Определение № 518 от 26.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Велико Търново, 26.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500384 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. И., чрез пълномощник – адвокат П. А., срещу Определение № 424/16.05.2023г., постановено по в.гр.дело № 186/2022г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което съдът е оставил без разглеждане въззивна жалба срещу Решение № 260127/17.09.2020г. по гр.дело № 3193/2019г. на Районен съд-Русе и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост на обжалвания акт, доколкото съдът следвало да реши въпроса за допустимостта на жалбата в подготвителното заседание по чл.267 ГПК и след събиране на доказателствата и приключване на устните състезания да постанови решение по същество на спора, респ. излага съображения и за неправилност на постановеното определение. Прави искане за отмяната му и връщане делото на постановилия го съд за продължаване на съдопроизводствените действия до постановяване на съдебен акт по същество на спора.

В законоустановения срок насрещната страна К. М. Ш., чрез пълномощник – адвокат В. Д., е подала отговор на частната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност. Намира, че като приобретател по прогласена за относително недействителна сделка частният жалбоподател не следва да участва като главна страна във втората фаза на делбеното производство – по извършване на съдебната делба, а в случая и като подпомагаща страна.

Съдът, като съобрази изложените в частната жалба доводи, становището на насрещната страна и материалите по делото, приема за установено следното:

1

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за неговото обжалване.

Поради това същата подлежи на разглеждане.

Производството по гр.дело № 3193/2013г. по описа на Районен съд-Русе е било образувано по искова молба на К. М. Ш. за съдебна делба на наследствени недвижими имоти срещу Н. С. И., като със същата е предявен инцидентен установителен иск срещу Н.

И. И. за прогласяване относителната недействителност спрямо ищцата на акта на разпореждане с наследственото имущество от страна на Н. С. И. в полза на Н. И. И., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 55, том 5, рег. № 10130, дело № 2787/27.10.1999г. по описа на нотариус Бойчо Костов, с район на действие РС-Разград.

С влязло в законна сила решение № 1759/28.10.2013г., постановено по делото, съдът е уважил предявения от ищцата срещу Н. И. И. инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, прогласявайки относителната недействителност на сделката и е допуснал извършването на съдебна делба между ищцата и ответницата Ислямова на описаните два недвижими имота при равни права.

С Решение № 260127/17.09.2020г., във фазата по извършване на съдебната делба, съдът е обявил за окончателен обявения на страните проект за разделителен протокол, с който допуснатите до делба имоти се обособяват в два самостоятелни обекта на собственост.

Производството по в.гр.д. № 186/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по въззивна жалба на Н. И. И. срещу първоистанционното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на Н. И. И. срещу посоченото решение поради нейната недопустимост – не е налице право на жалба поради липса на качеството на страна в производството по извършване на съдебната делба, и е прекратил производството по делото. Същото е валидно и допустимо.

Извършената от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на подадената срещу първоинстанционен съдебен акт жалба не е окончателна. Правомощията на съда да провери надлежното му сезиране като въззивна инстанция се разпростират по време на висящото въззивно производство до постановяване на въззивното решение /арг. и от чл.7 ал.1 ГПК, задължаващ съда служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните/. Тъй като с обжалвания акт съдът се е произнесъл по допустимостта на производството, то същият е постановил определение, а не решение.

В проведения исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, извършената от единия от сънаследниците сделка с наследственото имущество чрез продажбата му на трето за съсобствеността лице Н. И. И. е обявена за недействителна по чл. 76 о т ЗН по искане на сънаследника-ищец, който не е желаел в делбата да участва приобретателят по нея. Спорът по чл. 76 о т ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост и с добилото законна сила решение № 1759/28.10.2013г. на Районен съд-Русе със сила на присъдено нещо е разрешен спора между кои лица и за кои имоти ще се извърши 2 съдебната делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник. Ответникът И. не е страна по иска за допускане на делба, тъй като не е призован към наследяване наследник на общия наследодател или на първоначалната съделителка Н. С. И., а с оглед прогласяване на относителната недействителност на извършената от последната в негова полза сделка с наследственото имущество, не е страна и в производството по извършване на делбата, а последната съдът е постановил да бъде извършена между ищцата К. М. Ш. и прехвърлителката Н. С. И., респ. нейните наследници след смъртта й.

По изложените съображения, правото на въззивно обжалване на Решение № 260127/17.09.2020г. не принадлежи на частния жалбоподател, имащ качеството на трето за съсобствеността лице, на което един от наследниците на общия наследодател на страните е прехвърлил наследствените имоти, спрямо който е уважен иска по чл.76 от ЗН за прогласяване относителна недействителност на този акт на разпореждане.

Като е достигнал до същите изводи, Окръжен съд-Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Съгласно ТР № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 424/16.05.2023г., постановено по в.гр.дело № 186/2022г. по описа на Окръжен съд - Русе.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3