Определение № 10504 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10504 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110155041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. М. срещу „К.Й“ ООД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „К.Й“ ООД.

Съдът приема, че исковата молба е нередовна, доколкото в обстоятелствената част се излагат твърдения за предявен иск по чл. 55 ЗЗД, но липсват твърдения за извършени плащания на суми по процесния договор, съответно за подлежащи на връщане такива, както и не е формулиран петитум в този смисъл, за което на ищцата следва да се дадат указания, като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 410210/15.12.2025 г., като УКАЗВА на ищцата С. Н. М., в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да поясни дали е предявила и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, като при положителен отговор – да посочи цена на иска и да изложи фактически твърдения за недължимост на сумата на ответника, като при липса на отговор в дадения срок съдът ще приеме, че такъв иск не е предявен.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане от С. Н. М. срещу „К.Й“ ООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 737220/26.06.2025 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл.

146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2025 г. между С. Н. М. и „К.Й“ ООД е сключен договор за паричен заем № 737220/26.06.2025 г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 800 лв., като видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 5 в размер от по 179,20 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 39 % и 1

ГПР в размер на 58,289 %, при общо дължима сума за връщане в размер на 895,99 лв. В чл. 6 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно обезпечение измежду следните: физическо лице – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 6, ал. 2 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 374,01 лв., при което общото задължение възлиза на 1270 лв. Излагат се твърдения, че още със сключване на договора на ищеца – кредитополучател е начислена неустойка в размер на 374,01 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК поради невярно посочен ГПР. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е предварително определена, известна на кредитора към момента на сключване на договора, включена в погасителния план като част от месечните вноски, представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което несъмнено е „разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, което в случая не е сторено. По този начин посоченият в договора ГПР и общата дължима сума не отразяват действителната цена на кредита и заблуждават потребителя относно реалното икономическо натоварване. Счита, че договорът е сключен в противоречие със забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на клаузата за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение – чл. 6, ал. 2 от договора, се излагат съображения, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Същата противоречи на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК и чл. 33 ЗПК, с нея се заобикалят посочените клаузи, както и накърнява добрите нрави. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „К.Й“ ООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „К.Й“ ООД е сключен договор за паричен заем № 737220/26.06.2025 г. за сумата от 800 лв., която е получена от кредитополучателя, като договорената между страните неустойка е в размер на 374,01 лв. Излага съображения, че неустойката за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че ищцата е била запозната с последиците от непредоставяне на обезпечение, като е могла да влияе върху неустойката, тъй като тя е уговорена само при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че неустойката обезпечава неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а не представлява допълнителна печалба към възнаградителната лихва, освен това ищцата е разполага с възможността да се откаже от договора. Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 6 от договора за заем, тъй като същата няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Счита, че посоченият в договора ГПР отговаря на действително приложения размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 ЗЗП:

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията 2 си, в това число, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за паричен заем № 737220/26.06.2025 г.

По доказателствата:

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението в цялост кредитното досие по процесния договор за паричен заем № 737220/26.06.2025 г. – заявка за кредит, вътрешна оценка за кредитоспособност, СЕФ, общи условия, предварителни уведомления, актуален погасителен план, справка за всички начисления по кредита, за които не са изложени твърдения, че са в държане на ищеца, като при непредставянето им съдът може да приложи последиците на чл.

161 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3