Решение № 3304 от 15.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4817/2025
- Вид
- Решение № 3304
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Боян Георгиев Бояджиев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3304 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100504817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба подадена от С. Т. К. срещу решение № 4622/18.036.2025г. постановено по гр.д. 11136/2024г. на СРС, ГО, 59 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за разликата над 5000,00 лв. до претендираните 18 000 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е постановил неправилно и необосновано решение, при нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът излага твърдения, че въпреки установяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, като не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи за интензивността на претърпените болки и страдания, възстановителния период и е присъдил несъответстващо на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение, вкл. несъобразено с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Поради изложените аргументи, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което иска на ищеца от първоинстанционното производство да бъде уважен изцяло в предявения размер от 18000 лв., като му се присъди допълнително сумата от 13 000 лв. Претендира разноски.
1
От насрещната страна по жалбата ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт и несправедлив размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 вр. чл.235 от ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. Не се констатират и нарушения на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Страните не оспорват определения от СРС размер на дължимото обезщетение от 5000 лв., поради което в тази част решението следва да се счита влязло в сила. Спорът между тях се концентрира върху размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от въззивника неимуществени вреди в резултат на виновно причиненото от застрахования по ЗЗ “ГО“ при въззиваемия, водач на л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ****, пътно произшествие от 20.04.2022 г., в частта над присъдения от СРС размер.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 429, ал. 1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и чл.498, ал.3 от КЗ. Във въззивното производство не е спорно между страните, а и се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства - протокол за ПТП № 1784189/20.04.2022 г., свидетелските показания на разпитания свидетел Б.Т.П. и приетото без възражения заключение на съдебната авто-техническа експертиза, че на 20.04.2022 г. на главен път I-1, в района на 181 км, при движение в посока гр. Враца – гр. Ботевград, свидетелят Б.Т.П., управлявайки лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ****, поради несъобразена с пътните условия скорост, след десен завой се завъртял и навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП в бетонна стена, при което произшествие телесни увреждания получила пътничката в автомобила и настоящ ищец С. К.. Безспорно е установено посредством приетото заключение на авто-техническата експертиза, че причината за настъпването на описаното ПТП е загубата на контрол над управляваното МПС вследствие на несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача на процесния лек автомобил, разпитания като свидетел Б.П., по отношение на който е било наложено административно наказание, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По делото между страните няма спор и е установено безспорно от приетите като доказателства медицински документи и заключението на изслушаната СМЕ, че ищцата е получила счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния й край, в областта на гривнената става и контузия на дясна подбедрица. Проведено било консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксирането му с гипсова имобилизация за 35 дни. Няма спор относно периода, в който ищцата К. е била в отпуск, поради временна неработоспособност – за около месец и половина, в периода от 21.04.2022 г. до 03.06.2022 г., видно от приетите по делото 2 бр. болнични листи. Според заключението на медицинската експертиза, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на 2 възстановяване при такъв вид увреждания е около 4 месеца, като през този период ищцата търпи болки и страдания, които в първите 30 дни са по-интензивни и постепенно отшумяват.
При личния преглед извършен на ищцата в хода на първоинстанционното производство /на 29.01.2025 г./ почти три години след произшествието, вещото лице не е установило функционален дефицит на дясна гривнена става и трайни последици от процесното ПТП.
Пред районния съд е отделено като безспорно също, че по отношение на л.а. „Дачия Докер“ с рег. № **** към датата на ПТП 20.04.2022 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ „ГО“ с ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, т.е. гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е била обезпечена от ответника.
Свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели – деликвента Б.П. и сестрата на ищцата К. – св. В.К.-И., са преценени от съда като обективни, достоверни и вътрешно непротиворечиви, поради което им е дал вяра.
Съгласно чл. 172 от ГПК показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Нормативната уредба изисква завишено внимание от страна на съда при оценката на достоверността на показанията на определени лица, които се намират в близки отношения със страната, като същите следва да бъдат подложени на по-сериозен анализ.
Въззивния съд, при преценка на показанията на св. К.-И., по реда на чл.172 от ГПК, като отчита тяхната евентуална заинтересованост, също ги счита за обективни, логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи и с писмените доказателства и заключението на СМЕ, поради следва да се кредитира, доколкото са дадени за обстоятелства, които свидетелката е непосредствено възприела - изпитаните от ищеца болки, притеснения, тревоги и неудобства, както и физическото й състояние веднага след инцидента.
Въззивният съд, както и първоинстанционния съд, намира, че същите са със съществена доказателствена стойност, и годни да установят фактите и обстоятелствата, за които са посочени, а именно търпените от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, битовите неудобства, които са изпитвани и за какъв период от време, в т.ч. за преживените психологически травми, страх от пътуване с автомобил и шофиране. Относно психологическите негативни преживявания, съдът приема, че същите понастоящем са преодолени, което се установява пък от показанията на св. П., който освен делинквент, е и колега на пострадалата ищца, и според него същата в момента продължава да работи на същото място, да управлява автомобил сама, а и пътува често в командировки с кола, управлявана от друг водач. Единствено в тази част, съдът не дава вяра на показанията на св. К.-И., която твърди пред първоинстанционния съд, че сестра й „и към настоящия момент си има стрес от тази катастрофа, страх я е да се качи в кола да шофира и да се качи в кола с Б.П.“, а кредитира показанията на св. П., като ги счита за по-обективни, незаинтересовани и базирани на лични ежедневни възприятия от работното място на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, единственият спорен въпрос в настоящото производство, по който въззивната инстанция остава да дължи произнасяне, е относно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с който и съобразно въведените от въззивника възражения, следва да се посочи още:
По делото се установява по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “гражданска отговорност”, поради което съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 498, ал.3 КЗ /още 3 преди изпращане на препис от исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред ответника/.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. В Постановлението са изброени само примерно обстоятелства, отнасящи се до случаите на телесни увреждания, които следва да се отчетат при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като Върховният съд сочи, че съдът сам следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства във всеки случай, които съдът е длъжен да обсъди, и въз основа на оценката им, да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди.
Въззивният съд в настоящия случай намира, че решаващият първоинстанционен съдебен състав правилно е приел, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 ЗЗД следва да се определи на сумата от 5 000 лева.
За да достигне до този справедлив размер, съдът е отчел характера и степента на претърпените болки и страдания от ищеца - счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния й край в областта на гривнената става и контузия на дясна подбедрица, които обосновават медико-биологичният характер на увреждането - трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, по отношение на счупването, и изпитване на болка при контузията на дясна подбедрица. Отчетена е и продължителността на оплакванията - по-интензивни през първите 30 дни, с постепенно отшумяване и отслабване през остатъка от възстановителния период /общо около 4 месеца/.
Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec6c0490-6ec7-49bc-b071-e851a0cc6801