието обществено значение не следва да се подценява.

Неправилно жалбоподателят се оплаква от това, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по всеки иск отделно, доколкото това не е така.

Съдът е изчислил и присъдил адвокатско възнаграждение само въз основа на приетия от него общ материален интерес по делото, изхождайки от формулата по Наредбата – 400 лв. +10% за горницата над 1000 лв. и отчитайки данък общ 3 доход на адвоката, като е изложил мотиви в акта си защо намира така определения размер за справедлив. В случай, че бе определил адвокатско възнаграждение по всеки иск отделно, то общият размер на разноските за хонорара щяха да възлизат на над 1200 лв.

Размерът от 1120 лв. адвокатското възнаграждение е съобразен с материалния интерес по казуса и кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, поради което според не следва да се намалява.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 743/10.10.2025 г. по гр.д. № 305/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Враца, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх. № 6725/28.10.2025 г. на „Макроадванс“ АД чрез юрк. Т. В. срещу Определение № 743/10.10.2025 г. по гр.д. № 305/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С жалбата дружеството излага разбирането си, че в случая разноските следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца, а в случай, че бъдат възложени в тежест на „Макроадванс“ АД – адвокатското възнаграждение да се определи под минималния размер за един иск. Счита, че дружеството с поведението си не е дало повод за завеждане на иска. Подчертава, че дружеството е признало иска и е възстановило претендираните суми в пълен размер в хода на процеса, което било доказателство за това, че не е дало повод за завеждане на иск. В случая не била отправена покана за изпълнение предварително, а плащането било извършено едновременно с признанието, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Позовава се на практика на СГС и на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като от постулата, че при иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД обезщетение за забава не се дължи, ако няма покана, извежда извод, че понеже не е отправена покана за главницата, то с извънпроцесуалното си поведение дружеството не било дало повод за завеждане на делото. Излага, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. цели всички лица да имат достъп до правна помощ, от което не следвало, че адвокатът ще извлече икономическа изгода. Противоречало на добрите нрави чрез договор за правна защита и съдействие да се търси икономическа облага.

Подчертава, че предвид признанието на иска, в случая процесът се 1 характеризира като кратък, без необходимостта от събиране на множество доказателства и осъществяване на процесуална защита в пълен обем. Моли съда да отчете критериите за определяне на адвокатското възнаграждение, изведени от практиката на СЕС, и ако се присъжда адвокатско възнаграждение, то да е в размер, по-малък от минималния.

В писмен отговор вх. № 7541/04.12.2025 г., подаден от адв. Л. Б. като пълномощник на Ц. П. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че в конкретния случай не може да намери приложение изключението на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с факта на сключване на договор с нищожни клаузи се поражда и правото на потребителя да заведе иск за установяване на тази нищожност, от което следва, че именно търговецътответник е станал причина за предявяване на иска. Моли съда да отчете всички процесуални действия, които е извършила, и да остави без уважение жалбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок (определението е връчено на 21.10.2025 г.), от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, което я прави процесуално допустима. По същество съдът я намира за неоснователна, като за да се произнесе, взе предвид следното: