Решение № 320 от 01.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер: 320 Година 2019г. Град П., обл. Пазарджишка

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН

СЪСТАВ

На 01.10. 2019 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА

ДИМИТРОВА

ЕЛИ

КАМЕНОВА

СЕКРЕТАР : ………………………

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 65 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ .

С Решение

№ 84/06. 03. 2017г. на окръжен съд П. , постановено по в. гр.д. № 65/2017г. по описа на съда е прието за установено по отношение на ответниците ,че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот : 104/ 132 ид. части от Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , целия с площ от 373 кв.м.

С молба вх. № 5873/28. 06. 2019г. ответниците по иска, чрез пълномощника им адвокат К. С. ***, са поискали да се поправи съдебното решение по реда на чл. 247 от ГПК.

Твърденията в молбата са следните :

Твърди се ,че по регулационните планове на гр. П. от

1959г. и от 1981г. имот пл. № 3961 в кв.300, който имот участва в УПИ ІІ- „Жилищно строителство ,магазин и трафопост“ е посочен с размери 260 кв. м.

Твърди се ,че в нот. акт. № 160/23. 07. 2004г. и нот. акт № 182/ 25. 05. 2006г. имота е посочен със същите размери 260 кв. м. Твърди се,че имот с такива размери ищците са придобили по наследство,а не имот с размери 373кв.м.,както е заснет имота с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД-18-97/ 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. В молбата е посочено също така,че по- голямата площ на имота при заснемането му в КККР на гр. П. е в резултат на това,че сградата , заснета с идентификатор ************* .1. ,построена в западната част на имота,попада в обхвата на улицата. Увеличената площ от 113 кв. м. е за сметка на част от улицата от запад. Твърди се ,че тази част от имота е общинска собственост. Прилага се като доказателство Удостоверение от 13. 06.2018г. , издадено от Община П..

В молбата се прави искане да се допусне поправка на ОФГ в диспозитива на решението на съда , като се посочи,че ищците са придобили по наследство 104/ 132 ид. части от недвижим имот с размери 260 кв.м. , който имот представлява част от Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , целия с площ от 373 кв.м.

Молбата за поправка на ОФГ е неоснователна.

Според утвърдената съдебна практика и теория

ОФГ е всяко несъответствие между волята на съда, която е формирана в мотивите и в диспозитива на решението и нейното външно изразяване в текста на решението. Обективните проявления на ОФГ са следните:

-

Технически грешки допуснати от съда при изписването на цифри , думи и при аритметични пресмятания

(напр. погрешно посочване на границите на спорния имот , размера на присъдената сума ,имената на страните, погрешни пресмятания на суми );

-

Пропускане на съда да отрази в диспозитива на решението становище ,което е формирано в мотивите (напр. непроизнасянето на съда в диспозитива на решението по един от обективно съединените искове , по солидарното осъждане на длъжниците , по отхвърлената част от иска , за което обаче в мотивите на решението съдът е формирал воля).

Настоящият казус не попада в нито една от двете посочени хипотези . С молбата ищците не искат да бъде поправена погрешно изписаната , а иначе правилно формирана воля на съда относно размерите на дворното място , а искат да бъде поправена неправилно формираната воля на съда по отношение на това обстоятелство.

Ответниците твърдят ,че наследствените права на ищците не се простират върху 373кв.м., а върху 260кв. м. , като разликата представлява имот общинска собственост , който ищците не са придобили по наследство . Твърдят,че наследствените права на ищците следва да се определят върху 260 кв. м. , а не върху цялата площ на имота 373кв. м. Това не е въпрос на техническа грешка в съдебното решение ,за да бъде поправена по реда на ОФГ. Касае се за въпрос , който е относим към същността на спора , а именно – върху каква част от имота се простират наследствените права на ищците . Ако съда действително е формирал неправилна воля по отношение на този въпрос тя следва да се поправи по реда на обжалване на решението , а не по реда на ОФГ.

Неправилно формираната воля на съда се поправя по реда на обжалването ( чл. 258 и сл. от ГПК ) , а липсата на формирана воля по част от предмета на спора се поправя по реда на допълване на съдебното решение ( чл.

250 от ГПК ).

Независимо от посоченото по –горе ,за правна яснота по казуса , съдът счита ,че не е формирал погрешна воля по отношение размерите на дворното място и наследствените права на ищците в имота .

В мотивите на съдебното решение съдът е посочил ,че по регулационните планове на гр. П. от 1951г. и 1981г. дворното място е посочено с размери от 260 кв.м. По КККР на гр. П., одобрени през 2008г., имота е заснет с размери 373кв. м. Според трайната съдебна практика и теория при предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот ( положителен или отрицателен) имота следва да бъде индивидуализиран по

КККР или по ЗРП действащи към момента на предявяване на иска . В исковата молба ищците са индивидуализирали имота по действащите КККР на гр. П. ,но погрешно са посочили размера на имота. От представената по делото скица на имота , № 15- 216688/

26. 05. 2015г. ,издадена от АГКК се установява ,че площта на имота е 373кв. м.

Тази площ на имота е посочена и в заключението на приетата по делото СТЕ. В скицата ,като единствен собственик на имота е посочено лицето И. Р.Т..*** е съсобственик в имота и притежател на определени идеални части от имота. При тези данни в съдебното решение съдът е приел,че наследствените права на ищците се простират върху действителните размери на имота , а не върху погрешно посочените от ищците в исковата молба . Това е така,тъй като размерите на урегулиран поземлен имот/УПИ/ ,какъвто е процесния имот , определени със ЗРП или с КК и КР се определят от влезлите в сила кадастрални и регулационни планове , респективно КК и КР , а не от твърденията на ищците в исковата молба .

Действително , в заключението на приетата по делото СТЕ е посочено ,че имота , който е описан в двата нот. акта от 2004г. и от 2006г. е идентичен с имота , който е заснет в КК и КР на гр. П. до размера на 260 кв.м. Въпросът за разликата до 373кв.м. е останал неизяснен в съдебното производство . В съдебното производство спор по отношение размерите на имота не е повдиган от страните по спора и техните пълномощници. С молбата по чл. 247 от ГПК молителите желаят въпроса относно действителните размери на имота и наследствените права на страните в имота да бъде разрешен в това производство, което е недопустимо . Този въпрос е следвало да бъде разрешен в исковото производство , което е приключило с влязло в сила съдебно решение. На практика страната се опитва да постигне ревизия на съдебното решение по реда на чл. 247 от ГПК , което е недопустимо. Недопустимо е по реда на чл. 247 от ГПК да бъде променяна формираната воля на съда в съдебното решение. Това може да бъде извършено само по реда на инстанционния контрол.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.

247 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

Р Е Ш

И

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** ***,подадена чрез пълномощника на страните, адвокат К.П.С.,***, за поправка на ОФГ в Решение №

84/06.03.2017г. на окръжен съд П., постановено по в. гр.д. № 65/2017г. по описа на съда.

На основание чл. 247 ал. 4 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :