Протокол № 21 от 17.01.2023, Районен съд - Карлово

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. Карлово, 17.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска

Сложи за разглеждане докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100963 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:39 часа се явиха:

Ищецът М. К. З., редовно призован. Явява се лично и с адв. С. П.-К., упълномощена с исковата молба.

Ответникът Н. В. Я., редовно призован. Явява се лично и с адв. Л. Н., редовно упълномощена с отговора на исковата молба.

Д.С.П.К., редовно призовани. Явява се *** Н.К..

Адв. П.-К. – Да се даде ход на делото.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 146 от ГПК

СЪДЪТ докладва делото:

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Р.“ *** против Н. В. Я. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Ч.“ *** като моли съда да постанови решение, с което да определи бащата М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Р.“ *** да осъществява лични отношения с детето А. М. З. с ЕГН **********, родено от съвместното му съжителство с Н. В. Я. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Ч.“ ***, при режим: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 18:00 часа във вторник, с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и половината от времето на училищните ваканции и официалните празници; на Коледа - 24.,25. и 26.12. - всяка четна година; на 1

Нова година - 31.12. и 01.01. - всяка нечетна година; на Великден половината от обявените за неработни дни; на личните му празници - рожден ден и имен ден; на личните празници на детето - рожден ден и имен ден всяка нечетна година. Претендира деловодни разноски.

ПРЕПИС от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответника, като в срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който искът се признава по основание, оспорва се предложения режим на лични отношения между бащата и детето. Направено е искане съдът да определи лежим на лични отношения на бащата с детето.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, като моли съда да постанови решение, с което:

ДА ПРЕДОСТАВИ на Н. В. Я. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Ч.“ *** упражняването на родителските права върху малолетното дете А. М. З. с ЕГН **********, родено от съвместното й съжителство с М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул.

„Р.“ *** и да определи местоживеенето на детето при майката;

ДА ОСЪДИ М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Р.“ *** да заплаща на малолетното дете А. М. З. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. В. Я. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Ч.“ ***, месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от подаване на исковата молба – 07.10.2022 г. до настъпването на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане;

ДА ОСЪДИ М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Р.“ *** да заплати на малолетното дете А. М. З. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. В. Я. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Ч.“ ***, издръжка за минало време в размер на 300 (триста) лева месечно, считано от 22.01.2022 г. до подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане;

ДА ЗАМЕСТИ съгласието на бащата М. К. З. с ЕГН ********** от село Р., община К., област П., ул. „Р.“ ***, на основание чл.127а ал.2 във връзка с ал.1 от Семейния кодекс, и във връзка с чл.76 т.9 пр. ІІ-ро от ЗБЛД на малолетното дете А. М. З. с ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл.13 ал.2 т.2 от ЗБЛД - международен паспорт, ако такъв не е издаден , при изтичане на срока на валидност на вече издаден такъв или при друга възникнала необходимост от това, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата, както и същото да пътува придружено от своята майка Н. В. Я. с ЕГН **********, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, до всички страни в Е., в т.ч. В. и С.И., Р.Т., на екскурзии, почивки, гостувания, обучения, лечения и др. за определен период от време, а именно за срок от 5 години считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Претендира за разноските по делото.

ПРЕПИС от постъпилата насрещна искова молба и доказателства са изпратени на ответника по насрещния иск, като в срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковете частично се оспорват.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат твърденията на ищеца са 2 следните:

Ищецът твърди, че с ответницата били във фактическо съпружеско съжителство от 2013 г. до 22.01.2022 г., когато настъпила фактическата им раздяла. Имали едно дете - А. М. З., родено на 07.02.2015 г., ЕГН **********.

По време на съжителството отношенията помежду им били нормални.

Двамата полагали грижи за семейството си и заедно отглеждали и възпитавали детето си. Били подпомагани и от своите родители, с които то контактувало нормално и имало изградена близка връзка. Детето не било лишавано от нищо, което е полезно за неговото правилно емоционално, психическо, физическо и социално развитие. Съобразявали се с неговите възможности и стремежи, като оказвали нужната морална подкрепа и материална обезпеченост, грижейки се да получи добро образование и възпитание. И двамата имали изградена силна връзка с детето.

През месец септември 2021 г. ответницата заявила, че отива с нейна приятелка на море. Това създало напрежение между тях, тъй като неговото желание било да отидат семейно на почивка. Постепенно забелязал известна дистанцираност и отчужденост спрямо себе си. На 22.01.2022 г. ответницата заявила, че иска да се разделят, тъй като имала друг мъж в живота си, когото обичала и била бременна от него. Още същата вечер ищецът напуснал семейното жилище и се прибрал в дома на родителите си. Тъй като ответницата не подготвила детето за раздялата им, а то търсело отговори на редица, свързани с бащата и напускането му, ищецът първоначално му казал, че родителите му имат нужда от грижи. Впоследствие внимателно му обяснил, че с майка му имали известни противоречия и заради това най-добре да сме разделени, но че ще продължат двамата да го обичат и да се грижат за него, както било до момента.

Няколко дни след фактическата им раздяла с ответницата постигнали съгласие за споделено родителство, като детето да бъде един ден при нея, един ден при ищеца. Тъй като живеели в едно населено място и жилищата им били в близост, и в двете имало добри условия за неговото отглеждане и възпитание, и двамата се редували да го водят на училище, като му помагали в усвояването на учебния материал, така уредени отношенията им, свързани с детето, не създали сътресения, като то останало спокойно и се чувствало добре. В дните, когато ответникът и детето били заедно, ходили на разходки и екскурзии, посещавали музеи, учили заедно, детето карало колело, играело със свои приятели, общувало с неговите родители, към които било силно привързано. Къщата, в която живеел ищецът била на два етажа, като той ползвал самостоятелна стая на първия етаж, в която имало всички удобства за детето. Ползвали кабелна телевизия и интернет.

През месец април 2022 г. ответницата заживяла с другия мъж на семейни начала, което разстроило детето им. Тя обвинила ищеца, че настройва детето срещу тях, че го разпитва за техните отношения, и в края на месец юли променила решението си и забранила на детето да контактува с баща си, да ходи в дома му и да се среща с неговите близки. Ищецът не виждал детето си от 25.07.2022 г., тъй като ответницата и родителите й не го пускали. Детето се страхувало от майка си и спазвало нейните забрани. Дори по телефона ищецът не можел да си говори с него, тъй като ответницата не разрешавала. Само веднъж му написал съобщение, за да се информира дали е добре.

3

Тъй като с ответницата не живеем заедно и не можем да постигнем съгласие за контактите ми с детето, за мен е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за определяне на режим на лични отношения с него.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, на които се основават признанията и възраженията на ответника (и ищец по насрещния иск) са следните:

Ответницата признава следните факти: че с ищеца М. З. са били във фактическо съпружеско съжителство до месец януари 2022г., което продължило повече от осем години; че на 07.02.2015г. се родило детето им А.

М. З., който понастоящем живеел при нея.

Оспорва всички други обстоятелства, изложени в исковата молба.

Оспорва претенцията на ищеца да му бъде определен искания режим на лични отношения с детето, тъй като същият бил много разширен и не бил в интерес на детето. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на разноски.

Предлага съдът да определи следния режим на лични отношения на детето А. с баща му М. З.:

- първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 9:00ч. до 13:00ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година на Коледа от 10:00ч. на 24.12. до 17:00ч. на 25.12.; всяка четна година на Нова година - от 10:00ч. на 31.12. до 17:00ч. на 01.01.; На Великден - всяка година един ден от обявените за неработни дни; На рождения ден на детето - деня следващ рождения ден на детето, а именно 08.02. от 10:00ч. до 17:00ч.

Относно претенцията за постановяване на привременни мерки изразявам следното становище: моли съда да определи режим на лични отношения на детето А. с баща му М. З. всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 9:00ч. до 13:00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата.

Сочи, че с М. З. живели на семейни начала 8 години и 6 месеца, като фактическата им раздяла настъпила през месец януари 2022г. От съвместното си съжителство имали родено едно дете А. М. З., роден на 07.02.2015г.

Съвместно живели в дома на ответницата в село Р..

Преди две години с ищеца започнали да правят опити за забременяване с второ дете, въпреки че той постоянно натяквал, че още едно дете ще им създаде много трудности при отглеждането, понеже нямало кой да им помага.

Ответницата работела като стоматолог и финансовата издръжка на семейството винаги осигурявала тя, тъй като ищецът получавал минимално възнаграждение като кантонер в АПИ. По нейна инициатива започнали инвитро процедура в частна клиника „Щ.“ гр. С., тъй като по естествен път не се получавало. Ответницата била двигателя за ин-витро процедурите и само тя ги финансирала, а ищецът показвал явно нежелание да се подлага на процедурите и си намирал поводи да не ходи. Накрая заявил, че не желае да продължават, което довело до разрив в отношенията им.

В исковата молба ищецът посочил, че през месец септември 2021г. пожелала да отида с приятелка на море, а не с него, но същият не посочил, че всяка година ходили семейно на почивки и екскурзии повече от 10 пъти годишно, които финансирала само тя.

Работата й като стоматолог я поглъщала на сто процента - работела без 4 паузи от 8:00ч. до 17:00ч., а ищецът се прибирал в ранния следобед, скитал из село Р. безцелно, хранел се на обяд с приготвена от майка му храна, а вечер от родителите на ответницата. За детето купувал нездравословни храни сладки, захарни продукти, чипсове и др., заради което имали неспирни конфликти.

Ищецът получавал минимални доходи и ответницата многократно настоявала да се заеме с и друга работа, за да осигурява допълнителен доход за семейството, но той отказвал, тъй като за него било по-лесно да лежи на дивана и да преглежда Ф.. Ищецът не се включвал в отглеждането и възпитанието на детето, нито за поддръжката за домакинството им. Не купувал дрехи, обувки, играчки, помагала на детето, а го глезел с изброените нездравословни лакомства. Двамата имали постоянни конфликти относно храненето на А.. Ответницата се превърнала в „лошата“ майка, а той в „добрия“ татко, тъй като той никога не правел на детето забележки, нито го карал да свърши нещо задължително - като да се изкъпе, да си измие зъбите, да си напише домашните, да си прочете уроците, да си оправи леглото и т. н.