Решение № 202 от 05.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. гр.Несебър, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150101690 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.

От ищеца „"Ю.Б."” АД срещу „А.Г.“ ООД, Й. Б. Б., Г. К. Д. и Г. Г. З., са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С тях се иска да бъде установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 21 251,26 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 02.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2617,26 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.07.2018г. – 27.05.2019г., сумата от 7676,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г., сумата от 107,10 лв., представляваща такси по договора, начислени за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г., сумата от 69,60 лева, представляваща нотариални такси за периода от 09.05.2019г. до 28.10.2020г. Твърди, че на 28.09.2012г. между ищеца – като кредитор, ответникът „А.Г.“ ООД – кредитополучател и останалите ответници – солидарни длъжници, бил сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г. Излага се, че на ответниците била отпусната сумата от 30 000 лв., която следвало да се върне на 120 месечни вноски, считано от датата на откриване на заемната сметка. Навежда се, че на 02.05.2019г. било установено трайно забавяне в плащането на дължимите суми. Сочи се, че на основание чл. 26, б. „в“ вр. чл. 25, б. „г“ од договора била обявена предсрочна изискуемост, считано от 27.05.2019г., за което всички длъжници били уведомени. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците „ А.Г.“ ООД и Й. Б. Б. е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и 1 недоказани. Оспорва се твърдяната от ищеца изискуемост на вземането, като се развиват подробни доводи, че тези ответници не са уведомени надлежно за нея. Излага се, че трите физически лица са имали качеството „поръчители“, което следва да се изведе от клаузите в договора. Поради тази причина се сочи, че спрямо тях срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл към момента на предявяване на иска. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност. Възразява се срещу съдържанието на договора за кредит и неговото съответствие със закона, като се акцентира върху нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорват се като размер посочените в исковата молба суми. Обръща се внимание, че по изпълнително дело № 20178010400980 на ЧСИ Трифон Димитров ищецът е получил претендираните суми. Развиват се съображения за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, неравноправност на клаузи в договора. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Г.З. е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че договорът за кредит не е прекратен предсрочно и по надлежен ред. Излага, че не всички ответници са надлежно уведомени за евентуалната предсрочна изискуемост. Твърди, че е поръчител по договора и излага доводи за това, като възразява за неспазен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва размера на исковата претенция. Прави възражение за изтекла давност. Счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че към момента има извършени погасявания. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата Г. К. Д. не е подаден отговор на исковата молба.

Депозирано е писмено становище, с което претенциите са оспорени, като са развити съображения за липса на настъпила предсрочна изискуемост. Оспорени са по размер предявените претенции. От съда е поискано да се отхвърлят исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответниците е бил сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г., че е настъпила предсрочна изискуемост на претендираните суми за главница, редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, изискуемост на начислените такси, както и размерът им. В тежест на ответниците, при доказване на горните обстоятелства, е да установят, че са изпълнили задълженията си по договора.

Видно от договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г.

(на л. 9 – л. 16 от делото) и общи условия към него (на л. 17 – л. 18 от ч.г.р.д. № 1002/2020г. по описа на Районен съд Несебър) „"Ю.Б."” АД (към онзи момент „Ю. и В.Д..Б.“ АД) отпуснало на кредитополучателя „А.Г.“ ООД и „съдлъжниците“ Й.Б., Г.Д. и Г.З. сумата от 30 000 лв. – под формата на овърдрафтен бизнес кредит. Съдът намира за неоснователни възраженията на част от ответниците, че физическите лица са подписали договора като „поръчители“. В договора ясно е изразена волята на страните Й.Б., Г.Д. и Г.З. да го подпишат в качеството си на „съдлъжници“, т.е. на длъжници, които следва да връщат дълга солидарно с кредитополучателя. За тази воля на страните в договора фигурират и изрични клаузи – чл. 9а – чл. 9е от договора. Ето защо няма никакво основание да се тълкува договорът в смисъл, че физическите лица са го подписали като поръчители. Волята е ясно изразена в цитираните разпоредби от раздел IV – „Специални условия 2 по кредита“ и тя е те да са съдлъжници и да отговорят солидарно с кредитополучателя за връщане на сумите. От уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост (на л. 17 – л. 25 от делото) се установява, че на 10.05.2019г. настъпване на предсрочна изискуемост по договора било обявено на Г.Д., чрез връчено на съпруга й уведомление (обратна разписка на л. 20 от делото), на „А.Г.“ ООД и Й.Б. предсрочната изискуемост била обявена на 20.05.2019г., чрез връчване с обратна разписка, а на Г.З. – на 24.05.2019г., чрез лично връчване, отразено в разписка на л. 25 от делото. Във всички уведомления е вписано, че към този момент дължимите суми са 22 128,94 лв. – главници, 4050,74 лв. – лихви и 150,47 лв. – такси. Съдът намира, че с цитираните доказателства се установява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на всички съдлъжници на сочената в исковата молба дата – 27.05.2019г. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Т.е. предпоставка за изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от 09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др.

Същевременно за надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. Съдът намира, че дори да се приемат за основателни възраженията на ответниците за липса на обявена изискуемост към 27.05.2019г., то предсрочната изискуемост им е съобщена надлежно и в рамките на настоящото дело, тъй като волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на исковата молба. Видно е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея, е връчена лично Г.Д. на 29.12.2021г., на „А.Г.“ ООД и Й.Б. (лично) – на 14.01.2022г., а на Г.З. – лично на 03.02.2022г. Ето защо съдът приема, че най-късно на тези дати от ищеца е обявена предсрочната изискуемост на вземанията му по договора за кредит (видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза към 27.05.2019г. и по време на делото предпоставките на чл. 26, б. „в“ от договора са били налице, тъй като е имало непогасени вноски по кредита). В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело № 1272/2015г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д. № 2118 от 2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна практика и след като съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска отново е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница по договора за кредит.

При тези изводи на съда (дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса) следва да се обърне внимание на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, според 3 които допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Постановките на посоченото тълкувателно решение са доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 60009 от 02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.