Решение № 417 от 04.06.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Благоевград, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100631 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, със съдебен адрес: гр. *****, чрез адв. Д. М. Д. срещу Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес с.

*****.

Предявен е отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е собственик на 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград (заличен и разделен на три отделни имота в хода на процеса, а именно: 1. ПИ с идентификатор ***, представляващ Лозе, с площ 8 630 кв. м, при съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***; 2. ПИ с идентификатор ***, представляващ Лозе, с площ 1 330 кв. м, при съседи: ***, ***; 3. ПИ с идентификатор ***, представляващ Лозе, с площ 14 112 кв.м., при съседи:

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***), индивидуализирани в поправената искова молба (л. 75-л. 78 от делото.) Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

С определение от 20.07.2025г. по реда на чл. 140 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025г. от 15:30 часа.

В проведеното първо по делото открито съдебно заседание е констатирано, че ответникът претендира правото на собственост върху процесните имоти на основание придобиването им по давност заедно със съпругата му в режим на СИО, която съпруга Е. С. Н. към този момент не е била конституирана в процеса. В тази връзка исковата молба е била оставена без движение, като е указано на ищцата в едноседмичен срок да насочи иска си срещу това лице.

В указания срок ищцата е насочила иска си срещу горепосоченото лице.

Съгласно разпореждане от 08.12.2025г. е било постановено да бъде изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на новоконституираната ответница.

В срока по чл. 131 ГПК новоконституираната ответница Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес 1 с. ***** е депозирала отговор на исковата молба. Съдът е констатирал, че новата ответна страна Е. С. Н. е изразила същата позиция като първоначалния ответник Х. М. Н..

Ищцата твърди, че е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя – лозе, находящо се в землището на с. *****.

Излага, че в хода на процеса по заявление на ответника Х. Н. имот с идентификатор *** е бил заличен и е бил разделен на три, като от него били образувани три нови имота, а именно: 1. ПИ с идентификатор ***; 2. ПИ с идентификатор *** и 3. ПИ с идентификатор ***, индивидуализирани в поправената исков молба.

Поддържа, че е придобила правото на собственост върху сочените ид.ч. на основание наследствено правоприемство от баща й **** Н., бивш жител на **** починал на 17.03.1959г., като последният е имал още пет деца, подробно посочени в исковата молба.

Заявява, че с Решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, издадено от ПК-Благоевград на 06.02.2001г., влязло в сила на 16.03.2018г., било възстановено правото на собственост на наследниците на **** Н. на процесния, разделен в хода на процеса имот. Излага, че ответникът бил син на едно от децата на **** Н., а именно **** Н., но ответникът не бил наследник на **** Н.. Сочи, че през февруари 2025г. била узнала, че ответникът се бил снабдил с Констативен нотариален акт № 18 от 22.01.2025г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК от ****, по силата на който бил признат за едноличен собственик на имота на основание давностно владение. Навежда, че след постановяване на реституционното решение всички наследници на **** Н. си разпределили правото на ползване на процесния имот, представляващ лозе съгласно частите им по колена. Излага, че нейната част била обработвана от съпруга й, докато бил жив и от сина им ****в, който повече от 15 години се грижил и облагородявал частта им от процесното лозето. Оспорва ответникът да е придобил собствеността върху имота на заявеното в Констативния нотариален акт основание давностно владение, като в тази връзка излага подробни доводи.

Ответниците оспорват предявения иск с доводи, че били придобили имота (съответно след разделянето му – процесните три имота) заедно в режим на съпружеска имуществена общност. Не оспорват, че разделеният имот бил възстановен със соченото от ищцата Решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, издадено от ПК-Благоевград на 06.02.2001г. на наследниците на **** Н., бивш жител на **** починал на 17.03.1959г.

Оспорват всички останали фактически твърдения на ищцата. В тази връзка заявяват, че по подадено от бащата на първия ответник **** Н. заявление имотът бил възстановен, като при това възстановяване наследниците на **** Н. се били договорили, че процесният имот ще се предоставил и владеел на него като син на **** Н.. Поддържат, че от реституционното решение до настоящия момент владеели целия имот. Излагат, че ищцата не била владяла част от имота, представляващ лозе. Сочат, че всички останали наследници знаели, че имотът бил техен, като са били подписали предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, съгласно който ответникът Х. Н. е обещал да продаде на всеки един от тях идеална част от имота.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд, като ищцата е упражнила надлежно правото й на иск.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

В принципен порядък уважаването на разглежданите искове е детерминирано от кумулативната даденост на няколко предпоставки, свеждащи се до това ищцата да е собственик на претендираната идеална част от процесните имоти, въз основа на 2 релевирания придобивен способ. В настоящия казус ищцата следва да установи, че е собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от баща й **** Н., бивш жител на **** починал на 17.03.1959г., както и да обори легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 22.01.2025 г., издаден в полза на ответника Х. М. Н..

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата трябва да установи визираните по-горе предпоставки, а ответниците – при условията на насрещно непълно доказване възраженията си, че процесният имот (съответно три имота, след разделянето му в хода на процеса) бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от ответниците Х. и Е. Н. повече от 10 години, както и че ищцата се била дезинтересирала от собствеността й.

Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Няма спор между страните по делото, че: ищцата Ц. Н. Х. е един от наследниците на **** Н., бивш жител на **** починал на 17.03.1959г.; с Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, издадено от ПК- Благоевград на 06.02.2001г. било възстановено правото на собственост на наследниците на **** Н. на процесния, разделен на три в хода на процеса, имот.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че ответниците Х. и Е. Н. са съпрузи, като се намират в брачно правоотношение от 16.12.1990г.

От удостоверение за наследници на **** Н., с изх. № 09/10.02.2025г., издадено от с. *****, се установява, че ищцата Ц. Н. Х. е една от наследниците по закон на покойния й баща **** Н.. От същото това удостоверение за наследници се установява, че наследници по закон на **** Н. са и неговата съпруга ***** Н. (починала на ****г.) и останалите му пет деца – *****, **** Н. (баща на ответника Х. Н.), ******. Става ясно от удостоверението за наследници, че ****** е била починала на ****г. и е оставила за неин наследник дъщеря си ***** (внучка на **** Н.); **** е била починала на *****г. и е оставила за нейни наследници ***** (внук на **** Н., разпитан като свидетел по делото), ****** (внучка на **** Н.); ***** е била починала на *****г. като е оставила за нейни наследници ***** (внучка на **** Н., разпитана като свидетелка по делото), ***** (внуци на **** Н.), като наследник на ***** (правнук на **** Н.); ***** е била починала на *****г. и е оставила за нейни наследници **** (внуци на **** Н.).

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на **** Н. е в размер на по 1/6 ид. част за всяко едно от шестте му деца (*****, **** Н., *****, ***** и ищцата Ц. Н.

Х.). Съответно след смъртта на *****, *****, ***** техните по 1/6 ид.част се разделят между техните, изброени по-горе наследници по закон.

Става ясно по делото, че ответникът Х. М. Н. не е пряк наследник на **** Н., тъй като същият е негов внук (син на едно от децата му **** Н.).

В конкретния случай няма спор, че имотите, предмет на делото, представляват земеделски земи (лозя), като с влязло в сила на 16.03.2018г. Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, издадено от ПК-Благоевград на 06.02.2001г., е било възстановено правото на собственост на наследниците на **** Н. върху имота, впоследствие, в хода на процеса заличен и разделен на процесните три имота.

Предвид обстоятелството, че ищцовите претенции се базират именно на обсъжданото наследствено правоприемство, изходът от делото зависи от преценката на насрещните възражения на ответниците, че те са станали титуляри на процесните вещни права.

В тази връзка доводите на ответниците, насочени срещу основателността на предявените искове, са ориентирани към обосноваване на позицията, че ответниците Х. и Е. Н. са придобили спорните поземлени имоти въз основа на давностно владение, продължаващо повече от 10 години.

3

По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт ****, издаден по нот. дело № **** г. по описа на кантората на ****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград. С него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника Х. Н. за едноличен собственик на процесното лозе с идентификатор *** по КККР на **** на основание давностно владение. След сдобиването си с този констативен нотариален акт ответникът Х. Н. на 23.01.2025г. е депозирал заявление за нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър. Въз основа на това заявление се е направило вписване на ответника Х. Н. като собственик на процесното лозе, съответно заличаване на **** Н. като собственик, като са били изпратени уведомление на всички наследници на **** Н.. Ищцата е възразила срещу това изменение на кадастралния регистър, като в тази връзка е депозирала възражение на 10.02.2025г. до СГКК, в което е развила доводи, че не е било налице владение от ответника Х. Н. по отношение на общия наследствен имот.

Впоследствие по заявление от 26.07.2025г. в СГКК-Благоевград на ответника Х. Н.

(подадено от ответника след като е получил препис от исковата молба – 18.06.2025г.) е била изменена кадастралната карта, като от имот с идентификатор *** били образувани процесните три имота с идентификатори ***, ***, ***.

В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.