Решение № 241 от 27.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102535 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, предявен от М. Ц. П. от гр. П. срещу А. Д. Ч. от гр. П. за намаляване на дарение, извършено на ответницата от нейната баба и майка на ищцата - А. К. К., за възстановяване на запазената част на ищцата в наследството от нейната майка. В исковата молба се твърди, че майката на ищцата притежавала 1/3 идеална част от недвижим имот в гр. П.- дворно място и жилищна сграда с площ 63 кв.м. Останалите две трети се притежавали от ищцата и нейния брат. Майката починала през 2004 г., но едва тази година ищцата разбрала, че на 05.11.1997 г. тя е дарила идеалната си част от имота на своята внучка, дъщеря на брата на ищцата (починал през 2022 г.). Тъй като с този дял се изчерпвало цялото наследство на майката, не е необходимо наследството да е прието по опис.

Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска по основателност. Тя счита, че претенцията е погасена по давност, която тече според нея от откриването на наследството, тъй като дареният упражнява правата си по дарението от момента на приемането му. Прави изрично възражение в този смисъл. Счита за ирелевантно кога ищцата е узнала за сделката тя не е пазена в тайна от нея и е вписана в имотния регистър.

Страните нямат спор по фактите, в това число за момента за узнаване на сделката от ищцата. Не се твърди наследството да е включвало други активи.

В ход на делото те поддържат исканията си. Ищцовата страна прави възражение за 1 прекомерност на претендираните от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

Фактите по делото се установяват от писмените доказателства и са следните: А. К. е дарила на своята внучка А. Ч. притежаваната от нея 1/3 идеална част от имота на 05.11.1997 г. и е починала на 15.08.2004 г., оставяйки за наследници сина си Д. О. - баща на ответницата, и дъщеря си М. Ц. - ищцата.

От правна страна съдът споделя становището на ответницата, че искът за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищцата е погасен по давност, която е текла от откриването на наследството и е изтекла на 15.08.2009 г., доколкото в този период не е спирана или прекъсвана. Началният момент на давността на иска по чл. 30 от ЗН е различен според това, дали се иска намаляване на дарение, или на завещание. И в двата случая той не може да бъде преди откриването на наследството, тъй като самото право на възстановяване на запазена част не може да възникне по-рано, но ако при намаляването на завещания давността тече от упражняването на правата на ползващия се от завещанието, защото наследникът със запазена част обективно не може да знае за завещанието и да предяви правото си, докато завещанието не е обявено, то няма подобно основание за отлагането на началния момент на давността за даренията. Наследникът със запазена част (както и всеки наследник изобщо) още от момента на откриването на наследството е в състояние да направи нужните справки, за да установи какво е притежавал наследодателят приживе, кое от имуществата е останало в наследството при смъртта му, кое е напуснало патримониума му и по какъв начин; за него няма обективна невъзможност да узнае за накърняването на запазената си част в резултат на дарение, каквато невъзможност би имало при накърняването и от необявено завещание.

В същия смисъл за началния момент на давността е цитираното от ответната страна постановление 7/73 г. на ВС, както и цялата съдебна практика.

Спорен е въпросът за минималния размер на адвокатското възнаграждение по предявения иск, който се повдига във връзка с възражението на ищцата за прекомерност на разноските на ответницата от 1909 лв. за адвокатско възнаграждение.

По-голямата част от съдебната практика приема всички искове по чл. 30 от ЗН за неоценяеми, докато според друга част те са оценяеми и цената им е равна (напр. в определение N 336 от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ ГО) на съответната част от данъчната оценка на имота, предмет на атакуваното дарение или завещание, подобно на останалите искове с предмет сделки с имоти. В случая, както сочи пълномощникът на ищцата, се иска намаляване с 1/9 идеална част от целия имот, чиято данъчна оценка е 16777,50 лв., съответно 1/9 от тази стойност е равна на 1864,17 лв. Съответно минималните размери на адвокатските възнаграждения биха били 1000 лв., ако се приеме първото становище, и 486,42 лв. - ако се приеме второто.

Платеното от ответницата възнаграждение от 1909 лв. вероятно е изчислено в минималния размер по Наредба 1 на ВАдвС, но върху данъчната оценка на целия имот.

Делото е с ниска правна и фактическа сложност.

2

Независимо как ще се определи цената на иска обаче, не се налага намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение непременно до минимума или близо до него (още по-малко под него, с оглед новите разрешения в съдебната практика, когато самият минимум се счете за твърде висок), а особено - като се има предвид, че при различен подход при определянето на цената и оценяемостта на един и същ иск се получават и силно различни резултати, както в случая. Няма правило, според което всяко възнаграждение над минималното да се счита за прекомерно при липса на правна и фактическа сложност на делото и на висок материален интерес. Смисълът на минимума би следвало да е да понесе и известно увеличение над него на обичайно уговаряното възнаграждение. Няма данни какво адвокатско възнаграждение е заплатила ищцата - в противен случай неговият размер би могъл да бъде приблизителен ориентир какво възнаграждение тя самата и нейният процесуален представител не считат за прекомерно. Няма данни и каква е пазарната стойност на имота, тъй като по това дело не е нужно образуване на наследствена маса. Според съда наистина размерът от 1909 лв. изглежда донякъде завишен спрямо материалния интерес и сложността на делото и следва да бъде намален до 1500 лв., което е равно на 1,5 пъти минималния размер по Наредба 1 за неоценяем иск. По-голямо намаляване от това едва ли е уместно - свободата на договаряне на възнаграждението между адвоката и неговия клиент не би следвало да търпи прекалено големи ограничения, потенциално водещи до повсеместна невъзможност за страните по делата дори при изцяло благоприятен за тях изход да съберат от другата страна пълния размер на реално направените си разноски.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на М. Ц. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Г Б." ***, ет. *, ап. **, срещу А.

Д. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Г Б." ***, ет. *, ап. **, за намаляване на основание чл.

30 от ЗН на дарение на недвижим имот - 1/3 идеална част от поземлен имот с настоящ идентификатор ***, с площ 407 кв.м. и 1/3 ид. част от жилищна сграда с площ 64 кв.м., с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. П., извършено на 05.11.1997 г. към ответницата от А. К. К., майка на ищцата, с нотариален акт N 33, том XV, дело 4550/1997 г. на нотариус П. М. при П. районен съд, и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на А. К. К., като погасен по давност.

Осъжда М. Ц. П. да заплати на А. Д. Ч. разноски по делото в размер 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, като намалява размера на разноските от 1909 лв. до 1500 лв. поради прекомерност.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3