Определение № 300 от 08.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Кюстендил, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500198 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №4, бл.46, вх.„В“, ет.4, ап.60, насочена против определение №314/02.03.2026г., постановено по гр.д.

№20261520100769 по описа за 2026г. на Районен съд – Кюстендил.

С обжалваното определение районният съд е върнал молба по чл.8, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДН, депозирана от Л. Ц. Х. срещу ЕВ.М.СЛ., Г.Б.СЛ., Д.Б.СЛ., М.ДР.Б. Н.В.В.

СЛ.ИВ.В. и ИВ.Т.ИЛ. приемайки й за недопустима и е прекратил образуваното пред него гражданско производство.

С жалбата се оспорва правилността на акта на районния съд. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че в настоящия случай защитата на молителката не може да бъде реализирана по специалния ред, предвиден в ЗЗДН.

Посочено е, че освен ЗЗДН, в българското законодателство няма друг нормативен акт, въз основа на който потърпевшите от психически и физически тормоз, упражняван от лица, извън посочените в чл.3 от ЗЗДН, могат да подадат молба за незабавна защита.

Жалбоподателката счита, че тази законодателна празнота не отменя отговорността на съда да предприеме необходимите превантивни мерки чрез издаване на заповед за защита и срещу други лица, за които са налице достатъчно данни, че оказват психически и физически тормоз върху нея и нейното семейство. Позовава се на разпоредбата на чл.117 от Конституцията на РБългария, че съдебната власт е длъжна да гарантира защита на правата и интересите на българските граждани. Доколкото тормозът от съседите на молителката се разпростирал и върху нейния внук – непълнолетно дете, счита, че последното попада под особената закрила на ЗЗДет. Дори само поради тази причина съдът следвало да издаде заповед за незабавна защита, а не да прекратява производството като недопустимо. В жалбата са изложени и съображения, че обективно погледнато, тормозът от съседи, също се явява домашно насилие, предвид факта, че с тези лица молителката и семейството й живеят под един 1 покрив, макар и в самостоятелни жилища. Акцентирано е и на факта, че не е пропуснат срока, регламентиран от разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН, доколкото и към настоящият момент продължават възприетите от молителката актове на психическо и физическо насилие спрямо нея и членовете на нейното семейство. Ето защо се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за незабавна защита.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл.275 ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

Съгласно чл.278 ал.4, вр. чл.269 ал.1 изр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта му - в обжалваната част. При проверка правилността на обжалваното определение въззивният съд не е обвързан от оплакванията в частната жалба – според Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк.д.№6/2017г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Обжалваното определение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Настоящият съдебен състав, проверявайки правилността на атакуваното определение, намира същото за правилно, поради което ще го потвърди.

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по молба за защита по чл.8 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДН, депозирана от Л. Ц. Х. срещу ЕВ.М.СЛ., Г.Б.СЛ., Д.Б.СЛ., М.ДР.Б. Н.В.В. СЛ.ИВ.В. и ИВ.Т.ИЛ. с искане за налагане на мерки за защита на молителката, нейната дъщеря– Игна Константинова Раденкова, както и нейния внук – Константин Данчев Йорданов, при твърдения за извършено спрямо тях от ответниците домашно насилие. От изложените в молбата фактически обстоятелства става ясно, че ответниците по молбата са съседи на молителката, с които обитават общ жилищен блок и за които твърди, че осъществяват спрямо нея и нейното семейство регулярно актове на психически и физически тормоз, за което нееднократно молителката е сигнализирала както органите на полицията, така и на прокуратурата, но към момента липсвало произнасяне и от двете сезирани инстанции. Ето защо потърсила съдебна защита по реда на ЗЗДН.

С обжалваното определение сезираният РС – Кюстендил е приел молбата за недопустима, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците и е прекратил образуваното пред него производство. Решаващия си извод районният съд е обосновал с липсата на съществуваща между молителката и ответниците по молбата релевантна семейна, родствена или приравнена на нея фактическа връзка. Посочил е, че ответниците не попадат сред предвидените в чл.3 от ЗЗДН лица, които могат да отговарят по молбата за защита от домашно насилие. На самостоятелно основание е изложил и аргумент за недопустимост на молбата, поради подаването й извън преклузивния срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН.

Въззивният съд споделя правилността на аргументираната теза от районния 2 съд за недопустимост на молбата за защита от домашно насилие, подадена от Л.Х..

Несъмнено е, на база изричните твърдения в молбата, че Х. се счита пострадала от осъществени актове на домашно насилие и търси защита именно по специалния Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), като сочи мерките, които желае да бъдат предприети спрямо ответниците, поради което не буди съмнение естеството на съдебната защита, която молителката желае да й бъде предоставена.

Същевременно, следва да се има предвид, че ЗЗДН урежда възможност за получаване на бърза защита на лица, които са пострадали от акт на насилие, но извършен не от всеки, а само от лицата, посочени в чл.3 от същия закон. Домашното насилие е акт, насочен срещу друго лице, с което извършителят на насилието се намира в родствена или семейна връзка - настояща или бивша, или във фактическо съпружеско съжителство, а изброяването в посочената разпоредба е изчерпателно.

Целта на закона е да осигури спешна защита на определен кръг лица, поради което е предвиден и специален ред за установяване на обективната истина по този вид дела, за разлика от общия граждански или наказателен процес. Именно поради това, преценката дали ответниците попадат сред лицата, визирани в нормата на чл.3 от ЗЗДН, е въпрос по допустимостта на производството, за който съдът следи служебно.

Процесуалната легитимация съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и нейната липса обуславя извод за недопустимост на исковото производство.

В конкретния случай, молителката изрично твърди, че ответниците не са сред визираните от Закона лица, а са нейни съседи - обстоятелство, което, както е приел и КнРС, изключва допустимостта на специалното производство по ЗЗДН.

Отговорността по ЗЗДН е самостоятелен вид отговорност, различна от гражданската, административно - наказателната и наказателната, като в случаите, когато едно деяние осъществява състава на друг вид отговорност — деликт, административно нарушение или престъпление /посегателство срещу личността/, не съществува пречка за пострадалото лице да осъществи защитата си по реда, предвиден в друг закон.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката за наличие на празнота в ЗЗДН да разшири кръга на субектите, спрямо които защитата може да бъде прилагана, тъй като волята на законодателя, както се посочи по-горе, е съвсем ясна и тя е по-скоро да ограничи приложимостта му до определен кръг лица. Несъстоятелни са, доколкото са в разрез с дефиницията на закона, и твърденията в жалбата, че след като всички собственици на апартаменти в блока живеят „под един общ покрив“, то осъществените противоправни действия представляват по естеството си домашно насилие.

Изложеното води до извод за неоснователност на жалбата, а определението на районния съд, като правилно, следва да се потвърдени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №314/02.03.2026г., постановено по гр.д.

№20261520100769 по описа за 2026г. на Районен съд – Кюстендил.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4