Присъда № 65 от 01.12.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 65/01.12.2025г. постановена по НОХД № 692/2025г. по описа на РС - Разград.

Обвинението против подсъдимия Б. М. Б. от гр. Ц К е за това, че: За времето от 17.07.2007г. до 28.02.2025г., в гр. Ц К, обл. Разград и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение №» ***/21.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.

Иван Рилски-Разград” АД, приложен към Заявление вх. № МП*****/17.07.2007г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх. № МП-10970/17.07.2007г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване”- Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване”-Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, както и към молба-декларация вх.№ 768/28.11.2007г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, Заявление-декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-РР/2061 от 29.09.2022г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания и Заявление-декларация с вх.№ 422 от 04.07.2023г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 57 037,28 лева, собственост на Националния осигурителен институт, и парични средства за месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл.29 от ППЗИХУ, както и месечни добавки за финансова подкрепа и целева помощ по ЗХУ, в общ размер на 3187,35 лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр.София, всичко на обща стойност 60 224,63 лева, с намерение да го присвои престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подс. Б. е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник в проведеното разпоредително заседание.

При предварителното изслушване същият е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му - адв. М. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който след като признае подзащитния й за виновен по повдигнатото му обвинение да му наложи наказание към минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданските искове счита същите за допустими и основателни.

Ощетеното ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 57 037,28 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к. А поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, 1 поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от 28.02.2025г.

Ощетеното ЮЛ- Агенция „Социално подпомагане“ – София /АСП/ също е предявило за съвместно граждански иск за сумата от 3187,35 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.

Процесуалният им представител- ю.к. И. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта- 31.01.2025г.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание към минимума при условията на чл.58а, ал.1 от НК – една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. По отношение на предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да бъдат уважени в претендирания размер.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Х. М. Б. живеел в гр. Ц К, обл. Разград, ул. „О“ № **.

След 1989г. се занимавал с отглеждане на крави. Липсата на достатъчно доходи го мотивирали да потърси начин да си осигури получаването на системни такива. Поради тази причина на неустановена дата през лятото на 2007г. подсъдимият се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ-Експертно решение № ***/21.05.2007г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.

Иван Рилски-Разград” АД /л. 222 и л. 225/. В същото било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Остоемиелит” и му била определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с пожизнен срок.

Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са му издавали ЕР, на 17.07.2007г. подс. Б. подал Заявление вх. № МП*****/17.07.2007г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване/л. 219/и Заявление вх. № МП-10970/17.07.2007г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност /л. 221/, до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. Н Д В.

Към заявленията бил приложен неистинският официален документ горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на двата вида пенсии.

Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Б. има право да 2 получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност № ********** от 30.07.2007г. /изменяно/ на основание чл. 74 от КСО и чл. 90, ал. 1 КСО, пожизнено, е отпусната пенсия на подс. X. Б. в общ размер на 117,24 лева. После тази сума през годините постепенно нараствала.

Подс. X. Б. започнал да получавал пенсиите си на пощенска станция 7280-гр. Ц К, а от м. Януари 2008г. до м. Февруари 2025г. пенсиите се превеждали в ЦКБ по сметка BG02CECB97901086802600.

Въз основа на подадените по-горе заявления подс. Б. получил за периода 21.05.2007г. до 31.12.2018г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, а от 01.01.2019г. до 28.02.2025г. получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С Разпореждане № 2146-16-28/18.02.2025г. същата е била спряна от изплащане, считано от 11.02.2025г. на основание чл. 95, ал. 1 , т. 6 от КСО и чл. 11, т. 7 от НПОС - поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии, съгласно чл.

96, ал. 1 от КСО.

Подс. Б. бил наясно, че освен доходи от пенсии, с притежавания от него неистински официален документ-Експертно решение № ***/21.05.2007г. може да си докара средства и от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.

Разград. В тази връзка на 28.11.2007г. се явил пред св. Й Й - социален работник в ДСП Разград, ИРМ Ц К и подал молба-декларация вх.№ 768/28.11.2007г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция /л.

156/, по която приложил Експертно решение № ***/21.05.2007г.

После на 29.09.2022г. пак пред св. Й подал Заявление-декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-РР/2061 от 29.09.2022г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания /л. 164/, а на 04.07.2023г. пред същия служител подал Заявление-декларация с вх.№ 422 от 04.07.2023г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /л.

158/, като отново по тях приложил гореспоменатото експертно решение.

Приложеният неистински официален документ бил задължителен и основен реквизит за отпускане на посочените социални помощи. В резултат на подадените от него документи до ДСП-Разград той започнал да получава парични средства за месечни добавки по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ, както и месечни добавки за финансова подкрепа и целева помощ по ЗХУ.

Така с деянието си, подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна, при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК /понеже се касае за периодични плащания, престъплението документна измама се счита за довършено в момента на получаване на последното плащане/. Ето защо, понеже за посоченото време подс. Б. периодично /всеки месец/ е получавал неправомерно отпуснатите пенсии и социални помощи, деянието му следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК/.

От заключението на назначената по делото комплексна техническа и графическа експертиза /л. 128/ е видно, че длъжностните лица /лекари/- В Ш, Р Д и П И посочени в Експертно решение № ***/21.05.2007г. не са положили подписи срещу имената си, което води до извод , че изследваният документ е неистински.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа 3 експертиза /л. 141/ е видно, че подс. Б. неправомерно е получил за периода 21.05.2007г. до м. Февруари 2025г. вкл. пенсии / лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност/ в общ размер на 57 037,28 лв.

Същият е получил за периода от м. Ноември 2007г. до м. Януари 2025г.социални помощи в общ размер на 3 187,35 лева.

Общият размер на получените парични средства /пенсии и социални помощи/ е в размер на 60 224,63 лева.

По делото бил разпитан като свидетел личният лекар на подсъдимия в лицето на д-р Стоил Станков /л. 112/, който заявил, че познава Х. Б. тъй като му е пациент. Св. Станков разяснил, че подс. Б. му е пациент от 2000г., като едва през 2015г. му е посетил кабинета с оплакване за разстройство в зрението.

Що се касае до болестта „Остоемиелит” вписана в гореспоменатото експертно решение, то такива консултации за такова заболяване не е правил на пациента си и не е издавал медицински документи във връзка с това.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, заключенията на експертизите, характеристика, справка за съдимост, медицинската документация и др. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.