Акт от 13.11.2018, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№

711/13.11.2018г., гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Ангелина Латунова.....…………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 1040 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление град Х...., представлявано от Т.М. – управител, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 35/14.07.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с който на дружеството е установено по основание и размер следното задължение, като дължима такса за водовземане по разрешително № 31510304/19.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., както следва: за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. главница 58 174,58 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 13 590,99 лева.

В жалбата се твърди, че така издаденият АУПДВ бил изцяло материално и процесуално незаконосъобразен, пряко противоречал на целта на закона и бил следствие на превратно упражняване на власт. От една страна, при издаване на обжалвания АУПДВ административният орган допуснал груби и съществени нарушения на административнопроцесуалните и процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ, които нарушения представлявали самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на административния акт, като най-лекото от тях било, че административният орган не изяснил, в съответните изискуеми от закона степен и обем, фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения административен акт.

Съответно тези нарушения довели и до формирането на незаконосъобразния извод в обжалвания административен акт, че дружеството, негов адресат, има посочените като установени в същия акт задължения. Навеждат се и доводи, че при издаване на обжалвания административен акт било налице неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сочи се, че дружеството не можело да бъде длъжник и съответно не дължало посочените като установени с оспорения административен акт парични задължения изцяло. Противно на посоченото в оспорения АУПДВ се твърди, че липсвало законово регламентирано материалноправно основание за възникване в тежест на дружеството на „установените“ с него задължения. Излагат се и съображения за издаването на акта в противоречие с целта на закона и превратно упражняване на власт. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, в представено по делото чрез процесуален представител писмено становище сочи, че жалбата е неоснователна.

Административен съд –

Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510304 от 19.08.2011 г. от Директор на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, по силата на което има правото за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения 3 броя тръбни кладенеца-ТК1, ТК2 и ТК 3, с цел на водовземането- питейно-битови цели, с разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води – за питейно-битови цели до 1 415 966,4 куб.м./годишно, с обект на водоснабдяване: питейно-битово водоснабдяване на гр. Хасково, Община Хасково, Област Хасково, при параметри на разрешеното водовземане, задължение за заплащане на такса за водовземане, подробно изложени в посоченото разрешително. Посочен е и срок на действие на разрешителното: Начален срок: 19.08.2011г., Краен срок: 19.08.2021г.

При извършена проверка по документи на 31.05.2017 г., констатациите от която са изложени в Констативен протокол № 156 от 31.05.2017 г., е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 7 073,22 лв.; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013т. в размер на 14 474,84 лв.; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 8 619,28 лв.; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 12 736,24 лв. и за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. в размер на 15 271,00 лв.

По делото са представени декларации по чл.194б от ЗВ от управителя на дружеството-жалбоподател за извършеното водовземане през процесните периоди.

С писмо изх. №

ПО-02-171/01.06.2017 г. на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, Констативен протокол № 156/31.05.2017 г. е връчен на

„ВиК“ ЕООД, гр.Хасково. Дружеството е поканено да заплати доброволно сума, за периода 01.01.2012 г.-31.12.2016 г., в размер на 58 174,58 лв., към която да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. Писмото е получено на 05.06.2017г., видно от приложеното известие за доставяне.

От „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Х. е депозирано Възражение вх. № ПО-02-171; 172; 174;

175; 176 от 12.06.2017 г. в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, против писмени покани № ПО-02-171/01.06.2017 г.; № ПО-02-172/01.06.2017 г.; № ПО-02-174/02.06.2017 г.; № ПО-02-175/02.06.2017 г. и № ПО-02-176/02.06.2017 г., до Министъра на околната среда и водите. С Решение № 93/17.07.2017 г. на Министър на околната среда и водите жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по обжалване на Покани за доброволно изпълнение изх.

№ПО-02-171/01.06.2017г., изх. №ПО-02-172/01.06.2017г., изх.

№ПО-02-174/02.06.2017г., изх. №ПО-02-175/02.06.2017г. и изх.

№ПО-02-176/02.06.2017г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

С обжалваният административен акт са определени следните публични задължения: за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. главница в размер на 7 073,22 лв. и лихва от 01.04.2013 г. до 14.07.2017 г. в размер на 3 083,18 лв.; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013т. главница в размер на 14 474,84 лв. и лихва от 01.04.2014 г. до 14.07.2017 г. – 4 838,63 лв.; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. главница в размер на 8 619,28 лв. и лихва за периода от 01.04.2015 г. до 14.07.2017 г. – 2 005,37 лв.; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. главница в размер на 12 736,24 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 666,11 лв. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. главница в размер на 15 271,00 лв. и лихва от 01.04.2016 г. до 14.07.2017 г. в размер на 1 997,70 лв. Актът е мотивиран с текстовете на чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр. с чл.194, ал.1, т.1, б.“б“, във вр. с чл.194, ал.2 от ЗВ, във вр. с чл.166 от ДОПК, чл.1, т.1, б.“б“, чл.3, ал.1, чл.6,ал.1, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177 от 24.06.2011г., обн. ДВ, бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ, бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г. (отм. с ПМС №383/29.12.2016г.).

Акт за установяване на публично държавно вземане №35/14.07.2017г. е изпратен на „ВиК“ ЕООД гр. Хасково с писмо изх. №ПО-02-171/14.07.2017г. и е получен на 19.07.2017г., видно от приложеното известие за доставяне.

Жалбата е подадена на

31.07.2017г., чрез Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив.

По делото беше назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, заключението по която е прието без възражения от страните. Видно от представеното от вещите лица заключение, експертизата не е установила разминавания или грешки при определяне на водните количества при съставяне на АУПДВ №35. Също така експертизата не е установила разминавания или грешки при определяне на таксите при съставяне на АУПДВ № 35 от 14.07.2017г. В заключението е посочено, че дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177 от 24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., в сила от 01.01.2012г.

В заключението е посочено, че общият размер на задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково за такси на годишна база за разрешеното право да водовзема от подземни води, съгласно разрешително №31510304/19.08.2011г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. е 58 174.58 лв. Общият размер на платените суми за такси водовземане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково по разрешително №31510304/19.08.2011г. през 2016г. е 42 903.00 лв., видно от хронологичен опис при проверка в счетоводството на жалбоподателя. Неплатеният остатък към 14.07.2017г. е в размер на 15 271.58 лв. Експертизата е предложила варианти на дължимата законна лихва върху задълженията на „ВиК“ ЕООД, като е посочила начална и крайна дата.

В съдебно заседание вещите лица правят допълнително пояснения във връзка с представеното заключение.

От така приетото за установено съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, което налага изводът, че оспорването е в рамките на изискуемия 14-дневен срок. Жалбата е от легитимирана страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на правомощията си по чл. 168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 170 от АПК, Съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспореният АУПДВ № 35/14.07.2017 г. е издаден от компетентен орган, поради което е валиден. Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т.1, б. "б" от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване.

Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по съставяне на акта, за което е получил уведомление. С него му е дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е издаден въз основа на съставен констативен протокол № Пз-156/31.05.2017 г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от Закона за водите и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията. В съдебно заседание констативният протокол е оспорен от жалбоподателя в частта на дата на издаване и подписи на лицата извършили и присъствали при проверката, като е открито производство по оспорване на осн. Чл.192 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. В тази връзка е изискан и представен от ответника извадка от регистъра за контролната дейност. В писмо изх.№ от 04.05.2018г. ответникът сочи, че констатациите от извършената в оспорения констативен протокол от 31.05.2017г. проверка са направени на база налични документи в системата на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.