Решение № 7083 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7083 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505019 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20459 от 11.12.2023 г. по гр.д. № 24384/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. Г., ЕГН ********** срещу Н. Д. Х., ЕГН *******, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул.

„*******, а именно причинена лека телесна повреда от Х. на Г., чрез нанасяне на два удара с глава в областта на носа, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от ищеца, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 09.05.2017г. гр.София, ж.к.

„Люлин“, на ул. „*******, когато около 22:00 часа Х. нанесъл публична обида на Г., употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази:

„боклук“, „говедо мръсно“, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 09.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. Т. Г. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано;

1 постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказано, че ответника е извършил описаните неправомерни действия спрямо ищеца, в причинна връзка, с които са понесените от ищеца неимуществени вреди. За формиране на тези изводи, съдът не е съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е основал неправилно същите единствено на показанията на свидетеля С. Х.а, която е била в интимни отношения и с двамата /ищец и ответник/ и се явява пристрастна и заинтересована от изхода на спора. Същевременно, при решаване на спора, съдът не е дал вяра на събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М..Б и Л.М., които установяват по ясен и категоричен начин, че ответникът е нанесъл удар по лицето на ищеца в областта на носа, както и че последния носи очила и по време на инцидента е бил с очила. Като е игнорирал без мотиви техните показания съдът е достигнал до неправилни фактически констатации и до неправилни правни изводи. Неправилно, според ищеца, съдът е основал изводите си на констатациите на СМЕ за установяване на обстоятелството бил ли е ищеца по време на инцидента с очила без да съобрази събраните гласни и писмени доказателства установяващи по категоричен начин това.

Освен това при постановяване на решението си съдът напълно е игнорирал събраните доказателства по проведеното досъдебно производство, като дори не е обсъдил същите.

Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на исковете като основателни в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Н. Д. Х., в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от М. Т. Г. срещу Н. Д. Х. искове с правно основание чл.45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000.00 лв., като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на причинените му травматични увреждания от нанесените от ответника два удара с глава в областта на носа, станало на 09.05.2017г. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на нанесената му от ответника на 09.05.2017г. гр.София, ж.к.

„Люлин“, на ул. „*******, около 22:00 часа публична обида употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази: „боклук“, „говедо мръсно“, ведно със законната лихва върху сумата 5000.00 лв., считано от датата на деликта - 09.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на горепосочената дата заедно с негови познати - Л. П.а и М..Б се движели със собствения на Г. лек автомобил в ж.к. „Люлин“, по ул. „Майски ден“, когато били застигнати от друго ППС, марка „Мерцедес“, с ДК № *******, в което се движели бившата приятелка на Г. - С. Х.а и ответника. Твърди, че преустановил движението на автомобила, като го паркирал в близост до тротоара на ул. „******* и слязъл за да види за какво спира автомобила. Поддържа, че още със слизането ответникът връхлетял върху Г. и му нанесъл два удара с глава в областта на носа, с което му причинил травматично увреждане на носа, след което Х. започнал да крещи на Г., следното: „ей боклук, до кога ще се разправям аз с тебе, ти не разбра ли тая жена повече да не я търсиш за никакви пари. Ти няма да получиш нищо от нея, ясно ли ти е, бе, говедо мръсно. И спри да се жалиш в полицията, че полицията съм аз.“ След което Х. извадил пистолет и го насочил към Г., с думите: „по здравословно ще е за теб да спреш да се занимаваш с нас.“ Твърди, че по процесния деликт е подаден сигнал по който е образувано д.п. № 235/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр.

15895/2017г. по описа на СРП, като производството с постановление от 15.09.2020г. било прекратено, поради обстоятелството, че престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. По образуваното по частна тъжба НЧХД № 16701/2017г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, ищецът не бил конституиран като граждански ищец. Било видно от съдебно-медицинското удостоверение № 323/2017г. по описа на Клиника по „Съдебно медицина и деонтология“ при УМБАЛ „Александровска“, че при преглед на ищеца на 10.05.2017г. е установено „охлузване, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на гърба на носа“. Твърди, че в резултат на нанесената му телесна повреда изпитал силни болки и страдания, имал главоболие и световъртеж, като деянието се отразило негативно и на емоционалното 3 му състояние. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаването им.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на деликта. Прави възражение, че не е извършил описаните от ищеца деяния. Прави правопогасяващо възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С постановеното решение, за да отхвърли предявените искове по чл.45 ЗЗД за сумата 10000.00 лв.-обезщетение, съдът е приел, че от събраните в производството доказателства не се установява наличие на причинна връзка между деянието, описано като противоправно, вредоносно и виновно, което деяние представлява нанасяне на два удара с глава от страна на ответника спрямо ищеца в областта на носа извършено на 09.05.2017г. около 22.00 ч. в гр.София, ж.к. „Люлин“, на ул. „*******, и между понесените от ищеца неимуществени вреди –болки и страдания в резултат на получените от ударите травматични увреждания. Същевременно, за да отхвърли исковете по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лв.-обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от нанесената му от ответника публична обида употребявайки спрямо него унизителни за честта и достойнството му думи и изрази: „боклук“, „говедо мръсно“ на посочената дата, място и час, съдът е приел за недоказано от една страна личното отношение на ответника към личността на ищеца, а от друга – поради това че съдът е възпрепятстван да разсъждава относно характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на личността на ищеца съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение.

Решението на СРС е неправилно в една част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на, ал. 2 от цитираната разпоредба /вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.

Противно на изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, настоящия състав, намира че по делото са доказани елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД з а нанесените от ответника на ищеца два удара с глава в областта на носа на посочената дата, място и час и причиняването на 4 неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания.

Така, чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства – медицинска документация, в т.ч. и съдебно-медицинско удостоверение № 323/2017г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД и материалите от проведеното досъдебно производство, както и чрез показанията на свидетелите М.М. Б. и Л. Л.М., които съдът кредитира като пълни, последователни, обективни и незаинтересовани, се установява, че на 09.05.2017г., около 22,00 часа в гр.София, ж.к. „Люлин“, ул. „*******, ответникът е нанесъл на ищеца два удара с главата в областта на носа. Установява се, чрез описаните доказателства, че тези удари са причинили травматични увреждания на ищеца, които са удостоверени в съставеното СМУ - констатирано охлузване на корена на носа 0.3/0.1 см. върху кръвонасядане с оток 3.5/2.5 см., като както е посочено в същото описаните увреждания са дължат на действието на твърди тъпи предмети. Тези травматични увреждания удостоверени в съставеното съдебно-медицинско удостоверение са посочени от експерта по изслушаната пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира в една част по реда на чл.202 ГПК, като възможни да настъпят по посочения начин – с удар с глава. Досежно посоченото в СМУ и констатирано от съдебния медик охлузването на корена на носа, експертът по СМЕ е посочил, че същото най-вероятно се дължи на това че ищецът е бил с очила към момента на инцидента. Според настоящият състав за разрешаване на спора по настоящето дело не е било необходимо даването на разяснения от страна на експерта по СМЕ за това какво е „охлузване“ и как би могло да се причини и съответно какво представлява „рана“ и как би могло да се причини същата. В посочената част, съдът не кредитира дадената СМЕ, доколкото същата не установява релевантни за спора факти.