Определение № 3978 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3978 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261100607315 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен частен протест от Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 24.09.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 12641/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 106-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, изразяващи се в ограничаването на процесуалните права на подс. Г. И. С., изразяващи се в неясно обвинение.

В протеста се инвокират доводи за незаконосъобразност на протестираното определение, като се твърди за липса на противоречие относно фактическите твърдения, касателно времето на извършване на инкриминираното деяние от подс. С., изложени в обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт.

Моли се протестираното определение да бъде отменено.

Протестът е подаден в законоустановения срок от правнолегитимна страна, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

1

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

С оглед фактическата и правна казуистика на делото въззивният съд установи следното:

НОХД № 12641/2026г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав е образувано по внесен обвинителен акт на СРП срещу подсъдимия Г. И. С. за извършено престъпление по чл.346, ал. 1 от НК.

В проведеното на 24.09.2026г. по делото разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, предвидени в чл. 250, ал. 1 от НПК и чл. 251, ал. 1 от НПК, но прекратил съдебното производство на осн. чл.

249, ал. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като приел, че е налице противоречие в обвинителния акт относно времето на извършване на инкриминираното деяние, за което подс. С. е предаден на съд. Според първостепенният съд това противоречие е довело до допуснато в хода на досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на обвиняемия.

След самостоятелна преценка на съдържанието на обвинителния акт, извършена в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК, настоящият въззивен съдебен състав намира, че въпросният акт е очертал предмета на доказване по делото, като в него фактологично са описани извършените от подс. С. действия, с които е бил осъществен състава на престъплението по чл.346, ал. 1 от НК, т.е. коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе съдът след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт представител на държавното обвинение е изложил фактически твърдения, с които хронологично описва темпоралния период от време на извършване на инкриминираното деяние, включващ точния час на 04.05.2026г., в който св.Г.А. за последен път е видял паркирания от него лек автомобил марка “ВАЗ“, модел „21013“, с peг. № ****; времето , в което подс. С. е проникнал във въпросното превозно средство за да го отнеме противозаконно с намерение да го ползва (късно вечерта на 04.05.2026г.) , както и конкретния час на 05.05.2026г., в който св. А. установил липсата на превозното средство на мястото, където предишния ден го бил паркирал.

В заключителната част на обвинителния акт представителят на 2 държавното обвинение е поставил времевата рамка на инкриминираното деяние, а именно „за времето от около 21.30 часа на 04.05.2026г. до около 07.30 часа на 05.05.2026г.“.

При така изложените в обвинителния акт фактически дадености въззивният съд приема, че темпоралната рамка на обвинението за престъплението по чл.346, ал. 1 от НК ясно е очертана в обвинителния акт, като фактическите твърдения относно момента от време, в който подсъдимият С. е решил противозаконно да отнеме превозното средство, за да го ползва и е предприел съответните действия за това, попада в инкриминираната времева рамка на обвинението, посочена в заключителната част на обвинителния акт.

Дали инкриминираната деятелност е осъществена във въпросния времеви диапазон следва да намери отговор от съда при произнасяне по съществото на делото.

Многократно в съдебната си практика ВКС е изразявало становище, че п р и определяне рамките на обвинението не следва да се изисква от държавното обвинение в заключителната част на обвинителния акт пунктуално да се конкретизира точния час и минута на осъществяване на вмененото във вина на обвиняемия деяние (реш.№ 84 от 15.08.2013 г. по н. д.

№ 2054/2012 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС; реш № 703 от 27.01.2005 г. по н. д. № 373/2004 г., III Н. О. на ВКС и много др.).

Контролната съдебна инстанция, след като изследва изложените в обвинителния акт фактически дадености, с които се описват признаците на състава на престъплението по чл.346, ал. 1 от НК, за което подс. Г. И. С. е предаден на съд, приема, че не е налице неяснота нито относно конкретните действия, с които се твърди, че последният е осъществил инкриминираната деятелност, нито за времето на извършването й.

Предвид изложеното, въззивният съдебен състав приема, че в обвинителния акт коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе първостепенният съд след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК, поради което обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и съдопроизводствените действия по НОХД № 12641/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 106-ти състав да бъдат продължени.

Водим от горното и на осн. чл. 345, ал. 1 от НПК, СГС, НО, XVI-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.09.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 12641/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 106-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на 3 допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4