Решение № 396 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501259 по описа за 2025 година

С решение № 53 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 122/2023 г., ОС Благоевград, ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Кей Пи Консултинг“ ЕООД, представлявано от К. К. П., сумата 21 275, 92 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи средната пазарна стойност на пропуснатата годишна печалба за „Кей Пи Консултинг" ЕООД за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., вследствие на противоправни действия и бездействия от страна на органите на Прокуратурата на РБ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска пред съда (02.02.2023 г.), до окончателното изплащане на дължимото, като искът е отхвърлен до претендирания размер от 26 597,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е депозирана въззивна жалба от ищеца „Кей Пи Консултинг“ ЕООД. Счита, че вещото лице е приело, че декларираната печалба за 2014 г. обхваща цялата година, а не само времето до 7.07.2014 г. Ако бъде отчетена тази особеност твърди, че искът ще бъде уважен за сумата от 26 597,92 лв. Подчертава по същество, че с изземването на мобилните устройства, настолни и преносими компютри, 1 хартиени носители на информация, дружеството било напълно лишено от достъп до базата данни с клиенти и контакт с тях, което осуетило бизнеса му.

Изтъква, че с определение от 18.07.2016 г. по НЧХД № 1906/16 г., СПНС, отказите да се върнат вещите са приети за бланкетни и е разпоредено връщане на същите. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло, като се присъдят разноски.

Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е постъпила жалба от ответника Прокуратурата на РБ. Подчертава, че искът е погасен по давност, като счита, че същата тече от предаване обратно на иззетите вещи с постановления от 16.09.2014 г., 16.08.2016 г., м.01.2017 г., (с изготвен протокол за предаване от 1.02.2017 г.), 1.02.2018 г. Отделно сочи, че по отношение на вещите, върнати след прекратяване на наказателното производство не е доказано, че е налице причинна връзка между това и пропуснатите ползи.

Изтъква още, че няма яснота кои вещи са били собственост на ищеца и кои на друго дружество („МТ Травъл“ ЕООД). Счита, че наказателният съд е упражнил ефективен контрол върху извършеното претърсване и изземване и извън правомощията на гражданския съд е да преценя наличието на противоправност на тези действия на прокуратурата. Счита, че извършените от прокуратурата действия в хода на наказателното производство са законосъобразни. Подчертава, че решението не е съобразено с ТР № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/21 г. и не е доказан източникът на осуетения доход и възможността за сигурно увеличение на имуществото. Сочи, че не е установена причинно-следствената връзка. Моли да се отмени решението в обжалвана част и да се отхвърли иска.

В писмени отговори страните взаимно оспорват въззивните си жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът „Кей Пи Консултинг“ ЕООД, с управител и собственик К. К. П., твърди, че развивал дейност по предоставяне на консултантски услуги и осъществяване на контакти между работодатели от САЩ и студенти от България и чужбина. Дружества с участието на К. П. със сходна дейност били 2

„Май Травъл“ ООД и „МТ Травъл“ ЕООД. На 07.07.2014 г. в дома на П. и в офиса, който бил ползван, било извършено претърсване и изземване от страна на ДАНС и ОП-Благоевград, като били иззети всички мобилни устройства, настолни и преносими компютри, хартиени носители, съхраняващи информацията за клиентите и партньорите на фирмата ищец и на "МТ Травъл" ЕООД. Твърди, че с тези действия се възпрепятствала дейността на ищеца, който многократно отправял искания за връщане на иззетите материали. Подчертава, че достъпът до клиентската база данни бил преустановен, не можел да установи контакт с международните партньори на фирмата по телефон или електронен път (служебната електронна поща с домейн @mttravel.bg била достъпна само от преносимия компютър на представляващия дружеството или настолния офис компютър, които заедно с мобилните телефони били иззети от ДАНС). Това наложило прекратяване на дейността на дружеството, а вещите били върнати след повече от 4 години с определение от 18.07.2016 г. на Специализирания съд, с което е отменен отказ на прокуратурата. Претендира обезщетение от 26 597, 92 лв., представляващи средната стойност на пропуснатата годишна печалба, за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (подадена по пощата на 31.01.2023 г. и входирана в съда на 2.02.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че е недопустим и неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор, че на 7.07.2014 г. е извършено претърсване и изземване на вещи от ищцовото дружество във връзка с образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК (против паричната и кредитната система). Няма спор, че от К. П. са иззети лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, USB флаш, таблет Хуанет, намиращи се на ул. Мир в гр. Благоевград (седалище на дружеството ищец до 29.09.2014 г.). От ул. Славянска № 104 в гр. Благоевград (седалище на друго дружеството), от П. П. са иззети Компютър НР, договор с 3

„УниКредит Булбанк“ АД, 32 чекови отрязъка, апостил. Не се спори, че на 16.09.2014 г. са върнати мобилните телефони на К. и П. П., но е отказано връщане на компютри, таблети, флаш-памет и документи. На 27.10.2015 г. прокурор от СП (където делото е прехвърлено) отново е отказал връщането с мотива, че иззетите вещи са веществени доказателства и са обект на назначени технически експертизи, които не са изготвени. Последвал е отказ на 27.05.2016 г., поради необходимостта от извършване на анализ на техническата експертиза на иззетите компютри, таблети и флаш-памети. С постановление на СНС от 18.07.2016 г. (л. 101 от том 25 на следственото дело) е отменен отказа на прокуратурата като бланкетен и незаконосъобразен и е постановено връщане на вещите на двамата П., а именно лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, U S B флаш, таблет Хуанет, Компютър НР. С постановление от 03.01.2017 г. (л. 71 том 25) отново е отказано връщането на същия компютър (на П. П.) и документи - поради очакване на отговор по следствена поръчка, адресирана до САЩ. Разпоредено е връщане на договори за заем и печат на дружеството "Кей Пи консултинг" ЕООД. На 27.07.2017 г.

(л. 138) К. П. отново е поискал да бъдат върнати иззетите класьори, като едва на 28.02.2018 г. това е сторено по отношение на 2 бр. класьори с документи, иззети от офис на дружеството "МТ Травел" ЕООД. С постановление от 01.02.2018 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказване на обвинението.

Приета е ССчЕ.

По делото е изслушана СТЕ, със специалист по компютърни науки, служебно допусната от въззивния съд. От същата е видно, че домейн mttravel.bg е регистриран на 17.09.2012 г., в полза на „интернет Корпорейтед Нетуъркс“ ЕООД, регистрирано в София, като на 26.10.2015 г. регистрацията е прекратена поради неплащане. Понастоящем соченото дружество е несъществуващо, като според експерта тя е запазила домейна на свое име, но реалния собственик е неизвестен. От СТЕ е видно, че за да е налична електронна поща е необходимо да има демойн и хостинг (на който да има наличие на софтуерно приложение, наречено „мейл сървър“). При правилно конфигуриран и работещ мейл сървър е възможен достъп до електронна поща от всяко устройство с интернет връзка. Изяснено е, че при имейл протокол Post Office Protocol „свалянето“ на съобщението и запазването му на компютъра на потребителя не значи задължително изтрИ.е от писмата в самия 4 сървър, което е поставено в зависимост от съответна настройка. Посочено е, че може да бъде зададена опция „остави копие на съобщенията на сървъра“, като може да се посочи и за колко време те да се съхраняват. Освен това е отразено, че ако определена адресна книга с клиенти е създадена в „уебмейл среда“, тя може да е достъпна от всяко устройство, но ако е в „мейл клиент програма“, тя е достъпна само на устройството, на което е тази програма. И при двете опци адресните книги могат да бъдат експортирани. В случая обаче липсват данни кой вариант е бил наличен. Според експрета съобщенията в имейла могат да не се изтриват автоматично, но при зададена опция това може да стане в определен период или след изтрИ.ето им от „кошчето“. В о.з. при разпит е посочен, че е възможно и след изземването на процесните вещи от прокуратурата да се осъществи достъп до електронната поща и сайта на ищцовото дружество през други аналогични устройства.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД и с него ищецът се домогва да получи обезщетение за вредите, които е претърпял като трето л и ц е , засегнато от извършване на процесуално-следствени действия, провеждани с цел установяване на престъпна дейност от друг субект.

Ищцовото дружество твърди, че поради изземване на компютърни устройства, мобилни устройства и книжа от ОП Благоевград и ДАНС, развИ.ата от него дейност е претърпяла загуби, претендирани в настоящият процес като пропуснати ползи.

Настоящият състав приема, че исковата претенция е погасена по давност, по следните съображения:

Както се посочи, ищецът твърди, че от неправомерни действия на прокуратурата (под чието ръководство са иззети вещи на дружеството) са претърпени вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба, тъй като дейността на дружеството била преустановена. В процесния случай се установява, че е започнато наказателно производство за установяване извършването на престъпление по чл. 246, ал. 3 НК. Тъй като от ищцовото дружество чрез поредица отделяния са учредени други юридически лица, проверките по наказателното дело са обхванали техника и книжа, собственост и на тези правни субекти. Според цитирания по-горе текст от НК, на 5 наказание подлежи физическо лице, което изготвя, приема, придобива, пази или укрива, пренесе през границата на страната, прехвърли, превозва, разпространява или предоставя предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни, както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2. Иззетите вещи мобилните телефони на К. и П. П., компютри, таблети, флаш-памет и класьори с документи, очевидно попадат в категорията на посочените в наказателния закон предмети, които могат да съхраняват информация относно изготвяне на парични знаци или платежни инструменти. Тяхното задържане до отпадане на необходимостта от тяхното ползване е правомерно. В случая следва да се държи сметка, че се касае до вещи, които не са на разследваното лице, както и че не се касае до такива, които се намират под специален режим на съхранение и контрол (напр. оръжия, наркотични вещества и пр.).

Процесният казус следва да бъде разглеждан и в светлината на защитимите от закона интереси – от една страна на лицето, което е обект на наказателно преследване, и лице, което следва да търпи държавната репресия в своята правна сфера, само и доколкото това е необходимо за да се установи престъпна дейност. Както е посочено от ВКС (решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС) „при разследването на престъпление се конкурират два легитимни интереса: този на обществото - да бъде разкрито престъплението и наказан деецът, от една страна, и този на частните лица - да бъдат зачитани техните права при осъществяването на процесуалните действия, които ги засягат.“. Процесното изземване на вещите и тяхното задържане във времето е прието за незаконосъобразно с акт на съда на 18.07.2016 г., когато е счетено, че отказът на прокуратурата да върне иззетите предмети, е бланкетен и неправомерен и същият е отменен и заместен с разпореждане на съда за връщане на вещите. От този момент насетне, елементът противоправност е обективиран и установен, т.е. фактическият състав за отговорността на ответника (деяние, противоправност, предполагаемост на вина, твърдени вреди като резултат от поведението) е бил налице. От този момент за ищцовото дружество е възникнала възможността да претендира обезщетение. Предявяването на иска след почти 6 години и половин – на 2.02.2023 г. очевидно е в разрез с правилото за погасителна 56 годишна давност. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.