Решение № 3952 от 28.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110125653 по описа за 2021 година

П. В. П. е предявил срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност, притеснение, опозоряване на името му причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по чл. 346, ал. 2, т.

3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва от 13.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано срещу него на 12.01.2015 г., когато бил задържан, а на следващия ден ответникът му повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал.

1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда от 03.05.2018г. по н.о.х.д. № 9498/2016г. по описа на СРС, НО, 100 състав, потвърдена с Решение от 30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4626/2018г. на СГС, II въззивен състав. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство, несигурност, притеснение, опозоряване на името му и притеснение за бъдещето, включително и на неговото семейство. Посочва, че в резултат на причинения стрес се влошили отношенията му с жената, с която живеели на семейни начала и се влошило здравословното му състояние. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и 1 претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че искът за неимуществени вреди бил недоказан, като не били представени доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва се, че ищецът вече бил осъждан, поради което претенцията му за причинени вреди за оронване на името била неоснователна. Оспорва се причинната връзка между заболяването и ищеца и повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на евентуалност размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед претърпените вреди. Според ответника изложените в исковата молба обстоятелства не сочат необичайно претърпени неудобства, а освен това производството е приключило в разумен срок.

Посочва, че търпените неимуществени вреди били със занижен интензитет.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си молба, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязло в сила оправдателно решение.

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, приключило с влязло в сила решение от 30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4626/2018г. на СГС, II въззивен състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.01.2015 г. с постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 79/2015 г., по описа на 0 1 РУП СДВР, е привлечен ищецът, за четири престъпление, а именно: чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл.

195, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С постановление от 16.02.2015 г. постановено по досъдебно производство № 1584/2015 г. по описа на СРП и № 79/2015 г. по описа на 0 1 РУП СДВР частично е отменено производството за привличане на обвиняем от 12.01.2015 г. срещу ищеца по отношение на първите три деяния, като производството следва да продължи единствено по отношение на четвъртото деяние. На 14.05.2016 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като в обвинителния акт 2 е посочено, че по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 300 лв. Производството по делото е приключило с постановена оправдателна присъда от 03.05.2018г. по н.о.х.д.

№ 9498/2016 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, потвърдена с решение от 30.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4626/2018 г. на СГС, II въззивен състав, които обстоятелства са отделени като безспорни по делото. От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан съгласно влязло в сила на 11.03.2008 г. определение, с което е одобрено споразумение, по силата на което ищецът се е признал за виновен за престъпление по чл.

129, ал. 2, пред. 3, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, като е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнение на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Също така с влязло в сила на 15.01.2020 г. определение, с което е одобрено споразумение, по силата на което ищецът се е признал за виновен за престъпление по чл.

270, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, като е осъден на глоба в размер на 1500 лв. По делото е представена справка с рег № И-29311 от 15.10.2021 г.от НСлС, в която е посочено, че след извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца имало данни за образувано досъдебно производство, а именно ДП № 2 от 2019 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като в справката е посочено и процесното наказателно производство, така и наказателното производство, по което ищецът се е признал за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2, пред. 3, алт. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК. По делото е представено и писмо с рег. № 513000-60012 от 15.10.2021 г., съгласно което в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че имало заявителски материал за извършването на пет деяния /без процесното/ и имало две полицейска регистрации.

От представената по делото заповед за задържане на лице от 12.01.2015 г., се установява, че ищецът е бил задържан на 12.01.2015 г. в 03.30 часа за срок от 24 часа.

В хода на производството като свидетел по делото е разпитана Калина Спиридонова, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят се явява сестра на ищеца. Свидетелят посочва, че имали близки отношения с ищеца и знаела за процесното дело, което било за отнето МПС, като ищецът бил задържан за 24 часа през м.януари 2015 г. и делото приключило през 2018 г. Посочва, че след задържането ищецът се сринал емоционално, тъй като не бил задържан то този момент и се притеснил много, защото имал дете на 7 и трябвало да се грижи за семейството. След задържането много се влошили отношенията с жената, с която живеел на съпружески начала, като имал проблеми и от финансово естество, тъй като му трябвали средства да си плати гаранцията и за адвокати. Посочва, че се обострили се отношенията с жена му и към онзи момент се разделили с нея, като и досега не са им много добри отношенията, но заради детето се виждат, като от време на време живели заедно, но в следствие на задържането, жена му, неговите приятели и близки нямали доверие в ищеца. Твърди, че ищецът много се затворил в себе си и не говорил с никой. Имал и здравословни 3 проблеми, за което имал решение на ТЕЛК, заради катастрофа и претърпял множество операции на крака, с метални пластини и пирони, като тогава му извадили и далака. Свидетелката твърди, че катастрофата била претърпяна от ищеца през 2015 г. при падане от мотор, като след катастрофата на няколко пъти лежал в болница, като през 2015г., в „Софиямед“ му оперирали крака.

Ищецът бил известно време на домашно лечение, но се получило усложнение, като ищецът направил белодробна емболия и тогава пак бил в „Софиямед“ и около една седмица бил неподвижен. Твърди, че решението на ТЕЛК било издадено заради травмите от катастрофата. Посочва, че не знае преди 2015 г. и след тази година да е имало наказателни дела водени срещу ищеца и нямал осъдителна присъда. Посочва, че и към настоящият момент при ищеца се наблюдавало притеснение и не можел да спи.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.

Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да 4 възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.