Решение № 6752 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6752 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100502795 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР срещу решение № 20083191/14.03.2023г., постановено по гр. д. № 3844/2020г. на СРС, 123 с-в.

С обжалваното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на А. Б. сума в размер на 9908 лв. гратификация по чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗДСл, мораторна лихва за забава в размер на 701 лв., както и лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1050 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса в полза на СРС в размер на 424.36 лв.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Излагат доводи, че за ищцата има прекъсване на трудовия стаж, поради което следва да й се изплати обезщетение в хипотезата на чл. 106, ал. 3, изр. 2 – две брутни трудови възнаграждения. Поддържат, че на Б. вече е било изплатено обезщетение по чл. 234 ЗМВР в размер на 5 брутни заплати при прекратяване на служебното й правоотношение през 2015г. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че хипотезата на чл. 106, ал. 3, изр. 2 от ЗДСл е неотносима към настоящия случай.

Не оспорва, че е получила обезщетение по чл. 234 ЗМВР, но счита, че то е платено по друго правоотношение. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Във връзка с наведените в жалбата доводи за неправилност на решението, настоящият съдебен състав намира следното.

С исковата молба ищцата, въззиваем в настоящето производство, е претендирала заплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 50 на сто от месечната основна заплата, поради прослужени повече от десет години като държавен служител, поради придобиване право на пенсия.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1 от Закона за държавния служител, когато служебното правоотношение бъде прекратено, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.

Еднозначно на уреденото в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда обезщетение, обезщетението по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл най-общо казано се дължи заради това, че след определени години работа като държавен служител, дадено лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и правоотношението с органа по назначаването се прекратява именно поради придобиването на право на пенсия.

2

Съгласно чл. 106, ал. 3, изр. 3-то от ЗДСл, това обезщетение се дължи само веднъж, като смисълът на предвиждането се основава на благодарствения характер на обезщетението и на това, че веднъж изплатено, то обхваща съответните години полаган труд, които не могат повторно да бъдат гратифицирани.

Ето защо и предпоставките, с които законът свързва възникването на правото на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл са следните: служебното правоотношение да е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл или едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие; прекратяването да се е осъществило след като държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. да не е било изплащано досега.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1-во от ЗДСл свързва размера на обезщетението само с броя прослужени години като държавен служител /"за всяка прослужена година като държавен служител"/, без да предвижда нито последователност на стажа, нито придобиването му в една и съща администрация. Ето защо и независимо дали стажът е натрупан с или без прекъсване, релевантен при изплащане на обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр. 1-во от ЗДСл е единствено общо прослуженият стаж като държавен служител, изчисляван в години.

Видно от приетата като доказателство по делото на СРС заповед № 8121К1201/28.01.2019г. на Министъра на МВР, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 17.02.2019г., поради подадена молба от А. Б. на 17.01.2019г. Установява се от вписването в представената служебна книжка № 48/21.05.2018г. /л. 9 от делото на СРС/, че правоотношението с Б. е прекратено на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване, а служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. Не се спори, че подадената молба е във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Установява се от представените служебни книжки, че ищцата, сега въззиваем, е полагала труд като държавен служител, както следва: от 01.06.2000г. до 15.02.2001г. или 8 месеца и 4 дни; от 06.08.2001г. до 28.12.2009г. - 8 години, 4 месеца и 22 дни и за 01.12.2015г. до 17.02.2019г. - 3 години, 2 месеца и 16 дни. Макар, че е полагала труд при различни работодатели, същата е била държавен служител, като общият стаж възлиза над 12 години.

Стажът от длъжността по служебно правоотношение е дефиниран в чл. 115 ЗДС като време, през което държавният служител е работил на държавна служба, доколко не е предвидено друго. За всеки от посочените по – горе периоди, въззиваемата е полагала труд като държавен служител.

3

При така събраните доказателства, правилни са изводите на СРС, че се дължи обезщетение на основание чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл, тъй като в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Не може да бъде приложено изр. 2 на същата разпоредба, както твърди работодателят - ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил по-малко от 10 години 2 месечни основни заплати, но само, когато това е по-благоприятно за него.

Не се спори, че основната заплата на Б. е била в размер на 2477 лв. Правилно СРС е определил размера на дължимото обезщетение по този текст на закона, като е приспаднал платените вече две заплати.

Едва във въззивното производство жалбоподателят излага твърдения, че на ищцата е било заплатено обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР, при прекратяване на трудовото й правоотношение на 20.10.2015г., поради достигане на пределна възраст, съгласно която разпоредба при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Посочва се, че изплатеното обезщетение е в размер на пет работни заплати.

Същевременно, установява се от представената служебна бележка – л. 27 от настоящето дело, че посоченият период, за който е изплатено обезщетението е 01.04.2011г. до 19.10.2015г. и е по чл. 234 ЗМВР. Чл. 106, ал. 3 ЗДСл урежда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител.

Чл. 234 ЗМВР урежда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на служителите по ЗМВР. Това обезщетение е специално и се отнася само за служителите по този закон. При прекратяване на служебно правоотношение се прилага законът, в зависимост от това в какво правоотношение се е намирало лицето към момента на прекратяване.

В случая заплатеното обезщетение по чл. 234 ЗМВР е по друго правоотношение, което не е предмет на настоящето производство и е за периода 01.04.2011г. до 19.10.2015г., докато е полагал труд като служител по ЗМВР.

Претендираното по настоящето дело обезщетение е за посочените по – горе – периоди от 01.06.2000г. до 15.02.2001г.; 06.08.2001г. до 28.12.2009г. и 01.12.2015г. до 17.02.2019г. – или общо над 12 години стаж, положен като държавен служител, за който период не й било изплащано обезщетение при придобиване право на пенсия.

Въззивният съд намира, че при извършеното със заповед № 8121К1201/28.01.2019г. прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за 4 ищцата, въззиваем в настоящето производство, е възникнало правото да получи обезщетение не само за прослуженото време по служебното правоотношение за периода 01.12.2015г. до 17.02.2019г., а за общото прослужено време като държавен служител.

Поради основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск за мораторна лихва.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.

По направените във въззивната инстанция разноски:

С оглед изхода по настоящето дело, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 1150 лв. за адвокатско възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20083191/14.03.2023г., постановено по гр. д. № 3844/2020г. на СРС, 123 с-в.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр. София, ул.“Пиротска“ № 171А да заплати на А. Г. Б., ЕГН **********, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1150 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл.

280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5