Решение № 1571 от 17.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. П., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102715 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Д. К.

О., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П., ***, ет.1, чрез адвокат В. П. от АК П., с адрес за призоваване: гр. П., ***, против Детска градина „С.”, ЕИК ****, с адрес за призоваване: гр. П., ***, представлявано от директора А. Ц. И..

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „учител, ДГ” 23425002 - КИД 8510, категория „Педагогически персонал”, по силата на трудов договор № 1 от дата 15.09.2023 г., на основание чл.68, ал.1, т.3, във връзка с чл.70, ал.1 КТ, със срок на изпитване 6 месеца, по заместване до завръщане на титуляра А. М..

Сочи, че с до допълнително споразумение към ТД № 179 от дата 02.09.2024 г. било изменено мястото й на работа от филиала в с. Главиница в ДГ „С.” в гр. П., като длъжността й се запазила. Променил се и срокът на ТД, като той станал за неопределено време на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ. С допълнително споразумение към ТД № 41 от дата 20.01.2025 г. била изменена длъжността й, като от „Учител, ДГ“. При тази промяна не й била връчена „Длъжностна характеристика” за тази длъжност. Такава й била дадена по-късно, но не си спомня точната дата.

Посочва, че има висше образование бакалавар по специалността „ПНУП”.

Твърди, че със заповед рег. № 122/05.06.2025 г. издадена от директора на ДГ „С.” й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за това че на 26.03.2025 г. на територията на двора на ДГ „С.” - гр. П. при приключване на организиран режимен момент 1 игри на открито, като педагог в яслена група „Б.” не упражнила необходимия контрол при прибиране на децата в занималнята, като допуснала едно от децата - К. С. А. - да остане само и без надзор в дворното пространство на детската градина, при условия на отключена външна врата към оживена улица с интензивен автомобилен трафик, което създало реална опасност за живота, здравето и сигурността на детето - тежко нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ и трудовото й правоотношение с ДГ било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 05.06.2025 г.. Заповед й била връчена на 05.06.2025 г..

Сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материални закон КТ, издадена в нарушение на процесуалните правила, при липса на годни мотиви.

Твърди, че представила писмени обяснения вх. № 340/31.03.2025 г., въз основа на посоченото в „Писмо - искане”, изх. № 109/27.03.2025 г., като не и била предоставена възможността да се запознае с каквито и да са документи или материали свързани с каквато и да е проверка, включително и със видеозаписи. Сочи, че в това писмо никъде не било посочено, че ще й се търси дисциплинарна отговорност, нито имало посочен час на нарушението. В него било записано бланкетно за нарушения на Правилника за дейността на ДГ, Длъжностната характеристика, Етичния кодекс за работа с децата и ПВТР.

Оспорва да е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, така както са описани в уволнителната заповед.

Смята, че уволнителната заповед не е мотивирана, както и че посочената фактология не била вярна. Излага подробни съображения, като цитира и част от процесната заповед и дадените от нея обяснения.

Твърди, че в заповедта нямало посочен час на приключване на организирания режимен момент - игри на открито. Нямало посочване кой освен ищцата е бил отговорен още за прибирането на децата. Нямало посочване кой и коя врата е била отключена. Нямало описа на коя площадка са били децата.

Оспорва, че не е констатирала, че детето липсва.

На следващо място посочва, че в заповедта нямало произнасяне по въпроса за вината.

Няма извършена преценка по смисъла на чл.189, ал.1 КТ. Имало налице и прехвърляне на отговорността за отключената врата.

Сочи, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.190, ал.1, т.7 КТ, тъй като е очевидно, че в нея няма й ред, който да посочва изрично какви са тези други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Заповедта била издадена и при нарушение на чл.193, ал.1 КТ, тъй като ищцата дала писмени обяснения само въз основа на написаното в „Писмо искане”, изх. № 109/27.03.2025 г. като на нея не е била предоставена възможността да се запознае с каквито и да са документи или материали свързани с каквато и да е проверка, включително и със видеозаписи.

Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е извън срока по чл.194, ал.1 КТ, 2 тъй като нарушението е открито на 27.03.2025 г., а наказанието е наложено на 05.06.2025 г..

На следващо място посочва, че има издадено решение от ТЕЛК, което е предоставено на работодателя. Смята, че издаденото разрешение от Инспекция по труда гр. П., е в нарушение на закона, тъй като не е разполагало с медицинската документация на ищцата и работодателя не е изискал мнението на ТЕЛК. Цитира решения на ВКС в тази насока.

Твърди, че поредицата от действия на работодателя установяват злоупотреба с право.

По изложеното моли съдът да приеме, че законоустановена презумпция по чл.8, ал.1 КТ е оборена и категорично е налице злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се отмени.

Счита, че целенасочено и преднамерено е налице хипотезата на чл.8, ал.2 КТ, тъй като работодателят е действал недобросъвестно и то в нейна вреда с цел да се предаде тежест на евентуално извършено от ищцата дисциплинарно нарушение й да бъде уволнена.

Твърди, че директорът на ДГ „С.” е бил предубеден, тъй като на дата 26.03.2025г. в 11:00 ч., преди да се проведе дисциплинарно разследване, наказващият орган е заявил на ищцата, че ще бъде уволнена или е по-добре да напусне. Също на 28.03.2025 в 08:15 ч. бащата на ищцата К. П. О. провел среща с дисциплинарно наказващият орган и зам.директора на ДГ „С.” П. по нейна покана. П. му заявила в прав текст, че е по- добре за дъщеря му да напусна, иначе ще бъда уволнена. Тези думи били произнесли преди да бъде извършено дисциплинарно разследване н преди да има някакви данни за нарушения от страна на ищцата.

Посочва, че преди уволнението е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 2154 лева, поради което претендира обезщетение в размер на 12824 лева по чл.225, ал.1 КТ.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от налагането на дисциплинарното наказание до окончателното плащане.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ищцата се явява лично и с пълномощника си адвокат В. П. от АК П..

С протоколни определения от 03.12.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.225 КТ, чрез неговото намалява, като същият се счита за предявен в размер на 7539 лева и за периода от 05.06.2025 г. до 14.09.2025 г., включително. По отношение на исковата претенция, изменена чрез намаляване на размера й и периода, за разликата до първоначално предявения размер и период производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК.

В хода по същество искат от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита.

3

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Твърди, че ищцата е имала възможност да се запознае са материалите по проверката.

Излага подробни съображения.

Твърди, че със заповед № 212/17.12.2024 г. на директора на ДГ „С.“ на Д. О. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. То не е оспорено и е влязло в сила. Сочи, че в писмото-искане, с което за поискани обяснения е посочено за какво нарушение се изискват обяснения и се явявало несъстоятелно твърдението, че не била уведомена за търсена дисциплинарна отговорност.

Оспорва, че на ищцата са вменени нарушения без конкретика.

Посочва, че към искането за издаване на разрешение за уволнение на някои категории служители, ползващи специална закрила, подадено от ДГ „С.“ до Дирекция „Инспекция по труда“ - П., са приложени следните документи: Експертно решение на ТЕЛК № 92528/02.07.2024 г.; Мнение на ТЕЛК, 1-ви състав; Заключение от Служба по трудова медицина. Тези документи били получени от Дирекция „Инспекция по труда“ на 23.05.2025 г..

Посочва, че преди да поиска разрешение по чл.333, ал.1, т.3 КТ от Инспекцията по труда, работодателят е изискал мнението на МБАЛ - П. чрез изпълнителния директор д-р К.

Т., както и мнението на ТЕЛК. По препоръка на ТЕЛК е било изискано и становище на Службата по трудова медицина, която е издала заключение от 21.05.2025 г.. Всички тези документи са били предоставени на Инспекцията по труда. В разрешението на Дирекция „Инспекция по труда“ (Изх. № 25052153/28.05.2025 г.) изрично е отразено, че се дава на основание чл.333, ал.1, т.3 КТ и след преглед на приложената към него документация, а именно: Експертно решение на ТЕЛК, мнение на ТЕЛК - I състав, и заключение на Службата по трудова медицина.

Сочи, че наказанието е наложено в законоустановения срок, тъй като съгласно чл.194, ал.3 КТ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Видно от болничен лист (Вх. № 31/31.03.2025 г.), ищцата е била в отпуск от 31.03.2025 г. до 13.04.2025 г. - общо 14 дни.

Също така според чл.194, ал.4 КТ, сроковете не текат от подаване на искането до получаване на предварителното разрешение за уволнение от Инспекцията по труда в случаите по чл.333, ал.1 КТ. В случая искането е входирано на 23.05.2025 г. и е получено на 29.05.2025 г. - общо 6 дни. Следователно срокът за налагане на дисциплинарното наказание следва да бъде удължен с общо 20 дни, което означава, че той е изтичал на 16.06.2025 г..

Твърди, че в процесната заповед изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, 4 извършено на 26.03.2025 г.. излагат се подробни съображения в тази насока.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от Ангелина Иванова – директор и Адвокат Н. Л. от АК П., които молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост като неоснователна и недоказана.

Депозират писмени защити.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжността „учител, ДГ” 23425002 - КИД 8510, категория „Педагогически персонал”, по силата на трудов договор № 1 от дата 15.09.2023 г., на основание чл.68, ал.1, т.3, във връзка с чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване 6 месеца, по заместване до завръщане на титуляра А. М.. Не е спорно, че с допълнително споразумение към ТД № 179 от дата 02.09.2024 г. е било изменено мястото й на работа от филиала в с. Главиница в ДГ „С.” в гр.

П., като длъжността й се запазила. Променил се и срокът на ТД, като той станал за неопределено време на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ. С допълнително споразумение към ТД № 41 от дата 20.01.2025 г. била изменена длъжността й, като от „Учител, ДГ“ заела длъжността „Педагог детска ясла“. Не е спорен и размерът на БТВ на ищцата преди уволнението -2154 лева.