Решение № 6676 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6676 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100503184 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№23585/10.03.2025г. /неправилно озаглавена молба, в която е посочено, че се поддържат съображенията, изложени в жалба с вх.

№60174/30.06.2022г./, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, чрез юрисконсулт Е.А.Н. - длъжник по изпълнително дело №20228510401496 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 24.02.2025г. /обективирано в съобщение с изх.№10184/24.02.2025г./, с което е оставено без уважение възражение /неправилно озаглавено жалба/ вх. №60174/30.06.2022г. като се отказва да се намали размера на приети по делото разноски в частта за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, обективирани в постановление за разноски с изх. №32240/13.06.2022г., които са възложени в тежест на длъжника. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че по в изпълнителното дело липсват доказателства, че реално са заплатени претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в полза на адвокатско дружество „В. и Р.“, както следва: за образуване на делото в размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС, както и за процесуално представителство в размер на сумата от 1938 лв. с ДДС. Излага се още, че незаконосъобразна се явява и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 233.09 лв..

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „ИМПРЕС“ ЕООД, с ЕИК 104117607 /правоприемник на „АБМ –Проекти“ ЕООД, с ЕИК 121527359/, чрез адв.В.В., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че по изпълнителното дело са налице доказателства, че 1 уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е реално платено, както и че същото е уговорено в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., поради което не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Поддържа се, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя освен молбата за образуване на делото е извършил и други действия като е участвал в извършен опис от съдебния изпълнител на процесните рекламни съоръжения, както и е извършил и други процесуални действия след възобновяване на изпълнителното производство. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че досежно приетите за събиране в полза на взискателя разноски с постановление за разноски с изх.№32240/13.06.2022г. за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2178 лв. по делото се съдържат доказателства, че са реално сторени – приложен е от процесуален представител на взискателя банков документ, от който е видно, че са заплатени от взискателя, както и от друга страна следва да се вземе предвид, че размерът на адвокатското възнаграждение не надвишава предвидените минимални размери в чл.10, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба от длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да редуцира размера на приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20228510401496 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 13.06.2022г. по молба на „АБМ ПРОЕКТИ“ ЕООД, с ЕИК 121527359, чрез адв.Цв.Р. и В.В., срещу длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2022г., издаден по въз.гр.дело №2177/2021г. по описа на Апелативен съд-София.

На 13.06.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№32239, ведно с постановлението за разноски с изх.№32240, до длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

Постъпило е възражение /неправилно озаглавено жалба/ с вх.№60174/30.06.2022г. от длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу постановление за разноски с изх.

№32239/13.06.2022г., с което са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 2178 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 233.09 лв..

С разпореждане от 25.07.2022г. е спряно изпълнително дело №20228510401496 на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК.

С разпореждане от 09.12.2024г. е възобновено производството по изпълнително дело №20228510401496.

С постановление, обективирано в съобщение с изх.№10184/24.02.2025г., съдебният изпълнител във връзка с постъпило възражение /неправилно озаглавено жалба/ с вх.№60174/30.06.2022г. от длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу 2 постановление за разноски с изх. №32239/13.06.2022г. отказва да редуцира приети разноски в частта за адвокатско възнаграждение, обективирани в постановление за разноски с изх.№32240/13.06.2022г.. В срока за обжалване на постановление, обективирано в съобщение с изх. №10184/24.02.2025г., за отказ на съдебния изпълнител да редуцира приети разноски в частта за адвокатско възнаграждение е постъпила молба с вх.№23585/10.03.2025г. от длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, че поддържа съображенията в подадена жалба срещу постановлението за разноски.

При тези данни по изпълнителното дело настоящият съдебен състав счита, че по същество подадената от длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА молба с вх.

№23585/10.03.2025г. има характер на жалба срещу постановление, обективирано в съобщение с изх.№10184/24.02.2025г., за отказ на съдебния изпълнител да редуцира приети разноски в частта за адвокатско възнаграждение, обективирани в постановление за разноски с изх.№32240/13.06.2022г. и същата като подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство /в този смисъл определение №403 от 01.12.2008г. по гр.дело №1762/ 2008г. на ВКС, Г.К., V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

Отговорността на длъжника за разноските по изпълнението е уредена в чл.79 ГПК. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК, предвиждаща възможност при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, се намира в Част I „Общи правила“ на ГПК и е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.248 ГПК също е приложима в изпълнителното производство, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС, според които при възражение на длъжника или на някой от присъединените кредитори за прекомерност на разноски за възнаграждение на един адвокат, следва да се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. В случая изпълнителното производство е образувано по молба на „АБМ ПРОЕКТИ“ ЕООД, с ЕИК 121527359, чрез адв.Цв.Р. и В.В., срещу длъжника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, въз основа на 3 изпълнителен лист от 10.06.2022г., издаден по въз.гр.дело №2177/2021г. по описа на Апелативен съд-София. В молбата е направено искане за събиране на съдебно установената претенция, ведно с направени в производството по делото разноски, в това число и дължимо адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. На съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

От приложения към молбата за образуване на изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022г., сключен между „АБМ ПРОЕКТИ“ ЕООД и Адвокатско дружество „В. и Р.“, е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на сумата от 240 лв. с ДДС и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното производство в размер на сумата от 1938 лв. с ДДС. С допълнителна молба от 01.07.2022г. от адв.Цв.Р. и В.В. се прилага вносен документ – платежно нареждане за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е регламентиран в чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, и е предвиден в размер на 200 лв., а минималното възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие по изпълнителното дело се изчислява, съгласно чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2 Наредбата.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки тази практика и извършените от пълномощника на взискателя действия в изпълнителното производство - подаване на молба за образуването му, подаване на последващи молби, в които се правят искания, както и осъществено процесуално представителство на взискателя при извършен опис на движими вещи, съдът намира, че размерът на приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да се намали, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, от общ размер за образуване и водене на изпълнителното дело от сумата от 2178 лв. с ДДС /240 лв. + 1938 лв./ до общ размер на сумата от 1440.00 лв. с ДДС /240 лв. за образуване + 1200 лв. за процесуално представителството, защита и съдействие по изпълнителното дело/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление, обективирано в съобщение с изх.№10184/24.02.2025г., с което съдебният изпълнител отказва да редуцира приети разноски в частта за адвокатско възнаграждение, обективирани в постановление за разноски с изх.№32240/13.06.2022г., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в общ размер на 2178 лв. с ДДС, следва да бъде намалено до общ размер на сумата от 1440.00 лв. с ДДС.