Решение № 674 от 03.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001001038 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. П. В. срещу решение № 261214/4.08.2021 г. по т.д.№ 35/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 8 състав с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Н и Д Инвест”ООД (в нес.) - гр. София, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца към дружеството в размер на 4000 лева, предявен като частичен от общо 146 900 лева, представляваща стойността за подобренията, направени от ищеца в жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр.

София, община Столична, ж.к. „Люлин“, ***-12, в находящите се в него имоти, съответно офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4, ателие № 1, ателие № 5, ателие № 13, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 17 и апартамент № 18.

В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на свидетеля С., е установено, че жалбоподателят многократно е предоставял на управителя на ответното дружество парични 1 суми в общ размер на исковата такава, които са били използвани за закупуване на арматура, бетон, разтвор за зидане, мазилни машини, материали за покрива, дървен материал, хидроизолации, битумни керемиди и др., които са послужили за изграждането на цялата сграда, а не само за собствените на ищеца обекти. Твърди се, че по този начин жалбоподателят е направил подобрения при изграждането на сградата, а сумите не са били предоставяни под формата на заем, дарение или на друго основание.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил констатираното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза „надплащане“ над продажната цена на собствения на жалбоподателя имот, което произтича от предоставените от него парични средства за подобренията по доизграждането на жилищната сграда. Посочено е, че съдът необосновано не е съобразил представеното по делото извънсъдебно споразумение от 5.03.2017 г., сключено между „Н и Д - Инвест“ ООД като собственик и К. П. В. като подобрител, с което те са приели, че между тях няма спор, че ищецът е извършил подобрения в гореописаните недвижими имоти на обща стойност от 150 000 лева, която сума „Н и Д - Инвест”ООД се е задължило да заплати на подобрителя в срок до 6.05.2017 г., което представлява извънсъдебно признание на ответното дружество на извършените от ищеца подобрения, като вземането му произтича от влязло в сила осъдително арбитражно решение от 21.11.2017 г. по в.а.д. № 20171115008 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове (АСТПС), постановено въз основа на това извънсъдебно споразумение. Наведен е довод, че арбитражното решение, макар да е непротивопоставимо на трети лица, които не са били страни по арбитражното дело, има сила на пресъдено нещо по отношение на участниците в арбитражното производство и е окончателно и задължително за страните по него. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, като бъде установено съществуването на процесното вземане.

Въззиваемият „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез управителя Д. А. С., се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че финансирането на търговската дейност на „Н и Д Инвест“ ООД (н.), чрез предоставяне на парични средства, не води до възникване на вземане за подобрения, каквато е претенцията на ищеца, като източник на това вземане 2 на ищеца би могло да бъде заем, дарение или неоснователно обогатяване, но не и подобрение, каквото е твърдението на ищеца. Според него е правилно и становището на съда, че жалбоподателят няма качеството на подобрител, тъй като не е установено да е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение да ги свои, а дори и за известен период да е упражнявал такава, той е бил държател съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗС, а не владелец, като липсват и доказателства той да е извършвал действия по подобрение на имотите, за които се претендира вземането, нито такива за фактическото завършване на сградата лично от него или от лица, на които е възложил изпълнението на строително-монтажните работи. Наведен е довод, че като основание за извършените от жалбоподателя плащания в квитанциите е посочено, че те представляват авансови вноски и съответно вноски за апартамент № 16, от което следва, че сумите са част от продажната цена на имота, включително от цената за довършителните строително-монтажни работи по него. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Синдикът на „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) В. П. А. оспорва въззивната жалба. В депозирания по делото писмен отговор се поддържа като правилно становището на първоинстанционния съд, че арбитражното решение е непротивопоставимо на кредиторите по несъстоятелността, включително на възразилия кредитор по чл. 690 от ТЗ, тъй като то има сила само между страните по него, поради което ищецът е следвало в производството по чл.694 от ТЗ да докаже пред съда по несъстоятелността, синдика и съответно кредиторите на „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) основанието за възникване и размера на процесното вземане. Наведен е довод, че претенцията на ищеца не се подкрепя от представите по делото квитанции за приходни касови ордери, тъй като в 23 от общо 25 от тях, като основание за плащането на сумите е отбелязано, че представляват авансови вноски за апартамент, без да е посочено за кой конкретен имот е направена вноската и къде се намира той.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно 3 легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

От данните по партидата на „Н и Д - Инвест”ООД в търговския регистър е установено, че с решение № 1001/22.05.2018 г. по търговско дело № 55/2018 г. Софийският градски съд, VI т.о., 20 състав е обявил неплатежоспособността на „Н и Д - Инвест”ООД, определил е началната ù дата и е открил производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, постановил е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, обявил е дружеството в несъстоятелност и е спрял производството по делото, а с решение № 962/21.05.2019 г. по същото дело е възобновил производството по несъстоятелност. Установено е също така, че в срока по чл. 685, ал. 1, във връзка с чл. 632, ал. 3 от ТЗ с молба с вх. № 80120/18.06.2019 г. жалбоподателят К. П. В. е предявил вземането си за сумата от 150 000 лева, част от което, в размер на 4000 лв. е предмет на предявения установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, като стойност на извършени от него подобрения в недвижими имоти, съгласно изпълнителен лист от 1.12.2017 г., издаден по т.д. № 3179/2017 г. по описа на Софийския градски съд, VI т.о., 18 състав въз основа на решение от 21.11.2017 г. по в.а.д.

№ 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, както и за лихви върху него и разноски, направени в производството.

Вземането е било прието от синдика и включено в списъка на предявените приети вземания на кредитори на „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.), обявен в търговския регистър на 10.07.2019 г., но с определение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, обявено в търговския регистър на 3.12.2019 г., по възражение на друг кредитор с прието вземане, е било изключено от списъка с приети вземания.

Като писмени доказателства в първоинстанционно производство са приети споменатият изпълнителен лист и арбитражното решение от 21.11.2017 г., въз основа на което е бил издаден. Представено е и т. нар.

„извънсъдебно споразумение“ от 5.03. 2017 г., с което е обосновано осъдителното арбитражно решение, и с което „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) е признал, че К. П. В. е извършил подобрения в посочени в него четиринадесет недвижими имота, находящи се в сградата с административен адрес : гр.

София, ж.к. „Люлин“, ***-12, съответно офиси № 1, 2, 3 и 4, ателиета № 1, № 5, и № 13 и апартаменти № 2, № 4, № 12, № 14, № 15 , 4

№ 17 и № 18, находящи се на различни етажи на сградата (от кота нула до шестия етаж) на обща стойност от 150 000 лв. В табличен вид в споразумението са посочени отделните видове строително- монтажни работи, в резултат на които са били осъществени, а именно : изработване на носещи колони, леене на плочи от кота „0“ до кота „било“, изграждане на тераси, на ВиК и на ОВИ инсталации, зидане на външни стени и др. В чл. 1 от споразумението тези обстоятелства са били приети за безспорни между страните по него, а в чл. 2 „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) се е задължило да заплати на К. В. стойността на подобренията в срок до 6.05.2017 г., като до заплащането им подобрителят упражнява право на задържане върху подобрените имоти, по смисъла на чл. 72, във връзка с чл. 70 от ЗС, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. Условията на споразумението са възпроизведени в арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист.

Установено е също така, че с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 135, т. ІІ, рег.№ 2750, съст. на 8.07.2011 г. по нот.д.№ 263/2011 г. от нотариус с рег.№ 628, жалбоподателят К. П. В. и И. И. В. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 16самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на петия жилищен етаж, срещу цена от 61 300 лева, част от която в размер на 16 869 лева, според акта е платена на продавача преди подписването на нотариалния акт, а остатъкът в размер на 44 431 лева купувачите са се задължили да заплатят на продавача в срок до 31.08.2011 г.

Като писмени доказателства за заплащане стойността на подобренията в първоинстанционно производство са приети квитанции към приходни касови ордери, издадени през периода 2008 г. - 2010 г. и удостоверяващи заплатени в брой от К. П. В. на „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) парични суми, в които е посочено, че те представляват „вноски за апартамент“, без да е посочен конкретен такъв, с изключение на квитанцията от 7.07.2010 г., според която сумата от 11 000 лв. е заплатена като вноска за апартаменти № 16, 17 и 18; в квитанциите от 18.05.2009 г. и от 20.05.2010 г. не е посочено основание за заплащане на посочените в тях суми.

Според приетото в първоинстанционно производство заключението на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С., представените 5

25 квитанции към приходни касови ордери на обща стойност от 184 251,81 лева, са заплатени от К. В. в полза на „Н и Д - Инвест”ООД (в нес.) през периода от 17.10.2008 г. до 07.07.2010 г. включително, като съгласно вписаните в тях основания, платената сума се формира от вноски за покупката на апартаменти № 16, № 17 и №18, както и че по данни от банковите извлечения, за заплащане цената на апартамент № 16 от името на ищеца са заплатени суми в общ размер от 41 430 лева, от които 19 000 лева с наредител М. С. и 25 431 лева с наредител Р. Г.. Експертизата не е установила ищецът да е извършвал плащане на суми за подобрения.

Според заключението на назначената в първоинстанционно производство съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Ц., твърдените от ищеца разноски само за процесните 14 имота, са изчислени в размер на 207 354 лева без ДДС, с включена 12% строителна печалба, а увеличената стойност на същите 14 имота, изчислена по метода на възстановителната стойност, е в размер на 250 800 лева без ДДС. Според заключението, увеличената пазарна стойност на 14-те имота, определена по сравнителен подход, представляваща пазарната стойност на разликата между стойността им без твърдените от ищеца подобрения и цената, която те имат след тяхното извършване, е в размер на 664 147 лева.