Решение № 2803 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. В., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110100116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на предявения от Ж. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община В., ул. Ч.т. № * против Н. Б. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака между страните, сключен с акт за граждански брак № * г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние към Община В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.

В исковата молба ищецът твърди, че на * г. с ответницата са сключили граждански брак в град В., община В., който е първи по ред и за двамата. След брака Н. Б. М. приела фамилното име „В.", съгласно удостоверение за сключен граждански брак № * г., съставен в община В.. Твърди, че след сключването на брака, заживели като съпрузи, но между тях се появили непреодолими различия. От месец октомври 2025 г.били във фактическа раздяла с ответницата. Брака съществувал само формално, като е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. В тази връзка се твърди, че бракът е изчерпан от съдържание и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Посочва, че е правил опити за доброволно уреждане на отношенията, но ответницата блокирала телефонния му номер, както и комуникацията в социалните мрежи.От съвместното съжителство на страните ищецът твърди, че нямат родени деца, не споделят общо семейно жилище и нямат придобито по време на брака им имущество. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание страните редовно призовани, явяват се лично. Молят сключеният между тях брак да бъде прекратен по взаимно съгласие с развод, като постигнаха споразумение в следния смисъл: страните нямат родени от брака деца; не си дължат издръжка един на друг; нямат придобито движимо или недвижимо имущество по време на брака. Страните нямат семейно жилище. След прекратяване на брака съпругата ще възстанови предбрачната си фамилия М..

С оглед обективираното в протоколно определение споразумение по чл. 51 от СК и общо изявеното желание за трансформация на производството от исково по чл. 49 от СК в охранително такова по чл. 50 от СК, с Определение № *г. на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК 1 съдът е трансформирал производството в развод по взаимно съгласие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат искането си за прекратяване на брака по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.

Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл. 51 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл. 50 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 20,45 евро, която следва да бъде поета поравно от съпрузите.

Воден от горното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА брака между Ж. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община В., ул. Ч.т. № * и Н. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, сключен с акт за граждански брак № * г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние към Община В., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име М..

УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 от СК споразумението, с което съпрузите уреждат всички последици от развода, както следва:

ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат семейно жилище.

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат придобито движимо или недвижимо имущество по време на брака.

ОСЪЖДА Ж. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., община В., ул. Ч.т. № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна такса в размер на 10,23 евро, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Н. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна такса в размер на на 10,23 евро, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

2