Решение № 17235 от 06.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17235 гр. София, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110100620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕН – ВИЖЪН ЕНЕРДЖИ“ ООД, ЕИК 175312342, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Абдовица“ № 29А, представлявано от управителя ............ против „СПИДИ“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление – град София, район Младост, ул.“Абагар“ № 22, Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет.5, представлявано от .............., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на:

1. сумата 3 294,22 лв., представляваща обезщетение за стойността на лаптоп MSI Summit E13 Flip Evo, предаден за международен превоз с товарителница № 62167048652 и международен номер на пратката 16601500674398;

2. сумата 37,43 лв., представляваща заплатено възнаграждение за превоза на същата пратка;

3. сумата 1 242,03 лв., представляваща обезщетение за стойността на устройство InSinkErator Evolution 200, предадено за международен превоз с товарителница № 62286282620 и международен номер на пратката 16601500840382;

4. сумата 59,96 лв., представляваща заплатено възнаграждение за превоза на втората пратка, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г., до окончателното изплащане.

Ищецът поддържа, че ответникът е приел двете пратки за доставка до посочения в товарителниците получател Amazon Retourencenter – Amazon Returns, Neue Poststr. 250, 08496 Neumark, Германия, но не ги е доставил на договорения адрес. Вместо това пратките били пренасочени до Hamburger Str. 99, 90451 Nürnberg, вследствие на което не били получени и отчетени от Amazon, а заплатените от ищеца цени на вещите не били възстановени. Твърди, че между страните били сключени два неформални договора за куриерски услуги и потребителят на тази услуга има право да претендира от ответното търговско дружество, в качеството му на пощенски оператор, извършващ тези услуги, заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие неизпълнение 1 на договорно задължение - доставяне на първата пратка на грешен адрес и недоставяне на втората пратка на посочения адрес, в резултат на което ищецът не е получил паричната равностойност на върнатите вещи, съдържащи се в куриерските пратки, както би се случило, ако пратките бяха надлежно доставени на Amazon. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че посоченият от ищеца адрес в Ноймарк представлява център за пощенски товари на DHL, на който пратки на DPD не можели да бъдат доставяни, поради което били пренасочени съобразно установената логистична практика до Amazon Fulfillment Center в Нюрнберг. Твърди, че пратките са доставени надлежно. Оспорва настъпването и размера на вредите, както и причинната връзка между поведението на превозвача и невъзстановяването на сумите от Amazon. Моли за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност се позовава на ограничаване на отговорността съгласно Общите условия на „СПИДИ“ АД – до 100 лв. за първата пратка, изпратена без обявена стойност, и до 1 300 лв. за втората пратка, изпратена с допълнителна услуга „Обявена стойност“. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, а не от посочените от ищеца законови разпоредби. В случая между страните са сключени два неформални договора, по силата на които ответникът се е задължил срещу възнаграждение да приеме в България и да достави в Германия два броя движими вещи. Услугата е обозначена като DPD Economy, като международният превоз е осъществен чрез автомобилната мрежа на DPD.

Мястото на приемане на вещите и договореното място на доставянето им се намират в две различни държави – Република България и Федерална република Германия, всяка от които е страна по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – CMR.

Представените транспортни листове установяват включването на пратките в автомобилни групажни превози до германски терминал на DPD. Поради това според настоящия състав са налице предпоставките по чл. 1, § 1 CMR.

Обстоятелството, че ответникът притежава качеството на пощенски оператор и предоставя неуниверсална пощенска услуга по Закона за пощенските услуги, не изключва приложението на CMR. Изключението по чл. 1, § 4, б. „а“ CMR се отнася само до превози, извършвани съгласно международни пощенски конвенции. По делото се установява, че процесните пратки са приети и транспортирани като търговски международни куриерски пратки по услугата DPD Economy. Следователно правоотношенията между страните се уреждат на първо място от императивните правила на CMR. Законът за пощенските услуги и Общите условия на ответника намират субсидиарно приложение само доколкото не противоречат на конвенцията.

Поради изложеното, съдът приема, че исковете за стойността на изгубените пратки са с правна квалификация:

– за първата пратка – чл. 17, § 1 във връзка с чл. 23, §§ 1–3 и § 7 CMR;

– за втората пратка – чл. 17, § 1 във връзка с чл. 23, §§ 1 и 2 и чл. 24 CMR.

Исковете за възстановяване на заплатените превозни възнаграждения са с правна квалификация чл. 23, § 4 CMR.

Претенциите за законна лихва имат правно основание чл. 27, § 1 CMR във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при съобразяване на допустимия размер на лихвата съгласно специалната норма на конвенцията.

От фактурите и документите за покупките се установява, че през декември 2022 г. е 2 закупен лаптоп MSI Summit E13 Flip Evo по поръчка № 303-7510168-3916335. Общата стойност на поръчката е 1 684,31 евро, от които 1 625,87 евро представляват цена на вещта, а 58,44 евро – първоначална доставка.

От представената справка от профила в Amazon се установява, че за лаптопа е започната процедура по връщане – „Return started“, като е посочено, че възстановяването на цената ще бъде извършено след получаването на вещта – „Your refund will be processed when we receive your item“.

На 16.05.2023 г. ищецът е предал на ответника пратка с товарителница № 62167048652 и международен номер 16601500674398, с тегло 2,5 кг, за доставка до Amazon Retourencenter – Amazon Returns, Neue Poststr. 250, 08496 Neumark, Германия. Пратката е приета без допълнителна услуга „Обявена стойност“. Като съдържание е посочено „техника“.

През юли 2023 г. е закупено устройство InSinkErator Evolution 200 на стойност 635,04 евро, от които 591,44 евро са цена на вещта и 43,60 евро – доставка.

На 29.08.2023 г. ищецът е предал на ответника втора пратка с товарителница № 62286282620 и международен номер 16601500840382, предназначена за същия адрес в Ноймарк. За нея е заявена допълнителна услуга „Обявена стойност“ в размер на 1 300 лв.

Безспорно е, а се установява и от представените от ответника документи, че нито една от пратките не е доставена на посочения в товарителниците адрес в Ноймарк. Те са пренасочени до Hamburger Str. 99, 90451 Nürnberg.

От вътрешно електронно съобщение на DPD се установява, че според информацията, с която германският партньор е разполагал, DPD пратки вече не можели да бъдат доставяни до DHL центъра в Ноймарк, поради което следвало да бъдат пренасочвани към AMM Spedition в Нюрнберг.

Представени са и два транспортни листа от 23.05.2023 г. и 02.09.2023 г., в които международните номера на процесните пратки са включени наред с множество други номера в групови списъци, отнасящи се до превоз до Amazon Fulfillment Center, Hamburger Str. 99, Nürnberg. В транспортните листове обаче липсват подпис, печат, име на получател, дата и час на предаване. Не е представен индивидуален Proof of Delivery за нито една от пратките.

Не е представен и договор, писмено нареждане или друг документ, от който да се установява, че Amazon е определил AMM Spedition или намиращия се в Нюрнберг център като надлежно овластен получател на процесните пратки.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 17, § 1 CMR превозвачът отговаря за пълната или частична загуба на стоката от момента на приемането за превоз до момента на доставянето.

В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договорите за превоз; предаването на пратките на превозвача; вида и стойността на съдържанието; настъпването на вреда и нейния размер.

В тежест на ответника е да докаже надлежното изпълнение на задължението за доставяне или наличието на освобождаващо основание по чл. 17, §§ 2 и 4 CMR.

Приемането на двете пратки не се оспорва и се установява от товарителниците.

Ответникът твърди положителния факт на тяхното доставяне, поради което носи тежестта да установи предаването им на договорения получател или на надлежно овластено от него лице.

Съгласно чл. 12 CMR правото да се разпорежда със стоката и да изменя мястото на доставянето принадлежи при предвидените в нормата условия на изпращача, а след 3 преминаването на това право – на получателя. Когато изпълнението на договора при първоначално уговорените условия стане невъзможно, чл. 14 CMR задължава превозвача да поиска указания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката.

По делото не е установено ищецът да е нареждал пратките да бъдат доставени на адрес в Нюрнберг. Не е установено и Amazon да е направил такова разпореждане или да е овластил AMM Spedition да получи конкретните пратки. Вътрешното съобщение на DPD, че пратките по принцип следвало да се пренасочват към Нюрнберг, не представлява изявление на ищеца или на получателя и не доказва изменение на договореното място на доставка.

Неоснователно е възражението на ответника, основано на чл. 87, т. 6, б. „а“ ЗПУ, че адресът е бил непълен или погрешен. В товарителниците са посочени получател, улица, номер, пощенски код и населено място. Адресът съответства на предоставения от Amazon етикет за връщане. Обстоятелството, че DPD не е могъл да извърши доставка до този център поради вътрешните си отношения с DHL, не превръща адреса в непълен или погрешен.

След като ответникът е приел пратките без възражение и без да уведоми ищеца за невъзможност да ги достави на посочения адрес, той е следвало да изпълни договора, да поиска последващи указания или да върне пратките на подателя. Едностранното им пренасочване до друг адрес в друг град не представлява надлежно изпълнение.

Транспортните листове удостоверяват включването на номерата на пратките в групов товарен списък. При липса на подпис, печат или индивидуален документ за приемане те не установяват фактическото предаване на конкретните пратки на Amazon.

Неоснователно е и възражението, че ищецът следвало да представи декларация от получателя за неполучаване. Такава декларация може да бъде част от вътрешната рекламационна процедура на оператора, но липсата не освобождава ответника от задължението в рамките на процеса да докаже твърдяното надлежно доставяне.

Поради това съдът приема, че ответникът не е доказал доставянето на процесните пратки на договорения получател или на надлежно овластен негов представител. За правоимащия пратката е изгубена не само когато физическото местонахождение е неизвестно, но и когато е предадена на неовластено лице и не може да бъде възстановена.

Ето защо установеното по делото изпълва понятието за загуба по чл. 17, § 1 CMR.

Ответникът отговаря и за действията на германския партньор DPD на основание чл. 3 CMR, тъй като последният е лице, чиито услуги са използвани за изпълнението на договора.

Представената от ищеца справка от Amazon съдържа съобщение, че обичайният срок за връщане на лаптопа е изтекъл на 06.01.2023 г. Същевременно обаче в профила е отразен статус „Return started“ и е посочено, че възстановяването ще бъде извършено след получаване на вещта. Следователно общото съобщение за изтичане на първоначалния срок не доказва, че Amazon е отказал възстановяване поради просрочено връщане. Напротив, от справката се установява наличието на конкретно започната процедура, при която възстановяването е поставено в зависимост от получаването на артикула. Не е представен изричен отказ на Amazon, основан на изтичане на срока.