Решение № 4955 от 25.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 54/2022
- Вид
- Решение № 4955
- Подписан
- 25.08.2024
- В сила
- 25.08.2024
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4955 гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100500054 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20198560, обективирано в протокол от съдебно заседание на 14.10.2021г., постановено по гр.дело №22889/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, е прието за установено, че Г. Д. Г., с ЕГН **********, дължи на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК 831094393, следните суми: сумата от 500 лв., главница, ведно със законната лихва от 14.10.2020г.; сумата от 2393.30 лв., договорна лихва за периода от 06.06.2014г. до 07.10.2020г.; сумата от 1495.23 лв., обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 07.07.2009г. до 12.03.2020г.; сумата от 58.47 лв., наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.10.2020г.; сумата от 0.84 лв., законна лихва за периода от 08.10.2020г. до 13.10.2020г., както и сумата от 60 лв., разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. С решението е осъдена Г. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК 831094393, сумата от 240.16 лв., разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 540.16 лв., разноски, направени в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Г. Д. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. К., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло протоколно решение №20198560 от съдебно заседание на 14.10.2021г., постановено по гр.дело №22889/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
Инвокирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че 1 изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение.
Излага се, че обоснованият краен извод в обжалваното решение за основателност на предявените искове е неправилен, не кореспондира на събраните по делото доказателства и не съответства на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства, обуславящи неоснователността на заявените искови претенция. Поддържа се, че неправилно първостепенния съд е приложил института на погасителната давност по отношение на претендираните от ищеца вземания за главница и лихви, като е приел, че същите не са погасени по давност. Твърди се, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по аргумент на чл.114 от ЗЗД, като в случая това е денят, следващ падежа за плащане на дължимите вноски по усвоения кредитен лимит.
Поддържа се, че в случая изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 05.02.2009г. и съответно към 05.02.2014г. е изтекла общата петгодишна давност, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК досежно претендираните вземания за главница и лихви е подадено в съда на 15.10.2020г., поради което предявените установителни искове за главница и акцесорни вземания за лихви се явяват погасени по давност и като такива следва да бъдат отхвърлени. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове за главница и акцесорни вземания за лихви като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК 831094393, чрез процесуален представител юрисконсулт С. П., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обосновал правилен и законосъобразен краен извод, че са налице основанията в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответницата, което обуславя основателност на заявените искови претенции. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
С исковата молба са предявени о т "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК 831094393, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземания, предмет на издадената на 28.10.2020г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №49759/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №49759/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, въззиваемият –ищец "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК 831094393, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 14.10.2020г. и е постановена на 28.10.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК срещу ответницата - Г.
2
Д. Г., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Г. Д. Г., възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установяваче на 13.06.2007г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на международна кредитна карта с чип "Mastercard" №51РКО-Б3812 и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника револвираща международна кредитна карта с максимален лимит на сумата от 500 лв., с краен срок за ползване на кредитния лимит до 13.06.2009г. и същият може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Ответникът се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия /чл.4 от договора/, като при неплащане на месечна погасителна вноска до падежа се дължи наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % /чл.8 от договора/.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит от страна на държателя на кредитната карта в Раздел XIII, т.13.1 във вр. с т.13.1.1. от Общите условия е уговорено, че банката има право да обяви целия усвоен кредитен лимит /овърдрафт/ за предсрочно изискуем по реда и начина, предвиден в посочените разпоредби.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, ІІ Г.О., 62-ри с-в. в съдебно заседание на 14.10.2021г. решение липсва разбираемо изразена воля на съда по предмета на делото. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Видно от същото, както в мотивите, така и в диспозитива на решението не се съдържа нито правна квалификация на предявените искове, нито индивидуализация на спорното материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането. Това от своя страна не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира СПН и които следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет на делото.
Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението липсват конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни 3 предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение №668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г. на І Г.О./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР №1/10.02.2012г. на ОСГТК на ВКС.
Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той представлява съдебното решение, съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното решение - така ал.2 на чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването, тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решение става ясно по какъв иск е приел, че е сезиран първоинстанционния съд, както и на какво правно основание е предявен. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
На следващо място въззивният съд намира да посочи, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се съобрази, че в исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. В този смисъл при новото разглеждане на делото от СРС същото следва да започне от постановяване на определение по реда на чл.140 от ГПК, в което да се даде правна квалификация на предявените искове, както и да се произнесе по исканията и възраженията на страните, както и в първото съдебно заседание да се състави доклад по делото, чието съдържание отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК – доколкото при разглеждането на делото пред 62-ри състав, СРС доклад по чл.146 от ГПК няма изготвен.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №20198560, обективирано в протокол от съдебно заседание на 14.10.2021г., постановено по гр.дело №22889/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec70e37c-9e13-4897-8776-3efe86890c7d