Разпореждане № 4727 от 22.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4727 гр. Благоевград, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101990 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК: 207473982, седалище и адрес на управление гр. С*** срещу длъжника В. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.

С***, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените в производството разноски.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с изрично Разпореждане № 4549/16.07.2026 година е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпореждането, а именно да представи договора за цесия, въз основа на които обосновава активната си процесуална легитмация, респ. уведомяването на длъжника за цедиране на вземането. На заявителя е указано, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде отхвърлено.

Съобщението за оставяне на заявлението без движение е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 21.07.2026 година, като от заявителят е постъпила молба с вх. № 18336/21.07.2026 година, в която е посочил, че няма да изпълни дадените от съда указания за представяне на доказателства относно уведомяването на длъжника за извършена цесия, тъй като счита, че същите са незаконосъобразни.

1

Съдът след като се запозна с депозираното заявление, молбата на заявителя с вх. № 18336/21.07.2026 година, намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с Разпореждане № 4549/16.07.2026 г., по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

Съдът намира, че са налице основанията за отхвърляне на заявлението, тъй като цесионерът не е приложил сключен договор за цесия и приложение № 1 към него, с което да установи материалноправната си легитимация.

Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК- да съдържа всички необходими данни, с оглед на посоченото в заявлението правопораждащо основание, както и да се установява изискуемостта му.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение се основава от заявителя въз основа на сключен договор за заем с длъжник, който има качеството на потребител, то според ЗПК и на основание, чл.7 ал.3 ГПК чл.

411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК съдът служебно е задължен да следи за наличието на равноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от заявителя, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, (какъвто е настоящия), на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има това прехвърляне действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая договорът за цесия не е представен със заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, в аспекта на проверката за валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има 2 твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.

За активната легитимация на страните съдът също следи служебно, независимо от вида на производството, включително и заповедното такова, доколкото освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява за защита чужди права пред съд – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. След като в случая заявителят претендира вземане на друг кредитор, което твърди че е придобил чрез цесия, то заявителят следва наред с потребителския договор следва да представи и договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане.

Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, като този извод следва от задължителните указанията по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. След постановяване на това ТР е последвало и изменение на чл. 410 ал. 3 от ГПК/с ДВ бр. 100/2019г./ в горния смисъл, касаещ и заявлението по реда на чл.410 ГПК. В подобна насока е и Определение №50079/20.02.2023 г. по гр. д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС. Представянето на договора за цесия не само установява елементи от правопоржадащото основание и в тази връзка има отношение към установяване на заявеното спорно право по същество, но в случаите на подаване на искането за защита /независимо то вида и формата й – искова, заповедна или др./ на това право от цесионер представянето на доказателства за цедирането на вземането има отношение и към установяване факта на настъпване на частното правоприемство, а той от своя страна до установяване на процесуалната легитимация и правния интерес на заявителя да предяви правата си пред съд. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. Непредставянето на посочените от съда писмени доказателства, които определят заявителя като надлежна страна в производството пред заповедния съд, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

3

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, т.е. той не доказва активната си процесуална легитимация, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло /в тази насока е и Определение № 45/12.01.2026г. по в.ч.гр.д. № 1362/2025г. по описа на ОС-Благоевград, Определение № 747/04.07.2024 година, постановено по в.ч.грд № 665/2024 година по описа на ОС Благоевград,както и Определение № 2707 от 8.10.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2487/2024 г., Определение № 837 от 24.10.2024 г. на ОС - Л*** по в. ч. гр. д. № 595/2024 г., Определение № 3290 от 25.11.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2817/2024 г./.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено изцяло, като с оглед изхода на делото не са налице и предпоставките за присъждане разноски на заявителя по заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от заявителя „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК: 207473982, седалище и адрес на управление гр. С*** срещу длъжника В. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С***, за посочените в заявлението суми.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл. 50, ал.

5 ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4