Решение № 148 от 23.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 114/2025
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Решение № 229 от 29.08.2025 · ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500114 по описа за 2025 година С решение № 15 от 08.01.2025г. по гр.д. № 81/ 2024г. по описа на ОСРусе е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „Лев Инс“ АД- гр.София да заплати на М. А. М. от с.Смирненски, обл.Русе сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 289 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са му причинени от ПТП, настъпило на 18.08.2023г. в гр.Русе, при управление от С.
Д. А. на мотоциклет „Ямаха“ с ДК № 03М***, за който има валидна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът по чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над уважената част от 20 000 лева до претендираните 40 000 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен. Осъден е ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София да заплати на адв.Я. Д. от САК, на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото в размер на 1200 лева / с вкл.ДДС /. Осъден е М. А. М. от с.Смирненски, обл.Русе, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД -гр.София деловодни разноски в 1 размер на 625 лева. Осъден е М. А. М. от с.Смирненски, обл.Русе, да заплати по сметка на Русенския окръжен съд сумата от 150 лева-сторени от БС разноски за производството. Осъден е ЗК „Лев инс“ АД-гр.София да заплати по сметка на Русенския окръжен съд сумата от 250 лева –сторени от БС разноски за производството, и държавна такса в размер на 811,56 лева.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. А. М. от с.Смирненски, чрез пълномощника адв.Д.Н., против решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 20000лв. до 40000лв., само за разликата до 35000лв. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно по изложени за това доводи.
Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост и че неправилно съдът е занижил същия, като не е взел предвид всички установени релевантни обстоятелства досежно получените от ищеца травми и претърпените от него болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителността на възстановителния период, ограниченията, влошеното качество на живот, отражението на инцидента върху психиката му, и в непълна степен е преценил вида, степента, характера и последствията от причинените му телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания, които продължават и до днес. Счита, че не се е съобразил и с лимитите на отговорност на застрахователя и със съдебната практика, относима към определяне размера на обезщетението и икономическата конюнктура в страната.Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 35000лв., ведно със законната лихва.Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.Т.П..
Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи, с искане да бъде оставена без уважение и решението на РОС в обжалваната част да бъде потвърдено.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за 2 установено следното:
От приложеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 705/241 от 18.08.2023, ведно със схема на ПТП, се установява, че на 18.08.2023 г. около 14.00 – 15.00 часа, ищецът М. А. М. се движел по пешеходна пътека тип “ Зебра“, в гр. Русе, по бул. „ Липник“ срещу № 133, в посока сградата на КАТ – Русе, като на пешеходната пътека мотоциклет „Ямаха“ с ДК № 03М***, движещ се в крайна лява лента на платното в посока с.Н.о, управляван от С. Д. А., го блъснал в областта на дясното коляно и отхвърлил тялото му на около 5 метра напред. Образувано е ДП № 296/23 г. по описа на ОД МВР- Русе, разследването по което не е приключило към момента. От заключението на приетата КСМАТЕ, изцяло възприето от съда, е установен механизмът на настъпване на ПТП-процесният мотоциклет се движел по бул.“Липник „ в гр.Русе, в посока с. Н.о, като не спрял, нито намалил скоростта непосредствено преди пешеходната пътека тип „ Зебра“ срещу номер 133, и блъснал движещия се по изкуствената неравност на пешеходната пътека, в посока сградата на КАТ – Русе ищец. Експертът е констатирал, че причината за настъпване на ПТП е неизпълнение на задължението на водача при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре движението на превозното средство, вменено му с разпоредбата на чл.119 от ЗдвП. Вследствие на насптъпилото ПТП пострадалият е получил счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна костколекция от около 25 мл кръвениста течност в дясна колянна става.На М. е извършена имобилизация с ортеза, като след свалянето са проведени седем курса физиотерапия. Експертът сочи, че възстановителният период е около 4-5 месеца, като е възможно при по-голямо физическо натоварване или промяна в атмосферните условия, да изпитва послаби болки.Посочва и че при извършения личен преглед е констатирал леко ограничение на движенията на крайника.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
Виолета Василева, майка на ищеца, се установява, че същият изпитвал силни болки след катастрофата, бил много уплашен, не спял почти, давала му обезболяващи лекарства, за да намали болките му, били му 20 подкожни инжекции. Получил голям оток на нараненото място, по указание на ортопеда му правила всеки ден студени компреси. Инцидентът се отразил на психиката 3 му, не се чувствал добре, не можел да се обслужва сам, постоянно си представял катастрофата. Излага, че все още не е възстановен напълно, куца и не може да си разгъне в пълен обем коляното, изпитва страх да пресича пътя, когато върви по-дълго изпитвал болка. Бил шофьор на бетоновоз и се наложило да се вземе болничен за четири месеца, но след това напуснал работа, тъй като вече не можел да я върши, тъй като не можел да се качва и слиза от бетоновоза.
Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния мотоциклет, управляван от С. А., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП. Пострадалият М.М. е подал заявление до застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, на 20.10.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на процесния мотоциклет, управляван от С. А., в резултат на чиито действия, е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения мотоциклет обвързва ответника по отношение отговорността на С. А. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача А., а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което 4 е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни увреждания на М. М..
Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач А..
Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените от жалбоподателя във въззивната жалба оплаквания, е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В случая е предявен иск за 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 20000лв., и е отхвърлил предявения иск за разликата до 40000 лв., като решението се обжалва само в частта за отхвърления иск за размера до 35000лв. Така постановеното от ОС-Русе решение в отхвърлителната част е частично неправилно. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване.
В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и заключението на КСМАТЕ, се установява, че М. М., на 21 години, е претърпяла силни болки и страдания от получената травма, описана по-горе, бил силно стресиран, не можел да се обслужва сама за немалък период от време, бил тревожен, притеснен. Получената при ПТП травма е довела до значителни неудобства от физическо и емоционално естество, отразили се негативно на психиката и живота му-бил в продължителен отпуск по болест, наложило се да напусне работа като шофьор на бетоновоз, тъй като вече не можел да я извършва поради болки в коляното. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от М. М. душевни и физически болки и страдания възлиза на 30000лв., което обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в найпълна степен понесените от него болки и страдания.
5
Предвид изложеното, следва решението на ОС-Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 20000лв. до 40000лв., да бъде отменено само за разликата от 20000лв. до 30000лв., като вместо него бъде постановено застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди още 10000лв. /освен присъдените от ОС-Русе 20000лв./. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати по сметка на ВТАС-400 лв.държавна такса върху уважения размер на иска, и 200 лв.-държавна такса за въззивно обжалване, или общо 600 лв. По отношение размера на разноските за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА: с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът определя на пълномощника на жалбоподателката адв.възнаграждение в размер на 1500лв., предвид на което на адв.Д. Н., АКРусе, се дължи адв.възнаграждение за въззивната инстанция с оглед уважената частично жалба в размер на 1000 лв. Направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на ответника по жалба е основателно с оглед цитираните по-горе съображения, предвид на което същото следва да бъде намалено също на 1500лв. С оглед на това, на пълномощника на ответника по жалба се дължат разноски за адв.възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а именно500лв.
Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec6b6355-ea87-431b-b688-83ce143e688f