Решение № 536 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100103972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Държавата, чрез Министъра на енергетиката, искове, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗПБ, чл.

92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ищеца на задължения на ответника И. Т. Д. по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Чешмата“, разположено в землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, община Ивайловград, област Хасково:

-28464,80 лв. – дължими концесионни плащания за периода 31,07,2015г. до 07,12,2017г. /уточнение по молба вх.№93589/16,10,2023год./, ведно със законната лихва от 18,12,2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

-77078,39лв., неустойки, начислени на основание 35, ал. 1 и ал. 3 от договора за периода от 31,07,2015г. до 07,12,2017г. за неизпълнение на задължения по чл. 9, ал. 2, т. 5, 8, 13, 14, 15 и чл. 25, ал. 3 от договора;

-8919,89лв. – дължими договорни лихви за забава на основание чл. 34, ал. 1 от договора, начислени за периода 31,07,2015г. до 30,11,2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24,01,2020 г. по ч.гр.д. № 73863/2019 г. на СРС, 162 състав.

Релевират се доводи, че с Решение № 722 от 27,11,2011 г. Министерският съвет на Република България предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) -скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от 1 находище „Чешмата“, разположено в землищата на с. Черни рид и с. Кобилино, община Ивайловград, област Хасково, като за концесионер е определен ЕТ „О.С. - 77 - Е.Г. - И. Д.“, гр. София - титуляр на Удостоверение за тьрговско откритие № 0187 от 02,06,2005 г.

В изпълнение на решението на 27,01,2012 г. между ЕТ „О.С. - 77 - Е.Г. - И. Д." и Министерския съвет на Република България е подписан концесионен договор. Поддържа се, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от концесионния договор, периодичните парични плащания за целия срок на концесията са дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията (чл.

21, ал.1, т. 2 от концесионния договор). Размерът на всяко плащане, съгласно чл. 21, ал. 1, т.

3 от концесионния договор, се определя съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 127/1999 г. (Обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999г.), изменена и допълнена с ПМС № 128/2007г. (Обн. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.). Посочва се, че с чл. 9, ал. 2, т. 13 и т. 14 от концесионния договор, концесионерът се задължава да представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма шестмесечни отчети за действително добитите и продадени количества гнайсошисти и средно претеглената им продажна цена по оперативни данни за съответния период, до 15 дни след изтичането на съответното шестмесечие, както и до 15 януари на следващата година. Поддържа се, че са налице просрочени концесионни плащания от 28464,80лв.. Твърди се, че на основание чл. 35, ал. 1 от договора за неизпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 2, т. 3, 5-8, 13-15, 18 и 19 от договора концесионерът дължи заплащане на неустойка в размер на 0,5 на сто на ден от минималното годишно концесионно плащане, но не повече от 50 на сто от минималното годишно плащане.

Съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, при забавено изпълнение на задължението по чл. 25 от договора за предоставяне на банкова гаранция за всяка година от действието на договора, концесионерът дължи неустойка за забава с размер 0,5 на сто на ден от стойността на банковата гаранция, но не повече от стойността на гаранцията за съответната година.

Посочва се, че общият размер на дължимите договорни неустойки възлиза на 77078,39лв.

Излагат се съображения, че на основание чл. 34, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за внасяне на концесионно плащане, концесионерът дължи лихва в размер на законната лихва за забава в български лева, като ответникът дължи лихви в общ размер на 8919,89лв., начислени за периода 31,07,2015 г. до 30,11,2019г.

Твърди се, че към 07,12,2017 г. ЕТ „О.С. - 77 – Е.Г. - И. Д.“, е заличен като търговец в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, поради което с решение на МС от 25,06,2020г. е прекратен едностранно концесионният договор поради обективна невъзможност за извършване на дейностите по концесията.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл.

2

ГПК за процесните суми, въз основа на което е образувано гр.д. № 73863/2019 г. на СРС, 162 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24,01,2020г. и е допуснато незабавното изпълнение.

Депозирано е възражение по чл. 414 от ГПК - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е определен за концесионер по предоставената концесия, както и че е сключен договор за концесия. Оспорва размера на дължимото концесионно възнаграждение. Твърди, че е заплатил концесионното възнаграждение за първото полугодие на 2015 г. в размер на 4778,80 лв., поради което не дължи заплащането на тази сума, както и законната лихва върху нея. Оспорва и претенцията за концесионни плащания и в останалата част като погасена по давност. Навежда доводи, че считано от второто полугодие на 2015 г. до датата на прекратяване на концесионни договор – 07.12.2017 г. концесионерът не е извършвал добив на подземни богатства поради липса на залежи, с оглед на което претенцията не може да надвишава сбора на размера на минималното концесионно плащане за всяко полугодие.

Излага съображения, че ищецът не е конкретизирал как е изчислил сумите на концесионното възнаграждение за всяко полугодие. Намира, че не се дължи концесионно възнаграждение след 07.12.2017г. – датата на прекратяване на договора. Оспорва размера на претендираните от ищеца лихви. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията за концесионни възнаграждения и неустойка, както и за начислената лихва.

Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е осъществил контрол по смисъла на чл. 27, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от договора. В същото време, в качеството си на концедент не е издавал фактури за претендираните от него суми, като такива са били издадени едва на 27,06,2019 г. В случай, че концедентът е издал и изпратил фактури е нямало да се стигне до начисляване на претендираните суми. Поддържа, че ищецът е следвало да спре действието на договора.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява с Решение № 722/27.09.2011 г. Министерският съвет (МС) на Република България е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.

1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – скалнооблицовъчни материали – гнайсошисти, от находище, представляващо изключителна държавна собственост, /находище " Чешмата"/, разположено в землището на с. Черни рид и с.Кобилино, община Ивайловград, област Хасково, който се извършва със средства на концесионера и на негов риск. Находището е индивидуализирано с координати на точки от №1-14 по контура на 3 запасите в координатната система от 1970гд. и е с площ от 156366кв.м. Срок на концесията е 25години, съгласно т. 5 от цитираното решение МС определя пряко за концесионер ЕТ О.С.77-Е.Г.-И.

Д., гр.София, -титуляр на удостоверение за търговско откритие

№0187/02,06,2005год.

Н а 27.01.2012г. между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и ответника, в качеството на концесионер е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните по него.

Съгласно чл.21, ал.1 от договора за предоставената концесия концесионерът заплаща на концедента концесионно плащане, върху размера на което се дължи ДДС, както следва:

1. Периодични плащания за целия срок на концесията, дължими на 6 месечни вноски, като срокът на плащане е 30 –то число на месеца следващ отчетения период; 2.

Отчетените периоди се определят от 1,01, до 30,06 и от 01,07, до 31,12, за всяка календарна година от срока на концесията; 3. Размерът на всяко плащане се определя съобразно чл.1, ал.1, т.2 и ал.2 от методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали –приложение 4 към чл.11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, прието с постановление №127 на МС от 1999год.

В чл.21, ал.2 от договора е посочено, че минималният размер на концесионното плащане за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-ниско от 2908,00лв. без ДДС. Дължимото концесионно плащане с ДДС се внася в пълен размер по сметка на МИЕТ в сроковете по ал.1, т.1;

Не е спорно, че с решение на МС с №242/04,04,2016год., въз основа на подадено заявление вх.№ Е-26-Н-118/15,12,2014год. на МИЕ, е дадено разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства в процесното находище от ЕТ „О.С.77- Е.Г.-И. Д.“ на ЕТ „Е.Г.-К. Т.а“, за което министъра на енергетиката е упълномощен да сключи допълнително споразумение. Не е спорно между страните, че допълнително споразумение не е сключено, поради липса на становище от страна на страните ЕТ.

С оглед разпоредбата на чл. 25, ал.(2) от ЗПБ правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, само с разрешение на Министерския съвет, като разходите по прехвърляне на правата и задълженията по ал. 1 и 2 са за сметка на титуляря на разрешението или на концесионера-ал.3;

В процесния случай видно от справка в ТР ЕТ „О.С.77- Е.Г.-И. Д.“ е прехвърлил търговското си предприятие на ЕТ Е.Г.-К. Т.а на 25,09,2014год., но към този момент 4 липсва разрешение на МС за прехвърляне на правата по концесията, поради което прехвърлянето, в частта относно договора за концесия не е породило действие с оглед формалния характер на договора и нормите уреждащи задължителното съдържание на същия.

Не е спорно, че ЕТ„ О.С.77 Е.Г. -И. Д.“ е заличен от ТР на 07,12,2017год. не е спорно, че ЕТ Е.Г. –К. Т.а, е заличен на 20,11,2017год.

С Решение на МС №416/25,06,2020год. е отменено решение №242 на МС от 2016год. за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по концесия за добив на подземни богатства и за прекратяване на концесията по договор от 27,01,2012год. Няма данни уведомлението за прекратяване на договора да е достигнало до ответника.